Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Интервю с Майкъл Майндкрайм

Както те информирах преди няколко дни, измежду авторите във втори брой на сборника с книги-игри „Призвание герой“ се откроява името на Майкъл Майндкрайм. Майкъл, който – вероятно знаеш! – всъщност е българин, пишещ под псевдоним по силата на зародилата се в тази медия традиция от първата половина на 90-те, беше един от най-популярните автори на родна литература (във всичките ѝ разновидности) преди около десетилетие и половина и все още се радва на немалко количество фенове в нашe време – затова и участието му в сборника бе толкова желано от неговите съставители.

В „Призвание герой“ той се включи с разказа-игра „Отново заедно“, който проследява един необикновен ден от живота на четирима приятели, всеки от които е изправен пред редица предизвикателства от професионално и лично естество в София отпреди десетина години – тема, отклоняваща се от стандартните за книги-игри фентъзи и фантастични приключения и скандализираща средностатистическия им почитател с „прекомерния“ си реализъм.

Не бих искал да развалям бъдещата ти среща с „Отново заедно“ с повече подробности, но не успях да удържа желанието си да те запозная отблизо с Майкъл. Кой е той, какъв е животът му и какви са неговите възгледи за писането, професионализма в литературата и съвременната музика ще научиш от него самия на следващите редове.

Здрасти! Въпреки че за много хора името Майкъл Майндкрайм не е непознато, няма как да избягаме от клишето – разкажи ни повече за себе си. Кой е човекът зад псевдонима? С какво се занимаваш, когато не пишеш? Какви са хобитата ти?

Зад псевдонима Майкъл Майндкрайм стои Димитър Дафовски.  Започнах да пиша книги-игри на 22 годишна възраст. Дотогава учех за хидроинженер. Но точно в края на трети курс установих, че хората с моята специалност трудно си намират дори нископлатена работа по специалността. Първите години на прехода бяха наистина тежки, виждах как хората пред мен се дипломират и отиват да продават на сергии на улицата. В същото време книгите-игри тъкмо изгряваха. Рискувах, прекъснах образованието си и след тежка година на съмнения, отхвърляния и разочарование, най-сетне видях първата си книга публикувана. Написах над 30 книги-игри, някои от които бяха сред най-продаваните книги на годината в България. Не забогатях, главно заради неопитност и наивност. Но беше интересно.

Трудно ми е да се опиша като човек. Емоционален съм, пристрастявам се към различни неща и отдавна съм се отказал да търся баланс. В различни области съм различен. Например, в работата съм консервативен, а в личния си живот предимно рискувам. Понякога несъзнателно.

Живея сам. Основното ми занимание е да работя. От тринадесет години се занимавам с различни бизнеси в интернет. Освен това чета книги, играя игри, гледам спортни събития и залагам на тях. Изключително рядко правя нещото, наречено „виждам се с приятели“. Виждам се с хора, с които правим заедно неща и ни е интересно. Покрай това с някои от тях ставаме приятели.

С публикувания в „Призвание герой“ разказ „Отново заедно“ запознаваш читателите с героите от заплануваната си книга. Сподели повече за нея!

Преди време се зароди Инициатива за нова книга-игра на Майкъл Майндкрайм, повече подробности за която могат да бъдат намерени на този адрес: MindcrimeProjectInfo.com.

Накратко, група хора събраха пари, с които да бъде финансирано издаването на моя нова книга-игра. Този проект не е с цел печалба и книгата няма да се появи на пазара. Когато излезе от печат, бройките ще бъдат разпределени между участниците в Инициативата. Аз пиша без хонорар, заради удоволствието да създам книга-игра по свои стандарти и без да се съобразявам с чужди мнения и наложени ограничения.

Защо реши да участваш в „Призвание герой“?

