Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Power Play

Скоростният възход на електрическите автомобили, който в последните няколко години следва почти експоненциална траектория, представлява такова предизвикателство за относително линейното ни мислене, че дори в края на предишното десетилетие много малко анализатори съумяха да предвидят какво ще се случи на пазара днес. Напук на предвижданията plug-in сегментът реализира почти 11 милиона продажби през 2022 г. и продължава да расте с темпо, което ме кара да се чувствам комфортно с прогнозата си за 16 и повече милиона през 2023.

Ще си позволя да спекулирам, че тази прогноза вероятно ще шокира част от читателите ми, но техният процент ще бъде малък. Електромобилите вече не са онези екзотични скъпоструващи играчки за богати еко-маниаци, каквито изглеждаха в очите на широката публика до неотдавна. Те са навсякъде дори по софийските улици, а в резултат сред повечето интелигентни наблюдатели вече преобладава мнението, че бъдещето им принадлежи, даже и все още да има различия в оценките за това колко бързо ще настъпи това бъдеще.

(Ако си попадал на някоя от по-ранните статии в E-lect по темата, вече знаеш две неща. На първо място аз споделям позицията, че електромобилната революция ще продължи да се развива със скорост, подобна на тази от последните няколко години. В резултат на това plug-in сегментът ще овладее над 50 процента от пазара на нови автомобили в края на 2025 г. и ще контролира над 90 процента от него преди настоящото десетилетие да приключи. На второ място, разбира се, поне до момента прогнозите ми се приближават чувствително повече до реалността от онези на скептиците.)

Едва ли има човек, който да не е наясно с огромния принос на Тесла и екзотичния ѝ лидер Илън Мъск за това развитие. Основаната преди 20 години компания, чиито амбиции са посрещани с подигравки в продължение на повече от десетилетие, не само превърна електромобилите в реалност много по-рано, отколкото това щеше да се случи в нейно отсъствие, но и предефинира самата идея за автомобила в дигиталната ера. От днешна гледна точка трансформирането ѝ в пазарен лидер изглежда почти предначертано, но за хората, участвали непосредствено в този предизвикателен процес, пътят е дълъг, изпълнен с едва ли не сизифовски труд, свръхнапрежение и огромни страхове за бъдещето.

Power Play на Тим Хигинс си поставя за цел да разкаже историята на възхода на Тесла през погледа на тези хора. Книгата започва от самото начало през лятото на 2003 г., когато електрическите автомобили все още са скъпи и почти безполезни играчки, а на един 43-годишен предприемач на име Мартин Еберхарт му хрумва идеята да създаде компания, която фундаментално да промени този сегмент. Хигинс проследява процеса по търсене на финансиране, който ще срещне Еберхарт с Мъск, и на таланти, който ще го отведе при Джей Би Стробъл – легендарна фигура в историята на Тесла, а в наши дни основател и ръководител на компанията за рециклиране на литиево-йонни батерии Redwood Materials.

Power Play разказва в подробности за възходите и паденията на първия американски производител на автомобили, успял да се задържи на повърхността от десетилетия насам – от „тайния план“ на Мъск през проблемите в ранните години, междуличностните кризи, заплахите от фалит и излизането на публичния пазар, чак до последните месеци на 2020 г., когато за мнозина вече е ясно, че Тесла е напът да овладее водачеството в автомобилната индустрия. Големият плюс на книгата е, че се базира на огромно количество архивни документи и спомени, позволяващи на автора да превърне иначе сухата материя в сравнително пълнокръвна драма, изпълнена със злодеи, герои и на пръв поглед непреодолими предизвикателства.

Големият минус: почти без изключение в хода на повествованието Мъск е представен в най-лошата си възможна светлина, дори когато тежестта на наличните доказателства сочи в точно обратната посока. Ще ти дам два примера. В първия от тях от основния текст научаваме, че според слуховете ръководителят на Тесла е толкова ирационален, че винаги настоява жълтият цвят в заводите на компанията да бъде заменян с червен заради личната си неприязън към него. В бележка под линия свенливо е отбелязано, че самият Мъск опровергава това, посочвайки лесно проверимия факт, че в сградата във Фримонт има буквално километри от жълти линии и ленти. Във втория пример текстът ни казва с абсолютна категоричност, че отношенията между Мъск и Джей Би Стробъл са обтегнати преди напускането на последния. Бележката под линия отбелязва, че и двамата отричат да има подобно нещо и винаги са се изказвали с уважение един за друг.

В следствие от този си подход Хигинс се оказва сравнително неспособен да обясни процесите, за които иначе може да разказва увлекателно. Почти всяка стратегическа идея или дори оперативна намеса на Мъск в работата на Тесла е описана като най-малко проблемна, а в по-лошия случай застрашаваща бъдещето на автомобилния производител. Защо в такъв случай компанията е способна не просто да оцелее, но и да расте с удивителна скорост? От Power Play няма да получиш задоволителен отговор. Това вероятно е причината самият Мъск да коментира, че „по-голямата част, но не всичко“ в книгата е глупост.

Като притежател на българското издание няма да пропусна да спомена и сравнително ниското качество на превода. Докато правописните грешки, слава Богу, са относително редки, поне няколко английски идиоми, които имат роден еквивалент, могат да бъдат открити в нищо не значещ буквален превод. Много изречения са структурирани така, както в оригинала, което звучи меко казано странно на български. Мога да приема, че добилото отдавна гражданственост у нас „джип“ е заменено с „SUV“, но не и че множественото число е “SUV-ове”.

В крайна сметка Power Play е интересен поглед върху историята на Тесла и електромобилната индустрия, който доста се различава от предимно панегиричните издания по същата тема, с които съм се сблъсквал досега. В светлината на демонстративно пристрастното отношение на автора спрямо Мъск, слабия превод и относително високата цена от 36 лева обаче, ми е трудно да препоръчам книгата на хора, извън тесния кръг от фенове (или „фенове“), които по една или друга причина попиват всичко свързано с Тесла и нейния лидер.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.