За „дълга“ към обществото
Когато по-рано тази седмица Дневник публикува резултата от едно проучване на Pew Research Center, твърдящо, че 76 процента от православните българи смятат, че жената има дълг към обществото да ражда деца, той едва ли учуди някого. Спорът доколко представителна е извадката, с която борави Pew в този конкретен случай, настрана, примерите, че едно солидно мнозинство от българските граждани формира позициите си в рамките на нездравословния колективизъм, наследен от социалистическото ни минало, са навсякъде около нас – от гласуванията по избори до широко разпространения възглед, че някой трябва да ни даде пари и че просперитетът ни е отговорност на държавата, а не наша собствена.
В този смисъл резултатът от проучването, публикувано в Дневник, до голяма степен съвпада с този от изследването, поръчано от Института за дясна политика, което бе популяризирано в края на октомври (и също предизвика оправдана полемика по въпроса доколко коректно е проведено).
Широко разпространеното мнение, че здравеопазването и образованието трябва да бъдат осигурявани от държавата, която дори следва да намира работа на онези, които желаят да работят, не само потвърждава отдавнашното наблюдение на Фредерик Бастиа, че „държавата е онази фикция, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали“, но и говори за сравнително масов отказ от лична отговорност.
Ако смяташ, че политиците имат задължението да ти осигурят работа и да ти дадат пари, това ти служи като лесно житейско оправдание и те превръща в лесно манипулируема електорална единица, която ще подкрепи всеки популист, хвърлящ празни обещания на вятъра по пътя към своето собствено материално облагодетелстване.
Ако приемаш, че е дълг на по-успелите от теб да се погрижат за твоето благоденствие (но – защо ли – рядко се сещаш, че ти почти неминуемо си по-успял от някой друг и по същата логика си длъжен да се грижиш за него), с възгледите си подкрепяш среда, която превръща успеха в бреме и гони способните.
Ако си на мнението, че учителите трябва да образоват децата ти безплатно, а образованието е човешко право, което някой друг е длъжен да осигури, а не услуга, чиято употреба е въпрос на лична отговорност, няма защо да се учудваш, че учителската професия става все по-малко привлекателна, а резултатите на учениците – все по-лоши.
Ще прозвучи еретично на фона на масовото мнение, но хората, които вярват в индивидуалните права и отговорности, знаят, че на практика единственият дълг към обществото на всеки индивид е да не вреди на живота, здравето и собствеността на ближните си. Колкото повече се доближава до този принцип философията на управление на една държава, толкова по-бързо съумява да просперира тя. В колкото по-голяма степен го приема човек в личния си живот, толкова по-вероятно е той да преуспее при равни други условия (тъй като, разбира се, индивидуалният успех е сложен въпрос).
Така че, ако наистина вярваш, че жените са ти длъжни и богатите имат дълг към теб, а същото се отнася и за политиците, лекарите, учителите, данъкоплатците и която и да е друга група от хора, която по някаква причина дължи на „обществото“ да поправи нещо в живота ти, не би трябвало да се изненадваш, че си вечно беден, жертва на световната конспирация и горда издънка на велик, но изчезващ народ.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.