Говорещият с кукли

Според речника думата „вентрилоквизъм” описва практиката, при която актьор (наречен вентрилоквист или вентролог) манипулира по такъв начин гласа си, че да изглежда, че той идва от някъде другаде – обикновено от кукла, управлявана от него. Терминът произхожда от латински и най-общо се превежда като „говорене през стомаха”, а съществуването му се свързва с религиозната и магическа практика в древна Елада и Рим.

Споменавам това не случайно, а защото може да ти се стори, че героят на настоящия материал е надарен с вълшебна сила, позволяваща му да вдъхва живот на най-различни изкуствени творения. Името му е Джеф Дънам и – в случай че не си чувал за него – то спокойно може да се превърне в речниковото определение за вентрилоквист.

Все пак бих се изненадал, ако не знаеш кой е той. Wikipedia твърди, че с повече от четири милиона продадени DVD-та, многомилионна печалба от всякакъв мърчандайз и над 350 милиона импресии в YouTube, Дънам е един от най-гледаните шоумени в историята (а бързата проверка във Vbox7 ми извади съответно 522 и 108 клипа с него при търсене на латиница и на кирилица).

Ако все пак си го пропуснал, държа да уточня, че човекът, на когото е посветена тази статия, работи като онзи тип комик, с който върви прилагателното stand-up и който няма ясен еквивалент в страната ни. С други думи, вместо да разиграва някакъв скеч, той си взаимодейства директно с публиката – комуникирайки с нея направо или чрез знаменитите си кукли – Уолтър, Фъстъка, Ахмед, Суийт Деди Ди и прочие.

Последните са толкова популярни (дори в България), че може би надминават известността на своя създател. Вкратце, те представляват събирателни образи на различни аспекти от американския – и не само – характер. Уолтър (англ. Walter) е пенсиониран и вечно сърдит ветеран от войната във Виетнам с ретроградни разбирания за обществото и ролята на жените, представителите на малцинствата и емигрантите в него. Ако мога повторно да се позова на Wikipedia, той гледа съвременния свят „по нагъл, негативен и често пъти саркастичен” начин.

Негова пълна противоположност е Фъстъка (Peanut), който е хиперактивно лилаво маймуноподобно създание, произхождащо от Микронезия, което Дънам твърди, че е срещнал във Флорида. Без да следва някаква особена линия на разсъжение, както Уолтър, Фъстъка е изключително забавен, когато се подиграва на самия вентрилоквист или на публиката му.

Дори той, обаче, не се радва на славата, следваща мъртвия терорист Ахмед (Achmed the Dead Terrorist), заради когото мнозинството от хората в България – включително аз – научиха за Джеф Дънам. Нескопосаният атентатор самоубиец, имащ навика да крещи „Silence! I kill you” на зрителите, които му се присмиват, е един от най-известните герои на YouTube. С над 200 милиона импресии видеото, в което Дънам представя Ахмед, заема четвъртото място в класацията за най-гледани клипове онлайн в историята.

Списъкът с кукли на вентрилоквиста се допълва от неговия чернокож мениджър Суийт Деди Ди, супергероя Мелвил, Хосе Халапеньо „на клечка” и белия селяндур, обичащ бирата, Буба Джей. С помощта на героите си Дънам успява да направи няколко шоу предавания, които си заслужава да видиш (при положение, че още не си го направил): Arguing with Myself, Spark of Insanity, Jeff Dunham’s Very Special Christmas Special и стартираното през миналата година по американския канал Comedy Central, но за съжаление спряно The Jeff Dunham Show.

За да не бъда многословен, той е забавен, шоуто му е интересно, без да става вулгарно (което е огромният проблем на практически всеки български комик), и при все че е изпълнено с ирония – към зрителя, към Америка, но най-вече към автора си – нещо, което също е невъзможно да срещнеш в България. Не искам да те карам да се втурнеш да гледаш Дънам, но не мога да не кажа, че няма да съжаляваш, ако вземеш, че го направиш.

Вместо финал: Уолтър за президент!