Това беше емоционално решение, в чиято полза сега мога да приведа някои логични аргументи. Например забавянето на основното произведение „Заедно в играта“. Много исках да дам на участниците в Инициативата нещо, което да им помогне да направят информиран избор, да ги убеди, че чакането ще си заслужава или пък да ги откаже. Освен това, харесвам дейността на екипа, който прави „Призвание герой“, симпатични са ми и искам да им помогна. Но в основата на решението ми да се включа като автор беше емоцията. Просто един ден си казах, че искам да го направя.

Как гледаш на ранното си творчество от дистанцията на годините? Променили ли са се възгледите ти за писането – както на книги-игри, така и по принцип?

Препрочетох много свои книги-игри като подготовка за новия си проект и не останах особено доволен.

Възгледите ми за писането на книги-игри не са се променили с времето. Не харесвам уклоните в посока към „разказване на истории“, намирам ги за жалки. Ако човек има толкова интересна история за разказване, да напише роман. В книгата-игра основна винаги е било и ще бъде играта. Извисените духовно и интелектуално творци, които са скарани с логиката и математиката, просто нямат място в книгите-игри. Мястото им е при нежните поетеси.

Преди много време беше започнал да работиш по роман за Спартак. Имаш ли амбиции да създадеш неинтерактивно литературно произведение днес?

Направих няколко несполучливи опита да напиша роман. Опитът да пиша за Спартак като че ли изцеди всичките ми сили в тази насока. Хвърлих много месеци упорит труд, за да установя, че не мога да си представя нито героя, нито времето. Затова се отказах.

От време на време в последните десетина години ме прихващат желания да направя нещо по-значимо от това, с което се занимавам. Но не стигам особено далеч. Може би с годините съм станал твърде циничен, за да повярвам в значимостта на нещо и в моята способност да го постигна.

Ще ми трябват години упорит и целенасочен труд, за да започна да пиша толкова добре, че да си заслужава някой да чете мое литературно произведение. Съмнявам се, че някога ще бъда склонен да отделя толкова време. Нямам особено силно желание да бъда писател.

В двата броя на „Призвание герой“ има разкази от общо петима нови автори. Какво мислиш за настоящото и бъдеще развитие на тази медия у нас?

Сборникът „Призвание герой“ даде възможност на младите автори да публикуват свои творби, при това с редакторска и коректорска помощ, с каквато ние навремето не сме разполагали. За мен най-положителното е, че общността на почитателите на книги-игри намери начин да вземе нещата в свои ръце.

Нямам особено добро усещане за бъдещето. Просто времето не предполага книгите-игри да се развиват възходящо. Усилията на отделни личности могат да променят временно положението, но ми е трудно да повярвам, че след няколко години с писане и издаване на книги-игри ще се занимават качествени хора.

А какво е мнението ти за съвременната българска литература като цяло?

Не съм капацитет, не мога да претендирам, че познавам автори и тенденции, нито че мога да давам обективни оценки. През годините съм чел доста от новите български автори. Някои ми се струват банални, други откровено ме дразнят. Няма произведение, за което да мога да кажа нещо хубаво. Може би просто не пишат за хора като мен.

В миналото музиката играеше важна роля в творчеството ти. Каква е ролята ѝ в живота ти днес? Променил ли се е вкусът ти? Каква музика слушаш сега?

В периода, когато пишех книги-игри, пусках музика от сутринта. Правех схеми и изчисления, и пишех текстове на музика. Зареждаше ме емоционално. За да не се разсейвам, често зациклях да слушам по цели дни един албум или дори само едно парче. Единствено когато четях, исках около мен да е тихо.

Сега също разчитам на музиката, за да се справям с емоциите си. С времето започнах да изисквам тишина за все повече дейности. Например, когато правех схемата на „Отново заедно“ или когато проектирам в работата си.

Продължавам да харесвам Metallica, Guns & Roses и Queensryche. От по-новите групи харесвам Keane, The Killers и Placebo. Тази година прекарах добре на концертите на Green Day, Rammstein и Roger Watters. Сега очаквам Pink Martini.

Благодаря ти!

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.