Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Неравенството – общ преглед

Представи си, че населението на света се състои от двама души – Иван и Драган. В началото на 2013 г. Иван е изкарвал по 1 лев на ден, а Драган – по 2. През годината обаче и двамата приятели успяват да повишат производителността си. В началото на 2014 Драган вече е пет пъти по-производителен, така че дневният му доход е 10 лв., но това постижение дори не успява да стъпи на малкия пръст на успеха на Иван, който е повишил производителността си цели 90 пъти и вече изкарва по 90 лв. дневно.

Освен това в хипотетичния ни свят инфлацията е била 0. За непредубедения наблюдател изглежда като че при тези обстоятелства и Иван, и Драган ще живеят далеч по-добре през 2014, отколкото през 2013 година, нали? Грешка, обичат да повтарят лошите икономисти, нима не виждаш, че неравенството между двамата приятели е крещящо – a това няма как да доведе до нещо добро.

Тъй като обаче повечето хора могат да правят прости сметки и са наясно, че 10 е повече от 2 и 90 е повече от 1, същите тези икономисти понякога целенасочено, а понякога, струва ми се, съвсем неволно прокарват тезата си за неравенството най-общо с помощта на три еднакво подвеждащи подхода.

При първия от тях те представят на широката публика застинала картина на света, такъв какъвто е днес, без да обръщат внимание на развитието му във времето. Ако предположим, че един некадърен икономист би имал възможността да наблюдава вселената на Иван и Драган, този подход би го накарал да каже нещо като „Данните ни показват, че Иван е 9 пъти по-богат от Драган и това неравенство е причина за притеснение“, а винаги жадните за сензация медии биха поставили на изказването заглавие от типа на „Шокиращо! Богатите владеят 90 процента от световното богатство, а бедните едва 10“.

Подобен поглед върху света е въздействащ в очите на неикономистите, но трудно защитим от критиката на добрите икономисти, така че, когато той бива оспорен, лошите представители на икономическата професия признават, че контекстът има значение, но предпочитат да го представят като поредица от съотношения вместо от абсолютни данни. Светът на Иван и Драган от гледна точка на този подход се обяснява по-следния начин: „През 2013 г. богатите са разполагали с 66.6 процента от световното богатство, а бедните с 33.3 процента. През 2014 г. богатите вече разполагат с 90 процента от богатството по света, а бедните – едва с 10“. В сензационните медии, тази информация получава заглавието „Шокиращо! Делът на богатите в световното богатство е нараснал през изминалата година, този на бедните е намалял над 3 пъти“.

В допълнение към горното, лошите икономисти имат и лошия навик да не държат сметка за социалната мобилност в обществото, което ще рече, че рядко си дават сметка, че докато през изминалата година Драган е бил по-богат от Иван, през тази е точно обраното. Неглижиращото им отношение, естествено се предава и на медиите, чиито заглавия за вселената на нашите приятели биха изглеждали ето така: „Шокиращо! Богатите са увеличили парите си и вече владеят 90 процента от световното богатство“.

Последната точка може и да ти се стори маловажна на фона на другите две, но именно непознаването на динамиката на социалната мобилност в развития свят (която дори днес е относително висока в повечето държави, попадащи в него) е в основата на движения като Окупирай, претендиращи, че представляват огромното мнозинство бедни в борбата им срещу малцинството самозабравили се богаташи, които така са се окопали на върха, че няма шанс да бъдат изместени от него.

В действителност обаче ни трябва да се върнем само десетина години назад, за да видим, че много от хората, минавали за богати по онова време, днес вече не попадат в същата категория, и дори по-голям процент измежду най-бедните са успели да си проправят път нагоре по социалната стълбица. През 2008 година например Бърнард Мейдоф е богат и влиятелен човек, а днес собствеността му се състои от едно одеяло и каквото още му позволяват да ползва надзирателите в затвора. В същата година социалната мрежа, създадена малко по-рано от едно момче от средната класа, точно е набрала скоростта, която съвсем скоро ще го превърне в милиардера Марк Зукърбърг, а това ще рече в типичен представител на онази „паразитна“ класа, която социалистите толкова обичат да мразят.

Погледната през призмата Мейдоф-Зукърбърг, новината, че десетте процента най-богати владеят повече от благосъстоянието, а десетте процента най-бедни – много по-малко, дори да е вярна, е чисто и просто подвеждаща, защото става дума за различни хора.

С тази новина, разбира се, има още един проблем, който добрите икономисти са установили отдавна, но който е особено труден за обясняване на широката публика. Най-просто казано този проблем е, че даже когато са напълно прави и едни и същи хора са започнали да  правят по повече пари, а други – по по-малко, лошите икономисти рядко разсъждават върху въпроса каква всъщност е динамиката на неравенството, когато напуснем вълнуващата вселена на финансовото счетоводство и се опитаме да се концентрираме върху реалния свят – т.е. върху това с какви стоки и услуги всъщност могат да се сдобият хората с парите, които притежават.

Какво имам предвид? Да предположим за момент, че вместо през 2013 г. Иван и Драган живеят в София през XVIII век. И двамата много искат да отидат на почивка до Варна за лятото. Драган, който е само два пъти по-богат от Иван, има възможността да си позволи да придобие най-модерното транспортно средство за времето си – кон – и да измине 378-те километра между София и Варна за около 4-5 дни. Иван не може да си купи кон, така че му остава да се придвижва пеша, което значи, че ще му трябват 10-12 дни да стигне до Варна и още толкова да се върне обратно, а това прави пътуването му дотам, ако не невъзможно, то поне трудно постижимо.

