Плоският данък

Струва ми се, човек лесно може да познае началото на всяка предизборна кампания от около 3-4 години насам по появата на поредната порция статии, лекции или „авторитетни“ мнения, коментиращи предполагаемите негативни ефекти от плоския данък върху бедните български граждани, неравенството и обществото ни като цяло. Плоският данък, оказва се, е удобна боксова круша за всички онези настоящи и бивши политически фигури, за които обсъждането на реалните проблеми на България би било проблематично от гледна точка на ролята им за тяхното съществуване или непопулярността на мерките за справяне с тях.

Независимо дали идва от господин Костов (който греши по тази тема, независимо, че е прав по други като темата за „Лукойл“), Зелените (които изглежда не забелязват как защитата на т.нар. прогресивно облагане в предизборната им програма противоречи на общо-взето искрения им стремеж за една по-справедлива България) или господин Миков (за когото нищо хубаво не мога да напиша в скоби), критиката спрямо плоския данък страда от един основен дефект и той е, че се базира повече на популистко говорене, отколкото на реални факти.

Да вземем за пример твърдението на Иван Костов, че този данък „няма ефект и върху приходите [в държавния бюджет] от физическите лица“. Това твърдение е популистко, тъй като захранва аудиторията му точно с информацията, която ѝ се иска да чуе, но, ако си беше направил труда да провери, господин Костов щеше да види, че плоският данък е единственият данък, приходите от който са нараствали през всяка една година от началото на кризата до сега, и че докато общите данъчни приходи в бюджета през изминалата 2014 г. бяха по-малки от тези през 2008, тези от плоския данък са с около 30 процента по-високи и значително надхвърлят тези от прогресивното облагане до края на 2007 г.

Друга теза в същата плоскост на популисткото говорене е тази, че данъкът не е постигнал заложените в него цели по отношение на инвестиционната активност. Не знам какъв процент от неикономистите са чак толкова тъпи, че да се вържат на подобна глупост, но най-малкото всеки икономист (че и всеки средноинтелигентен човек) би трябвало да знае, че инвестициите зависят от комбинация от фактори, в която данъчното облагане играе голяма, но далеч не единствена роля. Показателни за неадекватността на горното обвинение са аргументите, които реалните инвеститори посочиха като отблъскващи инвестициите онзи ден – като излишната бюрокрация и непрекъснатите, непредвидими и лоши изменения в законодателството (а аз бих добавил и огромната корупция, с която скоро изглежда няма да се преборим).

На този фон плоският данък винаги се посочва като един от малкото фактори, които все още привличат поне някакви инвестиции у нас.

(Впрочем, не мога да не посоча, че не говори добре за експертизата на господин Костов по темата за инвестициите фактът, че точно в деня, в който той прогнозира продължаващо намаляване на инвестиционната активност в страната, излязоха данни, че тя рязко е нараснала през първите три месеца на 2015 г. в сравнение с първото тримесечие на 2014.)

Трети интригуващ аргумент срещу плоския данък, който срещам сравнително често от страна на разни „интелектуалци“ в левия лагер, е, че той е инструмент за преразпределение на данъчната тежест в интерес на богатите. Като оставим настрана странната в този случай употреба на думата „преразпределение“, която ми напомня за старата социалистическа максима, че всичко, което държавата не ти взима, всъщност ти го дава, елементарната икономическа логика (която често се изразява с известната крива на Лафер) гласи, че най-простият начин наистина да преразпределиш данъчната тежест от богатите към бедните е да обложиш богатите с такива ставки, че да ги стимулираш да не ги плащат.

Говорейки за „преразпределение“, впрочем, левите „интелектуалци“ леко засягат границите на един реален проблем, от задълбаване в който се плашат като дявол от тамян – а той е, че в България наистина се наблюдава преразпределение от бедните в посока политически свързани бизнесмени и фирми (които по примера на една компания за търговия с нефтопродукти, чието име няма да спомена, нито плащат данъци сега, нищо ще започнат да го правят, ако просто се променят ставките) и/или политици (като предполагаемия собственик на една верига от будки с бели надписчета на оранжев фон, чието име също няма да ти кажа).

Този тип политически мотивирано преразпределение без никакво съмнение ощетява родния данъкоплатец много повече от всяка една данъчна норма. Да предложат мерки за справяне с него обаче за мнозинството родни политици и сподвижниците им значи да започнат да режат клона, на който седят.

Разбира се, когато падне всеки друг аргумент, класическият критик на плоския данък се обръща към най-силното оръжие в арсенала си: „ти не виждаш ли, че този данък го няма никъде в развития свят, а? Посочи ми една развита държава, където да го ползват“. Ако ми се занимаваше да отговарям на всяка глупост, щях да посоча, че всъщност списъкът на развитите държави с плосък данък днес съвсем не е малък и в общи линии нараства с времето, а също и, че в исторически план е трудно да се намери икономика, която да е имала прогресивно облагане по времето, когато е забогатяла.

Но аз няма да задълбавам по тази темата, поради простата причина, че аргументът „ние трябва да правим така, защото така правят другите“ е абсолютно неадекватен и никога не бива да се използва сам по себе си от нито един интелигентен човек.