Десет години до унищожението на планетата

Времето за реакция е минимално. Ако днес не направим нищо, в следващите три десетилетия глобалните температури ще се повишат с между 1 и 7 градуса. Само след десет години бреговете ще бъдат залети от Световния океан, цели островни държави ще бъдат изличени от лицето на Земята, една шеста от Бангладеш и една пета от Египет ще останат под водата, а броят на екологичните бежанци ще надхвърли десетки милиони.

Звучи ли ти познато? Въпреки че много прилича на прогнозите, за които четем в последните няколко дни, това предупреждение е направено на 30 юни 1989 година. Авторът му не е случаен човек, а директорът на нюйоркския офис на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) Ноел Браун. Крайният срок, който Браун поставя за спасяването на човечеството от настъпващия катаклизъм, е 2000 г., а ако той не бъде спазен, скоро след това мнозина от нас ще живеят в екологична дистопия.

Тридесет години по-късно тези предсказания изглеждат най-малкото преждевременни. При все че световните температури продължават да се повишават, нивото им е далеч под това, което според Браун можем да очакваме „според най-консервативната научна оценка“. Малдивите още са си тук, Бангладеш и Египет не са частично под вода, а броят на бедните, болните и/или недохранените човешки същества непрекъснато намалява.

Ноел Браун, разбира се, далеч не е единственият пророк на задаващия се Апокалипсис. На 22 декември 2002 година, писателят и активист Джордж Монбио пише в Guardian „След не повече от десет години светът ще бъде поставен пред избор: земеделската ни продукция или ще продължи да служи за храна на животните [с които ние се храним, бел. моя], или на хората. Тя няма да стигне и за двете“. Независимо от факта, че светът като цяло отказва да престане да консумира месо, риба и млечни продукти, като единствено средство за спасение от масовия глад, предсказан от Монбио, почти 17 години след появата на тази статия не недохранването, а прекомерното хранене е най-големият здравословен проблем на планетата.

През януари 2006 г. Ал Гор казва, че „освен ако не вземем драстични мерки за ограничаване на парниковите газове през следващите десет години“, ще достигнем до точка, в която глобалното затопляне ще стане необратимо.

През 2007 г. научният редактор на Independent Стив Конър коментира новината за публикуването на четвъртия доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) в статия, озаглавена „Остават ни десет години, за да избегнем катастрофата“. В нея се предвижда, че повишаването на нивото на Световния океан ще потопи големи крайбрежни градове и – отново – горкия Бангладеш.

Имаме само още 96 месеца. Това предупреждение отправя на 9 юли 2009 година британският престолонаследник принц Чарлз, добавяйки, че ако този срок не бъде спазен, ни очаква непоправима икономическа и екологична катастрофа. Деветдесет и шестте месеца изтекоха през юли 2017, но за всеобща изненада Армагедонът все така ни се разминава.

Както съм писал и преди, „каквито и да са причините да сме толкова черногледи, когато се опитваме да си представим какво предстои да се случи със света, не бива да забравяме, че най-отрезвяващи винаги са апокалиптичните заглавия от вчерашните вестници“. В тази връзка ще си позволя и аз да направя една прогноза. След десет години планетата не само ще си е още тук, но и ще е станала малко по-добро място за живот, както за хората, така и за мнозинството от останалите ѝ обитатели. Това обаче няма да спре пророците на настъпващия катаклизъм, които ще бъдат абсолютно сигурни, че имаме най-най-най-най-последен шанс да вземем драстични мерки, за да предотвратим климатичния Апокалипсис, който неминуемо ще настъпи след някъде около десетилетие.