Герберът Уотърс
Ще познаеш, че не живееш в свободно общество по това, че хора на властови или близки до тях позиции се скъсват да повтарят конспиративни теории, в които за интелигентния е ясно, че вярват само пълни идиоти. По това, че естественото недоволство срещу политическото управление започва да се представя като международна конспирация в добрата традиция на Сталин, а същата се използва за алиби за недъзите на управлението. И по това, че едни и същи хора могат в рамките само на няколко дни да бъдат превърнати от герои във врагове по силата на вечно угодния новоговор.
Приех със смях реакциите, които изписването на думата „ОСТАВКА“ на концерта на Роджър Уотърс онзи ден предизвика сред журналисти и други клоуни, стоящи зад правителството на Орешарски (при все че бързо ескалиращата от два месеца насам ерозия на последните остатъци от медийно достойнство ме изпълва с истински ужас!), и които започнаха с опити за отклоняване на удара („Уотърс, разбира се не иска оставката на българското правителство, а на президента“ или „той надписът всъщност е насочен срещу премиера Камерън“), преминаха през конспиративна пропаганда („Уотърс поддържа хитлеризма“ и любимото ми „той е получил „яко кинта“ от Бойко Борисов“), поспряха се на традиционните по нашите ширини ксено- и хомофобия („този гъз от Пинк Флойд прави политическа агитация в чужда държава безнаказано“ и „ебем ти и джордж уотърса педалски“) и приключиха с опит за омаловажаване на станалото (така де, както казва Александър Симов и никой всъщност не отрича, в спектакъла можеше да се види много повече от простата „оставка“).
Приех със смях тези реакции, заради убедеността си, че, ако внимаваме достатъчно, историята може да се повтори единствено като фарс – в крайна сметка колко тъп трябва да си, за да се вържеш сериозно на простотията, че Роджър Уотърс е платен от ГЕРБ и/или от Джордж Сорос, за да бутне законната власт в България, да приемеш, че човек няма правото свободно да коментирата политически проблеми, ако те се случват в друга държава, да сравняваш едно от великите имена в световната музика с Веско Маринов или да повярваш, че изписването на надпис на български по време на концерт в България е ефективен начин за протест срещу британския премиер.
Надявам се много!
Все пак цялата истерия около „платения от ГЕРБ“ рокаджия, който „за пари е готов да продаде дори майка си“ целеше и донякъде успя да отклони вниманието от по-важния въпрос, свързан с изписаната на голям екран „ОСТАВКА“ – въпросът за ентусиазираната реакция на публиката при появата на надписа и още по-големия ентусиазъм, който предизвика новината за него в интернет. В крайна сметка, ако правителството на Орешарски се радваше на общественото одобрение, дори всички смешни теории, които споменах по-горе, да бяха верни, проявата на Уотърс нямаше да се радва на почти никакъв ефект. Само дето тя накара 40 000 души да избухнат в аплодисменти.
Да приемем за спора, че Роджър Уотърс е всичко, в което го обвиняват. Да приемем, че е гей и нацист, певец от ранга на Веселин Маринов, необразован чужденец, платен от ГЕРБ, за да поиска оставката на президента Плевнелиев и премиера Камерън едновременно, политически агитатор с толкова нисък морал, че е готов да продаде и майка си. Въпросът ми е: това ли е от значение или фактът, че той успя да докосне тема, по която образованото и производително мнозинство от българското общество на практика е удивително единодушно?
Ще познаеш, че се отдалечаваме от свободния свят по бруталната проправителствена пропаганда, на която продължаваме да ставаме свидетели ден след ден. Но ще познаеш и, че трудно ще позволим да стигнем дотам по саркастичните реакции, които тази пропаганда предизвиква у мнозина от гражданите на тази държава. „Гарантираният от ГЕРБ“ Роджър Уотърс е само пример за това, че – колкото и да не им се иска на някои! – оруеловият новоговор в наши дни може да предизвиква единствено присмех.