През 2014 г. пра-пра-внукът на Драган вече е 100 пъти по-богат от пра-пра-внука на Иван и може да прелети до Варна за половин час с личния си самолет. Пра-пра-внукът на Иван не би могъл да си позволи собствен самолет, но би могъл да си купи самолетен билет и да слезе на летището по едно и също време със своя богат съвременник.

Наблюдавайки тези примери, един лош икономист би изръсил нещо като „през 2014 година неравенството е нараснало 50 пъти в сравнение с XVIII век“ и, макар че от определена гледна точка би бил прав, заключението му ще ни създаде силно изкривена представа за реалната динамика на неравенството в рамките на тези два и половина века. Добрият икономист обаче би казал, че „докато през XVIII за всички с изключение на малцинството богати е било на практика невъзможно да отидат от София до Варна с цел забавление, днес всички с изключение на едно съвсем маргинално малцинство много бедни могат да си го позволят“. Неравенството от гледна точка на благото „пътуване от София до Варна“ се е затворило напук на нарасналото парично неравенство.

Естествено, има и случаи, в които бихме могли да разглеждаме растящото неравенство като отрицателен социален феномен и те са точно 3: 1.) когато то се дължи на кражба; 2.) когато благосъстоянието на обществото като цяло започва да намалява; и 3.) когато социалната мобилност е ригидна и едновременно с това благосъстоянието на бедните намалява в реални размери. Да погледнем малко по-отблизо всяка от тези хипотези.

1. Неравенството без съмнение е нещо лошо, когато богатството на едни е създадено не чрез продуктивен труд, а чрез ограбването на други, но ключовият фактор тук е, че е лошо да крадеш. Равенството, създадено чрез ограбване на труда на честни хора, е не по-малко негативен социален феномен. Кражбата е тази, която следва да бъде заклеймена, и правилната политика би трябвало да се фокусира върху нея, изграждайки институционална среда, която да позволява бързото наказване на крадците и обезвъзмездяване на жертвите им. Неравенството може да бъде единствено признак за проблема и борбата с него (например чрез преразпределение) няма да реши нищо.

2. Разтварящата се ножица е огромен проблем, когато благосъстоянието на обществото намалява, но нима проблемът няма да го има, ако ножицата се затваряше? Колко хора с чисто сърце биха казали „съгласен съм лично аз и всичките ми приятели да обеднеем десет пъти, стига всички да станем по-равни“? Когато общественото благосъстояние намалява, истинският проблем е, че или намалява производителността, или произведеното се прахосва (най-вероятно, но не задължително в резултат на погрешна държавна политика). Растящото неравенство отново е само признак на проблем от съвсем различно естество и борбата с него е безпредметна.

3. Същата е ситуацията и тук. Истинското решение на проблема е да идентифицираме какви са причините за ограничената социална мобилност (институционални? религиозни? етнически? образователни? други?) и да предложим политики за преодоляването им, вместо да се борим с неравенството само по себе си, което не е нищо повече от симптом, насочващ вниманието ни към истинското заболяване.

Озаглавих този материал „общ преглед“, защото темата му е твърде обширна, за да бъде обхваната пълноценно в една статия. С малко късмет ще има и други.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

10 коментара

  1. Антони каза:

    Примерът е неточен, неправилен. Виждам какво е искал да каже автора, ама е забравил да вкара и още фактори, за да може примера да е точен, по-пълен и разбира се правилен. 

  2. Кой пример е неточен, непълен или неправилен?

  3. Иван Драганов каза:

    Примерът с Иван и Драган.

  4. Първо, в текста няма пример с Иван и Драган. Има мисловна конструкция, която би била съвсем същата, ако използвам А и В, или каквото друго се сетиш. Това настрана, тя, разбира се, би могла да има слабости, но никой няма да разбере дали ти наистина си намерил такива или тролиш на общо основание, ако само си говориш общи приказки.

    Що се отнася до клипчето, което си пуснал, в тази статия не случайно се говори за лошите икономисти. Уилкинсън и Пикет са измежду най-лошите. Идеите им сигурно импонират силно на обикновения зрител/читател с леви възгледи, но не могат да издържат дори на елементарен fact-checking.

  5. Liza каза:

    Тази статия беше малко все едно чета Каролев… да не сте от един курс? 

    Историята за Иван и Драган е абсолютно невярна точно по частта обстоятелства. Нито Иван, нито Драган не увеличават производителността си… Просто Драган използва съответния си законов или физически инструмент инструмент /зависи колко е рафиниран/ да вземе повече ресурси от Иван, което с времето води от количествена в качествено натрупване до степен, че Иван не може да го догони, ако ще да се скъса от работа. 

  6. Иван каза:

    Добре бе Юрка, що си правиш труда не мога да те разбера. Наясно си, че са пълни глупости. Защо си въобразяваш, че като ги облечеш във високопарни думички и опаковка съдържанието ще се промени? Дано не ти е от школовката разбирането, че тая школа си отива. 

  7. де ФАКтую каза:

    Aaand now the facts.

    Иии нека се опрем на фактите 😉 .

  8. Night Wanderer каза:

    Защо Робин Худ е положителен герой?

  9. Longanlon каза:

    Робин Худ е положителен герой, защото народът на Локсли и цял Нотингам страда от големите данъци, наложени от злия принц Джон и неговия сатрап шерифът на Нотингам, а Робин Худ ограбва шерифа и връща на народа взетите данъци.