Финансовото планиране като ваксина против ониоманията

Който се е отказал от излишества, той се е избавил от лишения.

Емануел Кант

Болестта на „шопинг маниаците“, известна като „ониомания“, започва да се разпространява като страничен ефект на прогресиращото развитие на обществото. Ако тя до скоро се наблюдаваше само в развитите държави, сега вече се появява и в останалия свят (разбира се, и у нас), успоредно с нарастването на благосъстоянието на гражданите. Засегнати от болестта са хора от всички възрастови, социални, професионални и академични групи.

Новите технологии от последните 10-15 години позволяват на всеки потенциален консуматор да задоволи и най-невероятната си нужда в момента на нейното възникване само с едно кликване на мишката и с пари, които не притежава (чрез кредитна карта или овърдрафт). Изследователят на консумативната култура Грант Макракън казва следното за това явление: „Материалната и сетивната близост с огромното разнообразие от консуматорски възможности много лесно обсебва начините, по които всеки човек си представя конкретни и реални варианти за подобряване на живота си”.

До скоро икономическата наука смяташе човека за „рационално” същество, действащо правилно по отношение вземането на решение и правенето на избор за инвестиции, потребление, спестяване и прочие. Представителите на поведенческата икономика и поведенческите финанси доказаха, че това не винаги е вярно и че хората действат в рамките на това, което те наричат ограничена рационалност. Шопинг маниаците са класически пример за ирационално икономическо поведение. Не е ясно дали „терапевтичният” момент настъпва с притежанието на дадена стока или в процеса на нейното придобиване. За тях е характерно, че изпитват постоянен страх и тревога да не би да изостанат и в каква позиция са по отношение на  другите хора (приятели, колеги, съседи, роднини), и под влияние на желанието да заявяват статус или принадлежност към социална класа или група продължават да „въртят” консуматорското колело отново и отново,  докато не се изправят пред сериозни финансови проблеми.

Хората изпаднали в подобна ситуация изживяват болезнено социално-икономическите процеси и в опита им да се измъкнат всеки ход се превръща в това което шахматистите наричат цугцванг, т.е. в грешка.

Най-сигурната превантивна мярка срещу ониоманията е финансовото планиране и управлението на личните финанси. Някои хора се справят сами, но те са много малко. (Това е и едно от обясненията за съотношението между богати и бедни по света; съдбата на 99 процента от тото-милионерите; защо някои професионални спортисти със седемцифрени доходи на 25-годишна възраст, на 30 губят всичко и спят под мостовете; както и за много други финансови аномалии).

От около 40 години услугата финансово планиране и управление на личните финанси се предоставя от професионални финансови консултанти, най-напред в САЩ, а след това и в останалите развити страни (от известно време и у нас – виж повече на сайта на Института на дипломираните финансови консултанти – ИДФК). Ако до преди кризата от услугата се възползваха по-заможните граждани (със средни и високи доходи), сега тя все повече се превръща в необходимост за всеки. Финансовото планиране задава посока и смисъл на финансовите решения, които вземаме постоянно, влияе върху финансовото ни състояние и помага да разпределим най-оптимално ресурсите, с които разполагаме между настоящето и бъдещето, както и да ги използваме най-ефективно.