Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За една по-добра София

Идеята за този текст се роди, докато чакайки трамвая на една спирка до Руски паметник, за пореден път ми направиха впечатление някои от особеностите на публичната ни среда. На първо място по земята се търкаляха фасове – толкова много, че човек да не може да ги преброи – а за двете минути до пристигането на градския транспорт, част от останалите чакащи добавиха още няколко.

На второ, на спирката имаше табло, указващо пътя до Националната библиотека – прекрасна идея, която обаче беше помрачена от факта, че таблото бе вандализирано.

Две минути не са кой знае колко дълъг период от време, но пък почти винаги са достатъчни, за да се насладиш на клаксоните на шофьори, недоволстващи, че някакви си там пешеходци пресичат на пешеходната пътека наблизо, и да забележиш, че за не толкова малък процент от тях гледката на стъпил на пътеката човек е знак да настъпят педала на газта, за да го изпреварят този наглец.

Мисля си за горната сцена с конкретна причина и тя е, че и по време на наскоро преминалите местни избори както винаги знайни и незнайни коментатори ни подтикваха да упражним гражданския си дълг, осмиваха „апатията“ на онези, които не намират за кого да гласуват, обещаваха, че техният кандидат ще оправи градската среда и се ядосваха на неадекватността на всичките му опоненти. При все че съм принципен привърженик на гласуването, не смятам, че в тези до болка повтаряни мантри има кой знае каква истина.

Изборите са един от инструментите, с които можем да направим града си по-хубаво място за живот, но съвсем не са единственият – а аз бих спорил, че дори не са най-важният. Гласуваме по веднъж на няколко години и, ако с това се изчерпва гражданската ни активност, никога нищо няма да се промени.

Затова ще те призова, вместо вечно да разчиташ на политиците „да ни оправят“ и винаги да си разочарован, сам да помогнеш за превръщането на София в чист, подреден и богат европейски град.

1.) Не си изхвърляй фасовете (и, разбира се, всички останали боклуци) по улици и спирки. Нищо няма да ти стане, ако се разходиш до близкото кошче, а от положителната страна – докато се оплакваш как „я съсипаха тая  държава“, ще изглеждаш по-малко лицемерно. Печелиш бонус точки, ако редовно правиш забележки на селяндурите, които са убедени, че целият град им е един голям контейнер за смет.

2.) Не драскай по табели, пейки, превозни средства на градския транспорт и фасади на чужди домове. Колкото и да харчи общината от нашите пари, за да ги ремонтира, тя никога няма да го направи със същата скорост, с която ги разрушаваме.

3.) Не бъде тарикат, а си купувай билети за градския транспорт. Огромен плюс ще е, ако в допълнение не се блъскаш в другите пътници, не се караш с тях и не отравяш атмосферата наоколо по един или друг начин.

4.) Когато си зад волана, уважавай правилата за движение и пази пешеходците. Колкото и недостоверно да звучи, светофарите и пешеходните пътеки не са поставени с цел да те дразнят лично теб.

5.) Не паркирай по тротоарите – те не са за това.

6.) Уважавай правото на съседите си да не слушат любимата ти песен на Цеца в три през нощта – щом се оплакват, значи им пречиш.

7.) Сигнализирай за нередности, когато ги забележиш. Властта може и да е точно толкова корумпирана, колкото всички си мислим, но това определено не се е случило във вакуум – апатията на мнозинството в комбинация с масовото убеждение, че нещата най-лесно стават по втория начин, е в основата на безнаказаната корупция.

8.) Не на последно място, давай положителен пример. Докато националните ни герои са мутри и тарикати, и Господ няма да ни оправи.

Или иначе казано, който и да управлява в София, основната отговорност за превръщането ѝ в едно по-добро място за живот остава у нас – нейните жители. И най-корумпираното управление ще бъде сериозно ограничено в среда, която не търпи нередностите; и най-големите идеалисти няма да постигнат много, ако гражданите са абдикирали от отговорността си. Бъдещето на града ни е в наши ръце не само по време на избори, а всеки ден.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

1 коментар

  1. Иванов каза:

    Няма лошо, но да се опитвате с едно писание да оправите това, което родители, училище и общество не са постигнали за години е трогателно… и безполезно. Нещо като призивът на Зони някъде през 90-те да протестираме срещу мутрите и мутризацията на обществото със свещи по прозорците.

    Ние просто се нуждаем от повече държава и държавност. Колко са глобените за изхвърлен фас или наказаните за драсканици по фасадите? Като ти треснат 100 лева за изхвърлен фас или те пратят на общественополезен труд 15 дни заради драскане по стените идва ли ще повториш. Това е решението. А другото са просто красиви думи