Коронавирус: за правилата и тяхното (не)спазване

В четвъртък вечерта чешкият министър на здравеопазването Роман Примула беше заснет да излиза без маска от ресторант в нарушение на правилата в страната. В петък премиерът Андрей Бабиш декларира, че Примула или ще подаде оставка, или ще бъде уволнен от поста си. Подобна светкавична реакция може и да изглежда странна на гражданите на държава като България, в която политиците се имат за недосегаеми, но не е изключение, а правило в развития свят – през юли например здравният министър на Нова Зеландия подаде оставка след няколко относително малки нарушения, а през август същото направи ирландският министър на земеделието Дара Калиъри, който наруши въведените от правителството в страната мерки срещу коронавируса като присъства на събитие в местен голф клуб.

Списъкът с политици, понесли най-малкото политическа отговорност, след като са нарушили правилата, наложени от здравните власти в държавите им, вече е изключително дълъг, но съдържа и поне едно крещящо изключение – в него не влиза нито един български министър, висш администратор или депутат. Това само по себе си нямаше да е задължително лошо, ако родните управленци никога не бяха хващани да правят неща, забранени на простосмъртните, обаче реалността е точно обратната. Почти съм сигурен, че няма развита държава, в която наглостта на политиците да е толкова демонстративна, колкото у нас – знам го, понеже същото поведение, което предизвиква огромен скандал навсякъде в Европа, не се възприема дори като новина в България.

Да вземем за пример министър-председателя Бойко Борисов, който е основната причина да напиша този текст. До момента администрацията на министерския съвет – което ще рече българския данъкоплатец – е обект на няколко глоби, последвали редица заснети на видео нарушения, които господин Борисов прави през ден. Докато премиерът не носи никаква отговорност за действията си (които – нека ти припомня – щяха да са му коствали работата още преди няколко месеца, ако живеехме в нормална държава), всички ние в качеството си на данъкоплатци плащаме за пълното му безхаберие.

Още по-крещящо ясно, че в България има две категории граждани, стана вчера, когато здравните власти набързо освободиха от наложената им карантина, както Бойко Борисов, така и Севделина Арнаудова от централата на ПП ГЕРБ, а също и финансовия министър Кирил Ананиев – решение, влизащо в крещящо противоречие както със заповедта на министъра на здравеопазването от 22 октомври тази година (в която изрично се казва, че всички контактни лица на потвърден случай на коронавирус подлежат на десетдневна карантина, считано от последния контакт с него – който по думите на на господин Борисов към днешна дата е отпреди седем дни), така и с практиката по отношение на обикновените българи.

Пиша всичко това с ясното съзнание, че то ще има ефекта на камък в блатото, поне докато на избирателите на партия ГЕРБ не им писне „техните“ хора да ги третират като треторазрядна рая – момент, в който всички ще сме възмутени, че вместо да дава пример за отговорно поведение, министър-председателят ни се държи като обикновен тарикат, и че – много по-лошо! – това негово поведение му се разминава.

В крайна сметка, докато не приучим политиците си, че те са обикновени хора, от които се очаква съвестно да си вършат работата, а не богоизбрани, ще продължаваме да се проваляме – в това число и с настоящата епидемия, която излезе от контрол – смея да твърдя – поне отчасти заради крещящото разминаване между думи и дела у родните управляващи.