Отмъстителите: Краят

Дори не трябва да се връщам към ревюто си за първите Отмъстители отпреди близо седем години, за да си припомня ролята, която този филм изигра за вероятно най-мащабната промяна във филмовия ми вкус. Към онзи момент не харесвах филми за супергерои, бях останал с наистина страхотно впечатление единствено от В като вендета и не бях гледал абсолютно нищо от първата фаза на марвълската кино-вселена.

Отидох на Отмъстителите преди всичко заради името на Джос Уидън, чиято работа в телевизията обожавам. Тръгнах си с огромното желание да разбера повече за героите във филма, така че в следващите няколко седмици се сдобих с индивидуалните им истории, а впоследствие продължих да ги следя и до днес. След общо 22 филма с променливо качество спокойно мога да кажа, че и за момент не съжалявам за времето, посветено на уникалния марвълски експеримент, който се вихри на големия екран вече повече от десетилетие. Да, немалка част от тези заглавия са забравими (при все че всички те като минимум са грамотно заснети и изиграни), но в случая не това е най-важното.

От моя гледна точка, най-силната страна на кино-вселената на Марвъл не е свързана нито с мащабния екшън, нито с невероятните ефекти, нито дори с хумора и цялостния положителен поглед към света, а с персонажите, които се изградиха пред очите ни по начин, който ни кара да ни пука за съдбата им дори след като сме изгледали часове и часове с многобройните им приключения.

Отмъстителите: Краят и непосредствената му предистория – Отмъстителите: Война без край – приключиха сюжетните арки на някои от основните герои досега, така че естествено носят по-голям емоционален заряд от повечето филми преди тях. Няма да кажа нещо ново, когато споделя, че за мен Война без край щеше да е почти перфектен завършек на марвълския епос, а Краят имаше на практика непосилната задача да надгради въздействието му, докато върне към живот мнозинството от героите, които Танос унищожи с щракване на пръсти.

Дали филмът постига тази цел? По мое мнение, не, което обаче не означава, че не го смятам за ефективен завършек на този етап от кино-вселената на Марвъл. Без съмнение, този филм е огромен във всяко едно отношение: като започнеш от времетраенето му, преминеш през чутовното количество персонажи, на които успява да обърне внимание, буквално стотиците намигвания към феновете, невъобразимия финален сблъсък и последствията от него, и завършиш с бокс-офис рекордите, които заслужено (ще) продължава да чупи.

Дали е перфектен? Ни най-малко. Сюжетът на Отмъстителите: Краят изисква дори по-голям suspension of disbelief, отколкото е нормално за супергеройския жанр. Само няколко секунди размисъл са достатъчни, за да откриеш в него толкова чудовищни пробойни, че е истинска магия, че продължава да работи. В един запомнящ се момент политическата коректност е натрапена по начин, който силно ми напомня класическата пропаганда на тоталитарните общества (но пък, слава Богу, преминава за секунди). А Капитан Марвъл – най-новото попълнение в отбора на отмъстителите – е толкова всесилна, че е малко чудо, че в историята е останала каквато и да е интрига.

Дали си заслужава? Без съмнение сам ще си отговориш на този въпрос. Аз лично ще изгледам Отмъстителите: Краят още веднъж през тази седмица и съм напълно сигурен, че няма да съжалявам и за минута от времето, което ще посветя на това.