- E-lect.net - https://e-lect.net -

Умерено сиво

[1]В известен смисъл днешната статия продължава тема, засегната в E-lect не веднъж досега (най-скоро в материала “Надпревара [2]”, но също така и в “Егоизъм [3]”, “Храброст на Гергьовден [4]” и “Айн Ранд – истина и безкомпромисност [5]”) – тази за морала на българина, такъв какъвто го виждам през собствената си призма. Както и преди, в нейния контекст под “морал” разбирам системата от принципи на поведение и отношение към света, която ни дава отговор на въпроси като: Трябва ли да се лъже? Как да постъпваме смело? Допустимо ли е да основаваме действията си на база на собственото си добруване? А на това на другите? Животът (или конкретен негов момент) състезание ли е или – например – курс по взаимопомощ?

Темата, която ме вълнува днес, е свързана със съществуващата в обществото ни – но далеч не само у нас – неприязън към крайностите. Тук накратко ще се опитам да ти обясня защо според мен думи и изрази като “радикален”, “краен”, “гледащ на света в черно-бяло” и подобни на тях в общия случай незаслужено са натоварени с негативна конотация, докато да се гледа с добро око на такива като “умерен” (и на стоящото зад тях поведение) е погрешно. Както обикновено, това не е лекция по етика и аз по никакъв начин не определям мнението си за абсолютна истина. Ако нещо в него не ти харесва, ти препоръчвам формата за коментиране по-долу.

Да започнем с това, което споменатата вече Айн Ранд нарича “култ към моралната сивота”. С няколко думи този израз се определя като ценностна система, която – като правило – заклеймява всяка крайност и възхвалява всеки компромис. В случай че си мислиш, че в обществото ни такъв култ не е на мода, те моля да се сетиш колко често чуваш твърденията “истината е по средата”, “няма черно и бяло”, “е, много си краен” и прочие. На мен лично ми се случва по няколко пъти на ден.

(Особено често в коментар под някоя статия. Сериозно, имам чувството, че сред читателите на E-lect има основно три типа коментиращи: 1. напълно съгласни с автора; 2. несъгласни, но някак срамежливи читатели, които не се втурват пламенно да защитават убежденията си, а започват с уговорката, че истината навярно е по средата; и 3. такива, на които им липсват аргументи, така че що да не те напсуват.)

С други думи, според собствените ми лишени от статистическа стойност наблюдения, сред по-образованата прослойка български граждани, отвратени от нелепите предразсъдъци на не толкова извисените си събратя (“циганите не са хора”, “а евреите тайно управляват света”, “пък българите сме си най-, ама световната конспирация ни цака”, “с изключение на гейовете, де – те и те не са хора”, “и онези… свине в парламента и правителството”), култът към моралната сивота се приема като своеобразно решение и доказателство за различност.

Това е погрешно,

смятам аз, защото лишава лумпенизирания възглед за света от стабилна етична алтернатива. Няма и не може да има средно положение между истината и лъжата, доброто и злото, правилното и грешното. Неведнъж съм влизал в спорове за световната конспирация, в които нормални хора, уморени от фанатизма на опонентите си, започват да търсят и впоследствие откриват някакъв компромис със собствените си възгледи. Да, но алтернативата на еврейския заговор не е половин заговор и не е “добре де, има истина в думите ти”. Конспирация просто няма.

Циганите не са наполовина хора – напротив, те са същите като нас, макар и много често поставени в по-неблагоприятно социално положение. Същото се отнася за личностите с различна сексуалност, евреите и турците, жените и цветнокожите. Но да не се отклонявам.

Мисълта ми е, че – колкото и да не ти се вярва – в огромния процент от случаите правилният отговор на едната крайност се намира в другата. Така например (да се спрем на един популярен възглед) не социалната държава – наполовина свободна, наполовина социалистическа – е алтернативна на комунизма и нацизма. Либералната държава е такава. Не половинчатата реформа на днешното правителство е по-добра, както от тоталната реформа, така и от пълния застой. Цялостното реформиране я бие. И накрая не мълчанието е достойният отговор на лумпенизираните крясъци. Активното им противодействие е единственото, което може да ги спре.

Така че, вместо заключение, искам да отговоря на онези читатели – не един и двама (а поне трима, хе), които ме обвиняват в крайност, не харесват тона на E-lect и призовават за по-голяма толерантност. Да, аз съм краен. Да, твърдо вярвам, че светът много по-често е черно-бял, отколкото сив. Не, не мисля, че умерено сивото може да надделее над черното. А ти?

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook [6] или да последваш този сайт в Twitter [7].

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [8]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.