Коронавирус: Италия се стабилизира

Когато преди десетина дни споделих с приятели, че доколкото мога да преценя, мерките в Италия започват да дават резултат и епидемията от SARS-CoV-2 се забавя, едва ли някой ми повярва. Това, разбира се, е нормално – на мен самия ми трябваше около седмица, за да съм сигурен, че нагласата ми не е просто резултат от прекомерен оптимизъм, а се подкрепя и от информацията, с която разполагаме.

Трудно е да говориш за положително развитие, докато броят на новите случаи продължава да расте (той достигна връхната си точка на 21 март), което води до интуитивното усещане, че ситуацията се влошава. Още по-тежко става това, когато новините за разпространението на епидемията се допълват от онези за стотици смъртни случаи. Последните, за съжаление, ще продължат да не са никак оптимистични поне в следващите десетина дни.

В действителност обаче през по-голямата част от времето абсолютният брой на новите случаи не може да ни каже много са посоката, в която е поела една епидемия. Процентната промяна е доста по-добър индикатор – затова на графиката в началото на статията показвам какъв процент от общите случаи и какъв процент от активните са последните регистрирани всеки ден от началото на месеца до днес.

Както ще забележиш, броят на заразените със SARS-CoV-2 расте със стряскаща скорост от 1-ви до 15-и март. Оттогава насам започва плавно подобрение, а последните 13 дни са демонстративно по-добри от петнайсетте, които ги предхождат. През тази седмица това започна да се вижда и от абсолютните числа, които така и не достигнаха нов връх след 21 март.

(Казвайки горното, не твърдя, че нов пик е невъзможен. Напротив, струва ми се, че той е доста вероятен в следващите дни, след което шансът да видим такъв ще започне да спада сравнително бързо.)

Друг подход, който носи полезна информация за посоката на епидемията е да проследим какъв е процентът на нарастване на новите случаи в сравнение с новите заболели от предния ден. Втората графика в този текст илюстрира динамиката при него. Както се вижда, този процент се върти около нулата от 21 март насам и е далеч от пиковите си стойности от първата половина на месеца.

В бъдеще време

Почти невъзможно е да се прогнозира как ще се развие ситуацията в Италия, но аз ще си позволя да направя две спекулативни предположения. Ако властите в страната не отслабят строгите си мерки в следващите две седмици, процентът на регистрираните нови заболели ще продължи да спада относително бързо, а абсолютният им брой съвсем скоро ще поеме по същата траектория. Спадът ще бъде почти незабележим още известно време, след което ще се ускори и страната – привидно отникъде – ще се върне към ситуация, в която ще регистрира по 100-200 нови случаи дневно. Тя ще продължи за неопределено време, а стабилността ѝ ще е силно зависима от политическите решения, взимани в Рим.

(Един потенциален проблем пред този сценарий, както можеш да се досетиш, е, че той залага имплицитно на това, че Италия няма да увеличи радикално броя на тестовете, които прави ежедневно. Когато го направят, местните власти по всяка вероятност ще започнат да откриват повече асимптоматични случаи или такива с леки симптоми.)

Що се отнася до броя на жертвите, очакванията ми са далеч по-песимистични. Той рано или късно също ще започне да спада, но аз не виждам как това може да стане, преди смъртните случаи да надхвърлят 15 хиляди. (Разбира се, надявам се да греша.)

Без значение дали изключително спекулативните ми прогнози ще се сбъднат или не, едно е сигурно: най-ценният ресурс на държави като България в този момент е времето. Време, в което можем да анализираме примера както на Италия и Испания, така и на „отличници“ като Южна Корея и Исландия, да се поучим от грешките на първите и да се опитаме да приложим добрите практики на вторите.