- E-lect.net - https://e-lect.net -

Венецуела: хронология на разрухата

[1]Майкел Мансия Пеня се бори с епилепсията в продължение на шест години. През по-голямата част от това време състоянието му е под контрол, благодарение на лекарство, наречено Ламотрижин. Четиринадесетгодишното момче обаче има нещастието да е родено в един от модерните социалистически проекти на планетата – Венецуела – където достъпът до лекарства става все по-труден от година на година, докато накрая те не изчезват от щандовете, когато разликата между реалната им стойност и административно наложените цени не правят продажбата им невъзможна.

На 11 февруари тази година майката на Майкел, Ямарис, му дава последната таблетка Ламотрижин, с която разполага. Тя прекарва следващите дни в отчаяно и безуспешно обикаляне по аптеки и търсене в социалните медии, докато синът ѝ получава серия от епилептични пристъпи, срещу които никой нищо не може да направи. На 20 февруари сърцето на Майкел отказва и той умира [2].

Ламотрижинът може да бъде купен в България за малко над 10 лева.

А Майкел Мансия Пеня е един от многобройните символи на поредния зловещ провал на фалшивото обещание за просперитет по пътя на социализма. Във Венецуела, чиято столица неслучайно се превърна в най-престъпния град на планетата [3], това обещание дойде с хваления навсякъде в левите среди Уго Чавес, чието управление уж щеше да донесе социална справедливост, но създаде чудовището, в което – твърди се – най-богатата личност е дъщерята на покойния държавен глава [4], чийто единствен „принос“ към обществото е церемониалната роля на „първа дама“, която заема след развода на баща си.

И докато Мария Габриела Чавес се радва на богатство, което не спечелила с честен труд, а съгражданите ѝ се редят на опашки за такива „базови“ продукти като дезодоранти, тоалетна хартия [5], презервативи [6] и дори мляко [7], Венецуела се превърна в държава, където смъртността при раждане нарасна 5.5 пъти между 2012 и 2015 г. [8], неонаталната смъртност скочи 100 пъти за същия период, а общата смъртност нарасна 10.7 пъти (тези данни впрочем са цитирани от годишния доклад на венецуелското министерство на здравеопазването за 2015 г. [9] и не са учудващи, при положение, че става дума за една от малкото държави на планетата, в която маларията се завърна триумфиращо [10], след като беше почти изличена през 70-те години на миналия век).

Невнимателният наблюдател може би ще се изненада, че всичко това се случва на място, което буквално плува в нефт (и чието правителство инкасира приходи от над 1 трилион долара [11] от продажбата на „черното злато“ на международния пазар в последните 17 години). Той би могъл да се учуди дори повече, когато разбере, че на фона на огромното нефтено богатство и социалистическата политика, на думи насочена към премахване на социалното разслоение и неравенството, процентът на венецуелските граждани, живеещи в бедност днес, е около 75.6 в сравнение с 50 процента в годината, в която Уго Чавес идва на власт [12], а процентът на тези, чието състояние може да бъде определено като „абсолютна бедност“ е 52.7 (в сравнение с около 20 преди началото на социалистическия експеримент).

Икономистите обаче отдавна предупреждават, че бедността, разпадът на здравеопазването, изчезването на продукти от първа необходимост от магазините и скокът в престъпността и смъртността са неминуемо следствие от налагането на социализма – с присъщите му разхищения, корупция и ерозиране на гражданските институции. В зависимост от това колко богата е първоначално държавата, поела по този път, колко здрава е хватката на социалистическите плановици, и колко благородни са намеренията им, разрухата може да дойде относително по-рано или относително по-късно, но едно е сигурно: Венецуела е само един от десетките почти идентични примери за ефекта от социалистическия експеримент.

И докато ние тук се чудим дали не е супер яко да се покажем като носталгици по „изгубения Рай“ на Народната република [13], Ямарис Пеня и много други като нея все още са принудени да вегетират в тази система – в която вече трудно се намира тоалетна хартия, а да се сдобиеш с животоспасяващо лекарство, което в България струва 10 лева, е невъзможно.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [14] или да последваш този сайт в Twitter [15].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [16]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.