Код затлъстяване

Твърдото ми убеждение е, че никой не е застрахован от грешки и с времето онези от нас, които са склонни да предизвикват валидността на възгледите си, неминуемо ще открият, че поне част от тях са били напълно неверни. Връщайки се назад към почти деветгодишната история на E-lect, аз мога да дам не един и два примера за позиции, които съм отстоявал с искрена убеденост, но които времето и опитът ми са опровергали. В контекста на днешната тема, така стои въпросът с изключително наивното твърдение, че „ключът към по-хубавата фигура е да започнеш да ядеш по-малко и да спортуваш повече“.

И аз, както много други хора, бях почитател на този крайно опростен възглед за ролята на храненето и физическата активност в наднорменото тегло (както и на логично произтичащото от него следствие, че онези от нас, изгубили борбата с килограмите, неминуемо са прекалено лакоми и/или твърде мързеливи, и/или в крайна сметка лишени от силна воля). Позиция ми започна да еволюира, когато след малко повече от година, в която комбинирах стандартна работна седмица с още около 50-55 часа учене в Академията на Телерик, установих, че съм качил около 11 килограма, и реших, че ще ги сваля. Това естествено щях да постигна, комбинирайки сравнително сериозно намаляване на общия си калориен прием – с около 15 процента – с увеличаване на времето, прекарано в спорт (от около час и половина дневно, пет пъти в седмицата, на около два и половина часа средно на ден без почивни дни).

Два месеца по-късно резултатът беше повече от трагичен. Бях свалил около килограм, при все че през повечето време се чувствах гладен и се нуждаех от големи усилия на волята, за да се придържам към нискокалорийния си план. Тъй като явно нещо не работеше, се разрових из научната литература и стигнах до извода, че по всяка вероятност имам проблем с инсулиновата си сензитивност. На базата на тази хипотеза опитах нов подход – при това точно такъв, към който по-рано бях напълно скептичен. Изхвърлих голяма част от добавената захар от храненето си, намалих приема си на тестени изделия и всякакъв джънк, ограничих алкохола и едновременно с това започнах да се храня повече, така че вече не се чувствах гладен. В допълнение намалих продължителността и интензитета на тренировките си до нива, които мога да поддържам дългосрочно (като в конкретния случай това означава от два и половина часа на час и половина-два на ден всеки ден).

През първия месец, в който започнах този нов протокол, свалих малко над 3 килограма, а в рамките на около шест намалих процента на мазнините си от над 21 на около 12, без в същото време да се ограничавам по отношение на количеството храна, което приемам, или да се вманиачавам във фитнеса.

По този начин, личният ми опит потвърди онова, което в медицинските среди е известно отдавна – вместо следствие от проста математика, съотнасяща приетите с изразходените калории, наднорменото тегло до голяма степен е резултат от хормонални дисбаланси, които могат да бъдат и генетични, но по-често се причиняват от начина ни на живот. Не можеш да постигнеш дългосрочни резултати, без да обърнеш внимание на тези дисбаланси, независимо от това колко се блъскаш в залата или каква фенси диета си решил да опиташ този път (или както казват американците със значително по-малко думи: „You cannot outrun a bad diet“).

Код затлъстяване на канадския специалист по бъбречни заболявания Джейсън Фънг до голяма степен сумира информацията, която аз понаучих по трудния начин – ровейки из медицинските журнали, слушайки мненията на специалисти и тествайки върху собствения си модел на хранене. Книгата е посветена на централната роля, която инсулинът играе в регулирането на телесното тегло (макар че той не е единствената ѝ тема – доктор Фънг обръща внимание и на кортизола, и няколко други хормона). Напук на очакването ми, че ще се сблъскам с квази-религиозен текст насочен най-вече срещу консумацията на въглехидрати, Код затлъстяване не страни от задълбочената дискусия по отношение на онова, което знаем и което не знаем за храненето, позовава се на огромен набор от научни изследвания и се пази от категорични констатации по теми, които са най-малкото спорни.

От моя гледна точка, книгата дава ясен и последователен отпор на позицията, че модерната епидемия от наднормено тегло и вървящата ръка за ръка с нея епидемия от диабет са следствие от мързел, липса на самоконтрол или отсъствие на воля. Няма съмнение, че част от тези, които страдат от затлъстяване, наистина са лакоми и/или мързеливи; за мнозинството обаче погрешната информация за това какво работи и какво не в борбата с излишните килограми е далеч по-голям проблем. Оставяйки себе си настрана, почти непрекъснато виждам точно това в залата: хора, които са готови да се блъскат с часове ден след ден (съответно, въобще не изглежда да имат проблем с мързела или мотивацията си), но не постигат никакъв резултат.

По-важното е, че без да е някакво откровение, Код затлъстяване е източник както на полезна информация за това кое и защо работи, така и добра основа за по-любознателните, които могат да използват огромната библиография в книгата, за да научат повече по темата.

Има, разбира се, и две неща, които ме дразнят. На първо място, фокусирайки се върху ролята на храненето, съня и начина на живот като цяло върху хормоналния ни баланс, доктор Фънг почти напълно игнорира спорта (а където го споменава, го прави преди всичко, за да разкритикува виждането, че със спорт може да се постигне дълготрайно отслабване). Спортът е изключително важен, не толкова за борбата с наднорменото тегло, колкото за здравето ти като цяло, и не бива да оставаш с грешното впечатление, че може да бъде пренебрегнат.

Второто, уви, за пореден път е преводът. Не познавам нито преводачката, нито редакторката на Код затлъстяване, и не знам каква е причината да са си оставили ръцете, но фактът, че significant е преведен като сигнификантно, а colon (дебело черво) поне на две места се появява като колона говори за много, много сериозно отсъствие на професионализъм.

(За да съм ясен, двата примера от горния параграф са фрапиращи, но ако бяха само те, изобщо нямаше да ги спомена. Големият проблем е, че мога да намеря други като тях на всяка втора страница.)

За финал, Код затлъстяване е първата и за момента единствена книга на тема хранене, която лично аз успявам да харесам. Ако обаче имаш за цел да си намериш цялостна и подробно разписана диета, която да следваш без особено замисляне, тук няма нищо за теб. Доктор Фънг се фокусира най-вече върху принципното познание – което за мен е далеч по-полезно.