Зелената алтернатива за България

Читателите на E-lect по всяка вероятност знаят, че отношението ми към партия „Зелените“ е изключително нееднозначно. От една страна, там, където ценностите ми се припокриват с тези на мнозинството членове на „Зелените“, припокриването е почти пълно – и това включва, както общия ни стремеж да живеем в просперираща държава с работеща правораздавателна система и политическа класа, която не е зависима от поставената в ъгъла организирана престъпност, така и желанието просперитетът да не е за сметка на чистата околна среда, а опазването на българската природа да заема място в съзнанието на гражданите на страната.

Няма как да изброя всички точки, по които позициите ни съвпадат, и които обхващат диапазона от Uber и „икономиката на споделянето“ през легализацията на марихуаната, та чак до премахването на многобройните мрежи на зависимост между властта и бизнеса в България, но неведнъж се е случвало „Зелените“ да излизат с адекватни, според мен, позиции по въпроси, попаднали в дневния ред на E-lect и аз не мога да не уважавам това.

От друга страна обаче, там, където нашите виждания се разминават, разминаването обикновено е фрапиращо. Темата за т.нар. генномодифицирани организми, разбира се, е първата, която ми идва на ум, но ако човек се разрови из сайта, ще намери и няколко други. Освен това, за мое огромно съжаление, при все че като автор на критични материали в E-lect съм имал съмнителното щастие да влизам в (задочни) диалози с представители на партии от почти целия спектър, един от лидерите на „Зелените“ беше първият и до момента единствен политик, който си е позволявал да ми отправя заплахи – поведение, което е още по-обидно, защото става дума за човек, когото познавам откакто преди близо 10 години се присъедини към университетския екологичен клуб, създаден от мен, и който даде едно от първите си интервюта в зората на партията по мое изрично настояване в отдавна потъналия в забвение сайт E-comedia.

Въпреки това обаче, аз съм щастлив, че познавам немалко членове и симпатизанти на „Зелените“ – някои от които са ми приятели, а други – поне съмишленици. Едно е сигурно и то е, че до момента не съм имал повод да се съмнявам в искрената отдаденост на няколко хубави каузи при мнозинството от тях. Затова, а и за да науча „от извора“ повече за позициите на партията във време, в което от нейното присъствие в обществения живот има истинска нужда, помолих двама от членовете на „Зелените“, които много уважавам – Васил Кънев и Димитър Мирчев – да ми разкажат повече за себе си, зелените каузи и политиката. Резултатът от дългия ни разговор можеш да откриеш по-долу.

Здрасти. Представете ни се! С какво се занимавате извън Партия „Зелените“? Каква е причината да се захванете с политика? А защо точно „Зелените“?

Васил Кънев: Казвам се Васил Кънев, роден съм през 1977 година. Изкарвам прехраната си като системен администратор, а извън партия Зелените участвам в няколко организации. Член съм на борда на Българското либертарианско общество, съучредител съм на Протестна мрежа и Читалище.то и активно подкрепям каузата на Промена, която се бори за декриминализация на конопа – билка, която вместо да се използва за лекарство, се ползва за пълнеж на полицейските статистики. Причината да се захвана с политика първоначално беше въпросната кауза свързана с конопа, но впоследствие допълнително ме мотивира и мафиотския статус на нашата мейнстрийм политическа класа. А защо „Зелените“ ли? Защото това е единствената неавторитарна и демократична партия в България, която съществува поради обединението на хора с близки каузи, свързани не само с опазването на природата, което лично аз силно подкрепям, но и с други проблеми на нашата действителност. Първият критерий за кандидат членовете на тази партия е липса на каквито и да било връзки с бившата Държавна сигурност и нейните креатури. При нас изключително много се държи на хигиената и агентурници, ченгета и техни слуги не се приемат. Възприемам „Зелените“ като единствената партия в България, която систематично и последователно се бори с комунистическата мафия, другата организирана престъпност, беззаконието и липсата на справедливост. Политическите ѝ позиции винаги са се ръководили от българския обществен интерес и не се позволява външно вмешателство. Подкрепям целите, които тя си е поставила за децентрализация в икономиката, работеща и прозрачна правосъдна система и съхранението на природните ни богатства за идните поколения.

