Търговска етика
Едва ли е нужно да те карам да си представяш сцената, която ще последва, защото тя по всичко изглежда се е случвала на всеки – многократно. Декорът представлява някакъв вид магазин. Без значение е дали говорим за голям супермаркет от известна верига или за будката пред входа. Главен герой – служителят пред теб. Поведението му, разбира се, по стара родна традиция е на човек, който ти прави услуга като си върши работата. Ето, идва моментът да плащаш и ти се налага да дадеш по-голяма банкнота (каквато и да е) за покупка, която струва относително малко.
Ответната реакция, в зависимост от настроението и наличната в касата сума, обикновено може да се побере в интервала от изнервено сумтене, през отказ да бъдеш обслужен, рязка молба в заповедна форма да отидеш да развалиш някъде, нелеп коментар или някаква комбинация от посочените. Нека не бъда голословен: днес преживях варианта със сумтенето, придружено от вдигане на рамене и намек, че ще ми се наложи да се разкарвам за дребни. Логичният резултат е, че повече едва ли ще стъпя на мястото, където това стана. То самото беше заведение за бързо хранене, до което бе разположено друго като него – както се оказа, по-чисто, по-приветливо и по-евтино.
А аз дори нямаше да знам, ако продавачът насреща ми си вършеше работата.
През изминалия месец на два пъти са ме пращали да си развалям парите – с аналогичен резултат. Обаче първенството държи – нека забравим за момент коректността и си говорим с имена – Била-та в подлеза на СУ, където наскоро аз и една приятелка станахме свидетели как възрастна жена бе унижена от разбеснялата се продавачка насреща, която ѝ се развика, тъй като направи опит да плати с десетолевка покупка от два лева.
Показателно е, че жената не само се стресна, но и започна да се оправдава, вместо да се защити. (Още по-показателен е фактът, че нашият опит да извикаме управителя свърши с разгорещен спор с целия екип наоколо, обясняващ ни да не се бъркаме в неща, които не са наша работа.)
Впрочем споменавам Била, единствено защото случаят бе фрапиращ. Виждал съм или съм попадал в подобни ситуации на доста други места – Фантастико, Т Маркет и О’Шипка са само онези от тях, за които мога да се сетя на прима виста.
Причина те да не са рядкост, естествено, има и тя е свързана с дългия период на монополизъм във всяка пазарна сфера, познат ни под така лелеяното и изпълнено с носталгия име социализъм. Отличителна за нормалния свят (като в случая „нормален” не е преувеличение) измежду всичко останало е и максимата, че клиентът винаги е прав – просто защото да му кажеш, че не е, в общия случай означава да го изгубиш. Тя не бива да се абсолютизира, разбира се, само дето в България е точно обратното: потребителят вечно се чувства длъжник на стоящия срещу него.
За да завърша с извод (понеже, учили са ме, че такъв не е лошо да има), ще взема да ти напиша нещо изтъркано. А именно, не бъди длъжник! Живееш във време на почти неограничен избор, така че нито един продукт, служител или магазин не е незаменим. Защитавай се, когато се налага и, ако човекът отсреща ти нахалства, му давай да разбере, че той работи за теб, а не ти за него. Това поведение обаче има и друга страна: когато ти си този отсреща, демонстрирай точно същото уважение, което би поискал в обратната ситуация.
Така, щом повече хора започнат да мислят като теб, най-накрая ще успеем да се отправим към онази не толкова лелеяна, но все пак хубава „нормалност”, спомената от мен по-горе, за която – поне на думи – всеки от нас не спира да мечтае.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.