KLETA MAJKA BALGARIQ

Ето какво! Насилието е отвратително във всичките си форми и без значение кои точно са извършителите и кои жертвите. Русите младежи, пребиващи своите връстници заради цвета на кожата им, са точно толкова смотани и гнусни представители на човешкия род, каквито са и мургавите им колеги. Не ми пука – и на теб не трябва да ти пука! – дали престъпникът е член на правилното племе, а само, че е извършил престъпление. Не смятам, че, когато в разстояние от няколко часа са се случили две зловещи злини, но едната е дело на българин, а другата (вероятно) на арабин, това, че единствено втората възпламенява праведния ни гняв, е факт, с който трябва да се гордеем. Нито, че хората, които дебнат всеки такъв момент, за да излеят комплексарската си злоба към чужденците, се различават по какъвто и да е начин от крайните ислямисти, правещи точно същото.

Понеже съм имал щастието да попътувам, макар и не толкова, колкото ми се иска, и да имам приятели, които са го правили много повече от мен, от първа ръка знам нещо, с което всеки от нас би трябвало да е наясно от ранна детска възраст: хората навсякъде са едни и същи – някои са добри, други – лоши, мнозинството са някъде по средата. Противно на илюзорните представи на пишман националистите, в чийто речник името на България се изписва като BALGARIQ, моралните качества подобно на грамотността не зависят от племето, а от други фактори като родители, учители, среда, амбиции и прочие. Добрите хора предпочитат компанията на тези като тях, независимо дали са с мургава, черна, жълта или синя кожа пред тази на лошите от собственото им племе. Майка Тереза е прекрасен пример заради делата си, нищо че е родена албанка, а – поне ако се съди по изявите му – Ангел Джамбазки е срам за иначе гордата традиция на ВМРО, независимо от това, че е българин.

В общи линии пред България днес има само две посоки. Поемем ли по едната, ще я превърнем в държава, в която законът е еднакъв за всеки и всеки е добре дошъл, стига да е готов да го спазва. Тази държава на справедливост и равноправие, за която е мечтал например Васил Левски, ще привлича чужденци с гостоприемството и възможностите си, а те ще ѝ се отплащат със своите трудолюбие и предприемчивост, така допринасяйки за благоденствието на всички членове на нашето общество.

Поемем ли във втората посока обаче – тази на ксенофобията, избирателното насилие и самоизолацията – чужденците пак ще дойдат – да спреш свободното придвижване на хора в Европа през XXI век е невъзможно – но това няма да са същите чужденци и те нямат да идват, за да подпомагат със съзидателния си труд общото ни бъдеще. Онези, които ще нахлуят в страната ни, ако нашите си идиоти задават курса ѝ, ще бъдат техните точни еквиваленти – издънките на други общности, които ще дойдат тук, за да се бият.

Изправен пред избора между държава на сътрудничеството между хората и държава, в която те се избиват помежду си, всеки би трябвало да предпочете първата.

Да живее България на Левски, а не кошмарното видение от мокрите сънища на Волен!