Димитър Мирчев: Казвам се Димитър Мирчев, роден съм през 1979 година, работя като С++ програмист, като хобито ми е възобновяемата енергия, преходът към СО2-неутрална икономика и опазването на околната среда чиста. За мен прозрачността, предвидимостта и отчетността на управлението са от особено голямо значение, което автоматично изключва каквито и да е връзки с НРБ и лошите управленски навици, наследени от тоталитаризма, заради които още продължаваме да носим огромни негативи.

Политическа партия „Зелените“ е единствената партия, която поставя чистата околна среда на челно място с много голям приоритет, което за мен е достатъчно, а декларирането от страна на всички членове на партията, че не са били обвързани с репресивните органи на БКП само затвърди положителното ми мнение за тях.

Разкажете ни повече за основните ценности на „Зелените“! Ако трябваше да убедите читателите на E-lect да ви подкрепят, с какво щяхте да ги привлечете?

В.К: Към изброеното по-рано бих добавил, че хората в тази партия не са в нея, за да се доберат до власт и пари, каквито цели преследват всички политици в сегашния парламент, а водени от идеали и стремеж към справедливост предпочитат да контролират властта и да изваждат на бял свят нередностите, случващи се във всички нейни слоеве. Ние защитаваме разделението на властите, макар такова в момента да не съществува в България, алармираме за всякакви нередности, за които разберем, борим се за такова развитие на гражданското общество в България, което ще позволи интеграция на пряката демокрация и пълната прозрачност в упражняването на властта, което да превърне властимащите от дерибеи и номенклатурчици в добросъвестни отговорници.

Д.М: Основните ценности на „Зелените“ са справедливост, отговорност към околната среда, ненасилие, и децентрализация и самоуправление.

Ние в България имаме много работа, докато достигнем задоволителни нива от гледна точка на тези ценности.

На пръв поглед „Зелените“ привличат личности с възгледи по почти цялото протежение на политическия спектър – от крайното ляво до пропазарното либертарианско дясно. Как успявате да преодолеете различията помежду си? Разнообразието във възгледите сила ли е или слабост?

В.К: Плурализмът е още една ценност при нас. Самата структура на „Зелените“ в България е над линейния спектър и използва един диверсифициран подход в изграждането на различните политики, съобразен с обективната оценка на обществения интерес. Когато говорим за икономика, правилния подход е пазарният и десният, когато говорим за социални модели, тогава се търси ляв подход, т.е. за всеки един отделен проблем се предлага работещо решение, независимо от това дали то само по себе си бива определяно като ляво или дясно. Различията се преодоляват чрез бурни дебати, гарнирани с аргументация, и смятам, че това разнообразие допълнително обогатява зеленото движение, въпреки, че може би има моменти, когато би могло да се отчете като минус – най-вече в случаите, когато е необходима бърза реакция.

Д.М: Исторически зелените движения по света възникват основно като реакция срещу замърсяването или разрушаването на природата. В същността си те са целево ориентирани, а идеологическата аргументация идва по-късно. Затова и зелените движения са гъвкави в избора на инструменти за постигане на целите си.

Затова и аз гледах да разбера за максимално различни начини и инструменти за опазването на околната среда. Закономерно това ме доведе и до либертарианството и първото нещо, което прочетох за Free Market Environmentalism – Law, Property Rights, and Air Pollution на Мъри Ротбард – ме запали по либертарианската идея. Според мен ранните статии на Ротбард за замърсяването са изключително тъмно зелени.

Дефинирането на замърсяването като нарушаване на неприкосновеността на частната собственост доскоро липсваше при зелените движения, което според мен е голям пропуск. Тук може да добавим и други аспекти от либертарианството, които ще се харесат на зелените, като например забрана на отчуждаванията, без които огромните енергийни проекти, правещи консумацията на изкопаеми горива евтина и удобна, са немислими. Както и спирането на всякакво субсидиране и регулиране на консумацията на природните ресурси, водещи до подценяване на цената им и разхищения – например регулирани цени на водата, субсидиите в земеделието (без които горите в ЕС ще се утроят за под десет години). Друг типичен пример са въглищата, които често са субсидирани по поне три отделни начина – чрез директни субсидии, чрез регулации/ държавен монопол/ собственост и чрез толериране на замърсяването.

Как оценявате представянето на „Зелените“ на местните избори? Къде постигнахте успехи? Къде се надявахте на повече?

