Лятото на нашето недоволство

Когато в началото на седмицата научихме имената на министрите в кабинета „Орешарски”, за всички ни стана ясно, че лансирането на този орган като „експертен” и „програмен” не е било нищо повече от фасада, зад която да се скрият добре познати партийни и олигархични интереси. Че подобен зле замаскиран отказ от отговорност на основните политически сили, комбиниран с влизането във властта на хора, близки до групировки с трибуквени имена и/или до т.нар. червени олигарси, не вещае нищо добро се потвърди още в първия ден от работата на правителството, в който успяхме да разберем, че:

– като национален приоритет на Орешарски е включено рестартирането на проекта за изграждане на АЕЦ Белене с нашите пари, при все че (особено в последните месеци)  ясно се вижда, че България произвежда излишък от електроенергия, който на всичкото отгоре не е в състояние да изнася;

– първият приоритет на новия  здравен министър Таня Андреева е да работи за премахването на една от малкото държавни регулации, които всъщност подпомагат здравето на българските граждани – тази на тютюнопушенето;

– министърът на външните работи Кристиан Вигенин, който  доби популярност с твърдението, че по време на най-бруталната диктатура в историята на България, гражданите ѝ са имали контрол над собствения си живот, директно се обяви за връщане в повереното му министерство на служителите, работели за тайните служби на комунистическата власт, при това с аргумента, че те били „унизени” от „недостойните действия” на предното правителство (сякаш, унизително е не миналото им в престъпна организация, а фактът, че информацията за него е излязла наяве и е последвала санкция);

– меко казано некултурните коментари във Facebook на министъра на културата Петър Стоянович, ни карат да си спомняме с умиление за Вежди Рашидов;

– сред хора, които ми изглеждат добре информирани, вече циркулира слухът, че новият кабинет скоростно „ще забрави” за правилата за диверсифициране на държавните пари в различни банки в услуга, естествено, на Цветан Василев, Делян Пеевски и КТБ.

За съжаление, въпреки няколкото относително по-малко спорни назначения в правителството на Пламен Орешарски (които – трябва да призная – започват с него самия и продължават с министъра на финансите Петър Чобанов и този на труда и социалната политика Хасан Адемов, за които за момента не се чува нищо негативно), началото на новото управление на България може само да ни притеснява.

Положително в тази ситуация е, че коалицията между БСП, ДПС и Атака има много малка легитимност пред българските граждани, като почти 80 от нас не сме гласували за нито една от партиите в нея. Затова не мисля, че дължим какъвто и да е толеранс на партийно-олигархично-престъпния сговор, който застана начело на властта. Лишен от обществена подкрепа, той може да прави глупости, единствено ако се възползва от гражданската апатия. За да не му позволим това, трябва само да се ядосаме.