Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Преди и сега: -измът

Традиционният расистки възглед за света звучи горе-долу така: този човек е чернокож и затова ще приемем законодателство, забраняващо назначаването му на работа. Днес обаче все по-популярна става следната също толкова расистка формулировка: този човек е чернокож, затова ще приемем законодателство, задължаващо работодателите да го назначат.

В едно общество, което желае хората да бъдат оценявани „не според цвета на кожата си, а по същността на своя характер“, няма място за нормативна уредба, уреждаща особени права за нито една етническа група, националност или раса.

Традиционният сексистки възглед за света гласи следното: тя е жена и не ѝ е мястото в тази професия. Модерният: тя е жена и задължително ѝ се полага квота, дори това да значи, че заема позицията на мъж, който е по-квалифициран от нея.

В общество, което иска да гарантира равноправието между половете, не може да има квоти, тъй като това равноправие преди всичко значи оценката на нечий професионализъм да се извършва на база на… професионалните му качества.

По традиция хомосексуалните и транссексуалните са преследвани от закона, ограничавани в гражданските си права, „лекувани“ и изолирани от обществото. Това е зло, което е морално да бъде поправено, обаче корекцията изисква премахването на всеки обособен режим, третиращ тези хора по групов признак, а не приемането на нови специални правила, които правят точно същото, но превръщат преследваните в преследващи.

Една стара либерална мечта, която просветени умове промотират от столетия насам, обрисува свят, в който всички са равни пред закона и свободни да влизат в професионални или лични отношения, с когото си пожелаят, без страх, че ще бъдат наказвани от закона за това. В този свят ги няма привилегиите за мнозинството, защитавани от старите -изми, както и тези за малцинствата, на които модерните им наследници толкова държат.

В крайна сметка, няма значение нито за колко „буден“ се имаш, нито колко клавиатурни битки за социална справедливост си спечелил. Отрицанието на расизма не е расизъм с обратен знак, точно както отрицанието на сексизма не е сексизъм срещу другия пол, отрицанието на хомофобията не е хетерофобия, а отрицанието на ислямофобията не е да обясняваш колко яка религия е ислямът и да се си затваряш очите за престъпления, на които би се противопоставял с цялото си сърце, стига само да бяха извършвани от хетеросексуални бели мъже с християнски възгледи.

Едно наистина (социално) справедливо общество би било точно толкова чуждо на онова, което днес все повече обсебва термина „либерализъм“, колкото и на мечтите на алтернативните десни и религиозните фундаменталисти.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.