В.К: Бих определил тези избори като най-успешните в историята на „Зелените“. Имаме избрани 9 кметове на села в районите на общините Горна Малина, Панагюрище и Самоков. Имаме 12 общински съветници между които е и Иван Велков, избран за общински съветник в София. Надявахме се на по-добри резултати в Радомир, Асеновград и Пловдив, но явно там предстои още работа.

Д.М: Винаги съм гледал на „Зелените“ като на дългосрочен проект. Според мен за „Зелените“ е важно да запазят същността си чиста и некорумпирана, а доброто представяне на изборите ще е следствие от това.

Какво ще е близкото бъдеще на „Зелените“? Кои са каузите, които са приоритетни на местно, национално и европейско ниво?

В.К: Бъдещето на „Зелените“ в България е светло. Прави впечатление, че в западните страни с висок стандарт на живот зелените са силни, което би могло да се тълкува и като един алтернативен критерий за състоянието на икономиката на дадена държава. Сигурен съм, че ако България поеме път на развитие, който следва постулатите на австрийската икономическа школа, осигури за своите граждани сектори с наличие на свободен пазар и намери начин да стимулира предприемачеството, а не социално-паразитното съществуване това ще се отрази положително и на „Зелените“ като партия. Да участваме в Парламента или управлението биха били съвсем реализуеми цели. Краткосрочните цели пред „Зелените“ обаче са свързани с опазването на природните ни богатства от посегателствата на мафията, олигарсите и обикновените престъпници, които не отчитат дългосрочното влияние на техните недомислени действия. В същото време борбата за прозрачност и повече участие на гражданите в процеса по взимането на решенията от страна на властта също се явява важна краткосрочна цел. На местно ниво каузите са свързани най-вече с опазване на природните богатства и подобраване средата на живот (намаляване на праховото замърсяване, повече зелени площи и т.н.) чрез организиране на местни рефендуми, инициативи, които вече дават своите резултати като например в община Радомир. На национално и европейско ниво зелените ще работят за по-добро приобщаване на България в европейското семейство, реформа в съдебната система до постигане на целта – обективна и работеща правосъдна система, която да се ползва с доверието на гражданите, ще изискват прозрачност при взимането на решенията от страна на властта и разпределянето на публичните средства, ще алармират за всяко нарушение на законите, ще подкрепят разследващата журналистика, ще информират обществеността за опасностите от ГМ културите за селското стопанство на България, ще настояват за децентрализация в енергетиката и създаването на реална и работеща енергийна борса, както и ще работят за развитието на една устойчива икономиката, която трябва да даде на българската държава относителна независимост от външни фактори. Електронното управление, съпроводено с интеграцията на електронното гласуване също са каузи, върху които зелените акцентираме.

Д.М: Основните ни цели на местно ниво са осветляване на корупцията и увеличаване на прозрачността на управлението. Същото важи и за национално ниво, както и изключително закъснялата реформа на съдебната система и цялата държавна администрация.

За уточнение ще кажа, че „реформа“ значи трансформация, след която се върши същата или по-качествена работа, но по-бързо и с по-малко ресурси.

Има ли политически сили в България в момента, с които според вас „Зелените“ биха могли да си сътрудничат? С кого партията ви никога няма да влезе в един „отбор“, ако зависи от вас?

В.К: Като цяло трудно се намират политически сили в България, с които „Зелените“ бихме могли да си сътрудничим. След последните избори и избирането на Иван Велков за общински съветник в Столичния общински съвет стартира едно ново сътрудничество с „Глас Народен“ и „Движение 21“ под формата на група 5, което предстои да видим дали ще се окаже успешно или не. На местно ниво в някои общини „Зелените“ се явиха в коалиции с други формации, но не навсякъде резултатът беше добър. Например в Пловдив участвахме в коалиция „Обединени Зелени“ заедно със Зелената партия, но резултатите бяха изключително слаби. Макар и да се считаме за инициатори в създаването на Реформаторския блок, след последните преговори за завръщане на „Зелените“ в блока разочарованието бе толкова голямо, че не вярвам скоро подобна тема да бъде дискутирана отново. Политическите партии, с които „Зелените“ никога не биха влезли в един отбор са БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака и БДЦ като представители на мафиотския модел на управление в България, но към тях можем да добавим и крайните националистически формации, етническите партии и политическите бизнес проекти, работещи за интересите на олигарси и корпорации (включително Партия на Зелените, Лидер, Гергьовден, Нова Алтернатива, Република БГ и др.)

