Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За скандала с HelpKarma

Приятелите ми (а вероятно и част от читателите на този сайт) знаят, че до онзи ден HelpKarma беше платформата, която използвах най-често, за да дарявам пари за благотворителност. Правех това през нея от около две години насам. Една бърза сметка на крак отпреди няколко дни ми показа, че съм имал скромен принос към около 40 благотворителни кампании, така че не само съм заинтересован от разкритията на Мария Цънцарова, но и смятам, че е важно – и ще ти бъде интересно – да споделя мнението си.

Ще започна отзад напред. Показаното по bTV до момента е достатъчно сериозно, за да ме накара да се насоча към различна и, надявам се, по-коректна платформа – поне до хипотетичния момент, в който HelpKarma не успее да изчисти името си (нещо, което искрено се съмнявам, че ще се случи). Дали и в каква степен аз лично съм бил измамен? Това е сложен въпрос, на който нямам отговор. От една страна, имам непосредствени наблюдения върху точно две кампании (едната наистина отблизо), чиито реципиенти бяха реално нуждаещи се, получиха парите си бързо и ги използваха по предназначение. От друга, съм сред дарителите на кампанията Крила за Радо, чиято работа, според репортажа на Мария Цънцарова, не е чиста.

(Това, което изглежда е сигурно, е, че Радо – син на члена на Управителния съвет на HelpKarma Ралица Енева – наистина страда от спинална мускулна атрофия и наистина се лекува от нея. Проблемите са свързани с неясноти около разходите по лечението му, с нарушения на правилата на фондацията, изискващи окончателна оферта за него от страна на Енева, а също и с факта, че жената видимо живее в лукс, включващ чести пътувания до САЩ и посещения на постановки на Бродуей (?!?), докато много по-бедни хора от нея отделят от парите си за сина ѝ.)

Надявам се, че в никой от останалите случаи даренията ми не са попаднали в ръцете на измамници, но няма как да го знам със сигурност. Нещо повече, разкритията на bTV ме карат силно да се съмнявам в това. Аз например разчитах, че членовете на т.нар. Медицински съвет на фондацията проверяват кампаниите на сайта и гарантират за достоверността им. От екрана научих, че част от тях дори не са знаели, че принадлежат към него, и никога не са разглеждали медицинска документация за никоя кауза. Разчитах и, че апелите за помощ не съдържат подвеждаща информация. Научих, че има примери за такава.

Не мисля, че може да има две мнения – измамата е огромен морален проблем, дори да се окаже, че българските закони формално не са нарушени, така че най-малкото, което трябва да се случи, е HelpKarma да загуби подкрепата на общността си. Най-неприятният възможен резултат от скандала е той да мотивира част от хората, занимаващи се с дарителство, да спрат да го правят. В комбинация с корумпираните и неефективни институции, и епидемията, на която се радваме под мъдрото им управление, това ще обрече живота на още повече български граждани – изход, до който се надявам да не се стига. Поради тази причина, лично аз няма да спра да дарявам. Надявам се много хора да направят същото, особено сред онези, които бяха най-гласовите в публичното си възмущение.

Заплащане на труда

Вероятно вече си забелязал, че има един аспект от разследването на Мария Цънцарова, който до момента не съм коментирал, но който повлече много по-голям дял от публичното внимание от всички разкрития за измами – този за високите заплати в HelpKarma. (Тук му е мястото да отворя една скоба и да кажа, че ако от bTV са взели решението да се фокусират върху тях в първото си предаване с идеята, че така ще привлекат по-голям интерес, заслужават да бъдат поздравени за доброто си познаване на местната народопсихология.) Причината за това е съвсем проста: мен високото заплащане на труда не ме възмущава, когато го получават професионалисти, създаващи качествени продукти и правещи живота ни по-добър, без значение какво работят.

В тази връзка, аз не намирам за нормално нито работещите в сферата на благотворителността да го правят на добра воля, нито да се срамуват от доходите си. Нещо повече, за мен е грозно, когато човек, изкарващ пет хиляди лева на професионално поприще, което самият той смята, че не допринася за обществото ни толкова, колкото която и да е фондация, пише, че е противно на неговия морал, работещите в подобна фондация да получават повече от хиляда лева. (Цитирам реално мнение.)

Още по-грозни, разбира се, бяха писанията на хора, които използваха и този повод, за да нападнат IT индустрията, чийто статут според тях става „все по-неприкосновен“, да атакуват правото на работещите да договарят заплатата си и да призоват не за такива структурни промени, които ще позволят на служителите в други сектори да забогатеят, а типично по нашенски за ограбване на „мързеливите IT-та“.

Напук на тях, аз искам всички да се радват на възможно най-висок стандарт на живот. Това се отнася на първо място за представителите на медицинското, научното и учителското съсловие, и за онези, които работят в сферата на благотворителността, защото онова, което те правят, в най-голяма степен е кауза. С уговорката, че разбира се, както показва скандалът с HelpKarma, и сред тези хора има гнили ябълки.

Връщайки се към фондацията, ще допълня, че докато заплащането на служителите ѝ само по себе си не ме притеснява, възможността (част от) парите за него да идват в нарушение на публично оповестените ѝ правила е проблем. Измамата е морално укорима, желанието да живееш нормално – не.

Простото изкуство да спориш нормално

Последното, за което ще напиша няколко думи в този материал, е, че намирам за огромен проблем лекотата, с която превръщаме несъгласните с нас във врагове. Разследването на Мария Цънцарова очаквано предизвика стотици спорове между хора, които поне по мое мнение като цяло имат еднакъв интерес от истината и сходни разбирания за това кое е морално и кое не е. Някои от тях бяха скандализирани от самото начало, други категорично приеха, че става дума за журналистическа поръчка, трети призоваваха да не се избързва със заключенията. За някои заплатите бяха проблем, за други не. Едни смятаха, че неадекватното публично поведение на ръководителите на HelpKarma е доказателство за вина; опонентите им твърдяха, че и страшно почтени хора могат да пелтечат, да нямат всички отговори на момента и да изглеждат гузни в подобна ситуация.

Тази разнопосочност на мненията е нормална, според мен. Ненормално ми се струва усещането за морално превъзходство, струящо от всички страни, демонизирането на опонентите и идеята, че и в този случай най-важното е да си прав, а не какви са фактите, особено ако се окаже, че те не са на твоя страна. Без изобщо да смятам себе си за невинен по отношение на подобни пороци, този път наистина се нагледах на горди моралисти, публикуващи списъци с врагове (което в случая ще рече всички, които са били на различно мнение), хунвейбини, призоваващи несъгласните да се замислят „над думите и делата си“, психолози, приписващи на спорещите с тях наченки на социопатия, и какво ли още не.

Ако единственият резултат от станалото с HelpKarma е, че се превърне в пореден повод да се мразим, откровено казано си заслужаваме съдбата. Ако то се трансформира в положителен стимул обаче, има шанс па макар и бавно и мъчително да продължим да се придвижваме към общество, в което институциите ще работят ефективно и в полза на гражданите, корупцията ще е повалена в ъгъла, почтените ще преуспяват и няма да ги е срам от това, а измамниците ще бъдат много, много нервни.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.