P.S. Някой трябва да плати
Запознай се с Майкъл. На пръв поглед Майкъл – който в действителност е българин и се казва Михаил – е толкова вървежен, че може да преживее сбиване с три мутри (водещо до много повърхностни увреждания), да се измъкне от автомобилна катастрофа и да избяга от престрелка с калашници в софийски подлез от началото на века, след което да влезе в нощен джаз клуб, без да се преоблече, измие или дезинфекцира, да предложи на екзотична красавица с афинитет към модернистична литература и Пауло Куельо да я почерпи, и тя да се съгласи не просто да му плати сметката (защото той, разбира се, не носи пари в себе си), но и да спи с него.
Естествено, не всичко е такова, каквото изглежда първосигнално. Напълно в духа на шпионската литература, Майкъл има проблемно минало™, изпълнено с незаконни гонки с автомобили в София от началото на 90-те, скандална любов с дъщерята на престъпен бос и сложни финансови измами, които ще го превърнат в изкупителна жертва и ще го отведат до затвора. Резултатът, нормално, е желание за възмездие.
Тази амбиция пък би могла да се осъществи благодарение на Алфа и Бета. Алфа – който всъщност е американец и не се казва така – ръководи българския отдел на „високо специализираната компания за сигурност“ P.S., а Бета, която е българка на име Бети, е първият служител във въпросния отдел. Тримата ще се озоват на екзотичния остров™ Сан Матадор, който (разбира се) изобщо не е това, което изглежда, но иначе изглежда доста яко. Там ще им се случат разни неща, извадени на равни части от шпионските романи и филми и от разни супергеройски произведения, а те по традиция ще бъдат прекъсвани от обстойни ретроспекции. Както подсказва заглавието, накрая някой ще трябва да плати.
Редовният читател знае, че смятам Богдан Русев за един от много малкото качествени и интересни съвременни български писатели, така че историята на Майкъл, Алфа и Бета нямаше как да не стигне до мен под една или друга форма. (Правя последното уточнение, тъй като тя излезе първо в Storytel като първия български аудио сериал. Аз обаче не съм особен фен на формата, когато става дума за художествена литература, така че не съжалявам, че си купих хартиеното издание.) Подозрението ми е, че ако и ти като мен харесваш творчеството на автора, P.S. Някой трябва да плати ще ти допадне наистина много, независимо от факта, че историята – особено към края – е съшита с бели конци. В книгата има достатъчно богданрусевизми, за да задоволят повечето читатели: като започнеш от интересните и добре развити герои, преминеш през живия диалог и приключиш с многобройните отпратки към 90-те (този път откъм по-нелицеприятната им страна).
Ако не си фен, въпросът вероятно е дали тези безспорни, по мое мнение, плюсове ще надделеят над още по-безспорните сюжетни дупки. С риск да издам твърде много, от моя гледна точка историята на практика се разпада по време на извеждането от Сан Матадор на обекта на интереса на P.S. (Но пък го прави по зрелищен начин, с яки лафове и изненади, които изглеждат като прескочили от – например – вселената на Марвъл, така че това не ме спря да искам да разбера какво ще се случи докрая.)
При всички положения, книгата си заслужава повече, отколкото множество други заглавия от български автори – и това не е малко.
В хартиения си вариант P.S. Някой трябва да плати е издание на Сиела.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.