След паузата

Времето има необичайното свойство да тече, както си иска. Понякога един единствен ден е толкова плътен, че впоследствие не спираш да се чудиш как е възможно всичко в него да се е случило наистина. Друг път, ако следваме клишето, то сякаш изтича изпод пръстите ти, поставяйки те в конфузната ситуация да издирваш новогодишни подаръци, аха след като си прибрал зимните дрехи.

Споменавам това, защото нещо в духа на втория пример се случи със скромния авторски екип на e-lect.net и по-конкретно с основната му фигура (благодаря за аплодисментите, няма нужда наистина). Сега, като погледна назад, последната статия тук не беше точно вчера. В случай че искаме да сме положителни, обаче, поне не е декември.

Така че след едномесечна почивка сайтът, надявам се, е готов да се завърне с гръм и трясък. През този месец се случиха предостатъчно неща: Осама бен Ладен най-накрая бе намерен и застрелян, което предизвика съвсем реалистични фалшиви сълзи в очите на разни измислени пацифисти; Волен Сидеров дотолкова се изгуби в дълбините на болното си съзнание, че дори прокуратурата го прекръсти на „неизвестен извършител”; в арабския свят положението върви на добре (с изключение на Либия, където НАТО се бави повече и от мен), а в България сме на път да наваксаме с изоставането в сферата на религиозните конфликти.

Премиерът откри магистрала с дължина наполовина на само една отсечка, построена по времето на Тройната коалиция, но за сметка на това с фанфари, надминаващи поне двойно целия бюджет за ПиАр на същата. После откри, че Wikileaks е майката на всички жълти медии, а междувременно изглежда е открил и Хага. С подходящ източен вятър можем да очакваме скоро да стигне Америка.

Говорейки за управлението, няма как да пропуснем няколкото милиона лева от частни лица, с които родната полиция съвсем случайно се е сдобила в последните месеци. На запад от Рая на Цветанов-Маринов това минава за тежка форма на подкуп. В Огледалния свят, обаче, любознателният наблюдател бързо научава, че подкупът е дарение (войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила).

Накрая, но не по важност, Деян Неделчев ни зарадва с новия си хит. Само заглавието не ми изглежда особено сполучливо – Деян Икебаната и Деян Съчката звучат много по-добре от Деян Полянката.

***

Преди да завърша, дължа специална благодарност на онези (по)читатели на сайта, които се поинтересуваха какво се случва с него. Няма да разкривам броя им, за да не предизвиквам завист у колегите от Дневник и БиТиВи, но едва го събирам на пръстите на едната ръка.

П.П. А сега сериозно. В материала „Добрата новина” от март бяха обещани няколко статии, част от които така и не видяха бял свят. Вдругиден ще се върнем на първата от тях.