Диабетът: между катастрофа и надежда

861 339. Такъв е броят на българските граждани, регистрирани в Националната здравноинформационна система (НЗИС) със захарен диабет. Като се има предвид населението на страната, това означава, че приблизително 13,4 процента от хората в нея са диагностицирани със заболяване, което не само се отразява сериозно на качеството на живота, но и често пъти значително съкращава продължителността му.

Отделно се смята, че много други са развили заболяването, без да имат формално поставена диагноза или дори да знаят, че страдат от него. Според 11-ото издание на Атласа на Международната диабетна федерация от 2025 г. около 38 процента от диабетиците в България на възраст между 20 и 79 години не са диагностицирани.

Същият документ констатира, че стотици хиляди български граждани са в предиабетно състояние, което се характеризира с нарушена гликемия на гладно или нарушен глюкозен толеранс. Предиабетът често върви ръка за ръка с инсулинова резистентност и метаболитен синдром, като последният е сравнително лесен за диагностициране, тъй като се базира на наличието на поне три от пет показателя: 1./ увеличена обиколка на талията (над 94 см при мъжете и над 80 см при жените); 2./ повишени нива на триглицеридите в кръвта – от 1,7 mmol/l и повече; 3./ понижени нива на HDL холестерола (под 1 mmol/l при мъжете и под 1,3 mmol/l при жените); 4./ кръвно налягане от 130/85 mmHg и нагоре; и 5./ кръвна захар на гладно от 5,6 mmol/l или повече.

Освен това предиабетът в много случаи е напълно обратим. Същото понякога се отнася и за диабета от втори тип, но при него лечението е продължително и тежко дори на фона на революцията, която предизвикаха GLP-1 агонистите по света в последните години.

Ще се запиташ защо пиша всичко това. На Световния ден за борба с диабета ми се иска да си припомним, че зад сухата статистика стоят съвсем реални човешки животи. Че при много от тях заболяването е инвалидизиращо. Че то повишава риска от рак, сърдечносъдова смърт и деменция. И че понякога води до истински трагедии, както за жертвите, така и за техните семейства.

В същото време има надежда. Докато диабетът от първи тип все още не може да бъде предотвратен, този от втори е измежду заболяванията, които подлежат на почти стопроцентова превенция. GLP-1 агонистите са прекрасен инструмент в нейна подкрепа, но дори без тях човек може да намали радикално риска си, ако се движи много, развие мускулната си маса, поддържа здравословно тегло и ниво на телесните мазнини, консумира по-малко ултрапреработени храни, спи добре, контролира стреса си и се подлага на редовни скрининги, които да оценяват текущото му състояние.

На Sofia Life Summit 2026 доктор Росио Салас-Уейлън изрази убедеността си, че сме способни да изличим диабета от втори тип от лицето на Земята. Намирам това за изключително благородна цел. Нейното постигане обаче изисква комбинация от политическа воля и индивидуална отговорност, която всеки от нас трябва да бъде склонен да споеме за собственото си здраве.

П.П. Инфографиката към този текст е генерирана с изкуствен интелект.