Разрешеното натравяне

Причина за появата на тази статия ми даде новината за приемането от представителите ни в Парламента на изменения в Закона за здравето, либерализиращи забраната за пушене на обществени места. Напълно в духа на българската законодателна традиция, който уж бяхме на път да загърбим, това стана в условията на засилено лобиране (за никого не е тайна, че предложилият промените депутат Емил Димитров има интереси в тютюневия бизнес), пълно отсъствие на обществен дебат и незачитане мнението на специалистите. За мое огромно учудване, дори актистките от БГМАМА и еколозите, проглушили ушите ни с безсмислените си протести срещу ГМО, този път удобно пропуснаха да демонстрират гражданска позиция.

Измененията в закона бяха приети с гласовете на 85 народни представители, 70 от които от ГЕРБ (интересно къде са другите 47) и още 11 от Атака. Обявилите се против бяха 53, а въздържалите се 5. Няма да се спирам подробно на естеството на промените, за които вярвам вече си прочел. Но ще ти кажа защо не ги подкрепям.

На първо място съм искрено изненадан (дори повече, отколкото от пасивността на „авангарда” на гражданското ни общество) от демонстрираната от интелигентни личности с дясно мислене поддръжка за подобно решение. Стандартният аргумент в случая е, че пълната забрана за пушене ограничава свободата на хората, които го практикуват. Питам се, абсолютната забрана за отнемане на живот, кражба и изнасилване не прави ли същото (разбира се, в комбинация с предвидената санкция)?

Теорията на свободата, в която вярвам, отрича държавната намеса… освен в случая, когато тя е необходима за защита на онези права на гражданите, които са им отнети с насилие от други хора. Въпреки пожелателните приказки, твърдящи, че непушачите имат право на избор, и аз, и ти сме наясно, че – поне в София – той се състои в това да се тровят или да си останат вкъщи. Това ги превръща в дискриминирана група [1] – нещо особено опасно при положение, че пушенето е доказано отговорно за 1 от всеки 4 смъртни случая в развития свят и между 1 от 5 и 1 от 7 навсякъде другаде.

Противно на това, което казват някои хора в дясното, законовото ограничение от своя страна не е дискриминационно – пушачите пак могат да се наслаждават на порока си, като просто направят десетината крачки до изхода на заведението, в което се намират, и обратно.

За мен да приемем, че подобно решение ограничава свободата е равнозначно например на отхвърлянето на карантината с аргумента, че нарушава правата на заразноболните. Защо не пуснем тези хора на улицата – здравите пак ще имат теоретичното право на избор дали да се доближават до тях, нали?

(Да, наясно съм, че примерът е краен.)

Втората причина да съм против промените в Закона за здравето е, че конюнктурни, нагло мотивирани (има достатъчно проучвания, показващи, че никъде по света туристическият бизнес не страда от забраната за пушене) и очевидно целящи да облагодетелстват една малка група хора – производителите на тютюневи изделия. Все си мисля, че ролята на парламента не е да подкрепя разни враждебни една на друга котерии, а да създава правната рамка на едно свободно общество.

Затова ми се иска да те призова да се обявиш против станалото днес. Нека заедно застанем зад една по-здрава България – както буквално, така и като общност от уверени независими граждани, които няма да позволят да ги разиграват.

***

[1] В социологическата наука дискриминацията е действие, изключващо или ограничаващо за определени хора, дефинирани по някакъв признак, възможности, достъпни за останалите.