Д.М: Аз лично не виждам партия, с която да се коалираме. Левите у нас подкрепят безрезервно ядрената енергия, което автоматично прави коалицията с тях немислима, а българските десни често проповядват социалистическата идея, че „малко замърсяване е добре за общото благо“, затова не може да не се замърсява, което освен, че е грубо погазване на правото на частна собственост, също ги изключва като коалиционен партньор, според мен.

Радикали и наследници на ДС, като Атака, ДПС и т.н. няма смисъл да коментирам.

Какво трябва да се промени в България, за да се подобри животът ни? Как би изглеждала страната ни, ако вие определяхте политическия ѝ път?

В.К: На първо място трябва да завърши процесът по освобождение. Все още упражняването на властта у нас се случва под диктата на външни сили. Ако ние искаме да извоюваме своята истинска независимост, то българите трябва да изкоренят старите догми от съзнанието си и с повече увереност, желание и трудолюбие да освободят държавата си от външните зависимости. Това не означава, разбира се, да прекратим международните си отношения. Напротив трябва както активно да участваме във взимането на решенията в ЕС, така и да си партнираме с държави извън съюза, но не като васали, а като равноправни партньори. За да стане това обаче е важно да се случи процесът по лустрация, защото сегашните управници не могат да се освободят от зависимостите си. В повечето случаи те са хора сдобили се с власт благодарение на някой друг, а не поради високите си интелектуални и/или предприемачески способности. Това доведе и до превръщането на голяма част от гласоподавателите в бедни и подкупни хора, които не гласуват за някого, защото му вярват или заслужава, а защото им е платено и то с пари, които партиите получават под формата на субсидия от държавния бюджет, за да могат да развиват „свободно“ своята дейност. Свидетели сме на един порочен кръг, в който управляващите партии имат интерес от ширещата се бедност и силната зависимост на гражданите от държавната администрация, което им осигурява електорална подкрепа по време на избори. След като тези процеси приключат и всички престъпници от прехода бъдат отстранени от власт, а мафиотските групировки, държащи в зависимост управниците, бъдат разбити, гражданското общество може да излъчи способни хора, които да упражняват властта като висша отговорност по един прозрачен начин. Тогава ще бъде възможен и „квантов“ скок в развитието на България. Всички тези процеси биха могли да се случат ако „Зелените“ определяха политическия ѝ път. Целта на „Зелените“ е България да се превърне в една чиста, приветлива и мощна икономически страна, уважавана и давана за пример от съседите и партньорите си.

Д.М: Основния проблем на България, който се вижда от всички индекси за развитие, е върховенството на закона, което значи две неща – защита на частната собственост и способността на съдебната система да налага спазването на двустранните договори, да бъде предвидима, ефективна, бърза и прозрачна.

Без справедливост няма развитие. Докато не оправим това, България винаги ще изостава, а младите винаги ще я напускат, за да търсят място, където има ред и се знае кое след кое е.

Аз лично съм фанатичен привърженик на прозрачността на управлението. Според мен абсолютно всяко едно решение взето, от който и да е държавен служител, трябва да се публикува в интернет веднага и виждам много подобни виждания при „Зелените“.

Какво е мнението ви за Uber? А за т.нар. „икономика на споделянето“ като цяло?

В.К: Uber предоставя много добра услуга, която съм ползвал и от която съм доволен. Спирането на дейността на тази компания от страна на КЗК за мен е престъпление срещу свободния пазар. А пък аргументите на КЗК, че трябвало да се защити транспортният сектор, който плащал данъци, е смешен, тъй като аз очаквам от комисията да защитава интересите на потребителите. Сред „Зелените“ има много привърженици на т.нар. “икономика на споделянето” и в бъдеще може да се очакват интересни предложения и инициативи в тази сфера.

Д.М: Uber и аналогичните компании са добър пример как оставени сами на себе си хората и пазарът намират по-ефективни и по-добри решения. По-ефективното е по-зелено, затова и е добре държавата да поощрява или да не пречи на хората да правят избор и да ги остави да взимат сами решенията, които касаят само тях.

Благодаря.