Коронавирус: българският модел

В момента, в който пиша този текст, са минали едва десетина дни от изказването на министъра на здравеопазването Костадин Ангелов, че в Европа вече говорят за „българския модел за справяне с пандемията“. Това твърдение, разбира се, беше лишено от връзка с реалността още в минутата, в която бе направено. Не отричам възможността някой да обсъжда страната, която толкова тежко се проваля с ваксинационната си кампания, че към днешна дата е поставила само 5.12 ваксини на всеки 100 човека (при средно 12.29 или почти два и половина пъти повече за ЕС). Нито, че е вероятно името на държавата ни да се споменава във връзка с печалното девето място, което заема по брой на регистрираните смъртни случаи на глава – непосредствено след Италия, която за съжаление вероятно ще задминем в следващите два-три дни (не включвам в списъка миниатюрните Гибралтар и Сан Марино). Или че този разговор може би включва допускането, че в действителност броят на починалите при сблъсъка си с коронавируса е доста по-голям, тъй като България е в топ пет на държавите в Европа с най-малко направени тестове на милион – печална компания, в която влизат още Украйна, Албания, Молдова и Босна и Херцеговина.

Внушението, което министър Ангелов направи, рекламирайки „българския модел“ обаче, беше, че страната ни се гордее с резултати, които много други държави не успяват да постигнат, и на които едва ли не масово се завижда. Фактът, че на практика никой не прие насериозно този бодряшки оптимизъм говори толкова за него, колкото и факта, че десетина дни по-късно се върнахме към катастрофалните ситуация от края на ноември и началото на декември, с единствената разлика, че днес сме много далеч от какъвто и да е пик, и вече е неминуемо, че ще „подобрим“ всеки мрачен рекорд оттогава.

Ако в действителност има такова животно като „български модел“ за борба с пандемията, неговата основна характеристика е пълното отсъствие не просто на план, а дори на реалистична оценка за ситуацията в страната. Иска се изключителен талант, за да се обявиш за победител, на когото по света завиждат, дни преди да изпаднеш в такава паника, че да наложиш почти пълен локдаун. (Едва ли си струва да споменавам, че с последния управляващите и министър Ангелов в частност влизат в директен спор със самите себе си от предходната седмица, когато твърдяха, че ще възприемат „локален подход“ в борбата с вируса, защото обществото не е готово за поредната доза ограничения.)

Иска се не по-малък талант, за да се провалиш с ваксинацията, дори ако базата ти за сравнение е справящият се не особено добре като цяло Европейски съюз. За времето, в което в България е поставена поне по една доза от която и да е ваксина на едва 289 311 души, Израел прави същото с над пет милиона и сто и петдесет хиляди. Резултатът: почти пълно премахване на мерките там при непрекъснат спад на броя на новозаразените, хоспитализираните и починалите за деня. Пореден локдаун у нас в условията на постоянно „подобрявани“ антирекорди, хаос в системата на здравеопазването и никакъв план за справяне с кризата.

Иска се, струва ми се, особена наглост да се хвалиш с „постиженията“ си, след като през 2020 година България регистрира най-много смъртни случаи в историята си от 1918 насам (да, значително повече от 1944 и 1945, например), а 2021 може да се окаже дори още по-тежка. Излишно е да казвам, че на този фон дори дума не може да става някой да прояви достойнството да поеме отговорност за многобройните провали на правителството и щаба – всеки измислен „успех“ е дело лично на премиера-слънце™, всеки провал е резултат най-вече от факта, че управляващите ни не са случили на общество.

Българският модел е странна комбинация от кошмарна непоследователност, водеща до пълен хаос на всяко ниво, видима корупция, пожелателно мислене и живковистко „снишаване“ с надеждата някъде да се случи чудо и бурята да ни отмине. Сигурен съм, че тук и там в действителност има хора, които говорят за него – вероятно комбинирайки загриженост и присмех – но това не би трябвало никак да ни радва.

Едно е сигурно: ако продължим да го следваме, ще излезем от кризата много по-късно и с далеч по-големи поражения от почти всички останали в Европа.

Гарантирано от ГЕРБ.