Форумна война
Знам, че е ужасно от SEO гледна точка, но гледам да не пиша много много по форуми. Освен това, в редките случаи, в които коментирам статии, те са в няколкото блога, които чета с интерес, а не в страниците на българските медии – към последните в 90% от случаите изпитвам смесица от сащисване и презрение, а в останалите 10% съм на границата на умереното безразличие.
Родните медии като цяло, иска да каже горното изречение, не само че отдавна акостираха на дъното, но в последните години все по-успешно дълбаят все по-надълбоко, при това с умение и ентусиазъм, на които биха завидели и най-модерните сонди на Бритиш Петролeум. В такава ситуация е нормално да привличат (и, още по-ужасно, толерират) коментарите на хора, които в повечето случаи е учудващо, че могат да пишат.
За съжаление, тяхната зараза плъзва навсякъде. Не знам откъде тръгва тя – въпреки че едно тихо гласче ми подсказва името на Апостол Апостолов – но не е трудно да се досетя за основната причина да не се лекува: липсата на желание. (Да помислим само, колко ли коментари ще останат от стотиците дневно, например в „Дневник”, ако вестникът започне да прилага стриктна политика по отношение на нарушаването на добрия тон. 10?)
В E-lect проблемът е решен радикално – с придържането към няколко прости предварително написани правила. Защо това не е цензура, както често ме обвиняват, съм обяснил другаде.
Класическият виртуален коментиращ е интересна смесица от действителността на прехода и родния манталитет. Той видимо разполага със свободно време – дали защото е безработен или е в една от онези хиляди фирми, които на практика плащат повече, отколкото смешните нива на производителност на служителите им позволяват, няма особено значение. Такъв е ефектът от средата. Манталитетът се проявява в това, че форумният воин е вечно недоволен. Винаги ще се намери кого да напсува, в какво да се усъмни или коя конспиративна теория да разкаже – от позицията на безспорен авторитет, разбира се (която никога не се доказва, както и нищо друго). Като казах по-горе, че е учудващо, че много от българските коментиращи умеят да пишат, леко се изсилих. Видимо е, че част от тях демонстрират ерудиция – често пъти по начин, отиващ далеч отвъд снобизма и презрението към всичко на родните ни „интелектуалци”.
Общуването с троловете си е откровена война – оттам и заглавието на статията. То не носи нищо друго на нормалните потребители, освен много нерви, и рано или късно ги принуждава да паднат на тяхното ниво. С медиите, естествено, ситуацията е различна, защото без тези коментари в краткосрочен план те биха се превърнали в едни доста пусти места. Затова последните упорито отказват да влязат в битка. С ужасяващия ефект, че, докато на други места, виртуалното пространство се изчиства, у нас то все повече се затлачва.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
От една страна, троля статия за тролове… От друга, статията ти е написана претенциозно и с дърти и отдавна досадни клишета. А, и с правописни, граматически и пунктуационни грешки. Малко е лицемерно да се изисква коментарите да са грамотно написани, а статиите да се дънят в това отношение, м?
А, ето го първият трол :). Би ли ми цитирал поне по една правописна, граматическа и пунктуационна грешка, един претенциозен елемент или едно дърто и отдавна досадно клише. Не, че не знам, че не можеш, въпросът е риторичен! 😉
EDIT: Всъщност имаше две правописни грешки от типа разменени букви. Това явно прави статията неграмотно написана :).
Е, съгласи се, че не е много честно да си редактираш статията и да ме питаш след това какви са били грешките :P. Не те подценявам чак толкова – сигурен съм, че повечето можеш да си ги намериш.
Все пак виж какво пише в правописния речник за „същисване“. Видях и една-две запетаи, които са малко излишни и само правят речта ти тромава, но нека държим нещата интересни – няма да ти кажа къде са ;). Етимологията и реториката няма да ги разнищвам.
Да не забравяме и че винаги съществува шанс аз да пропускам нещо, колкото и да е малък. Трябва да призная, че на второ четене граматически грешки не видях. Сигурно на няколко бири тогава съм бил по-грамотен, знам ли…
Както и да е, правописа и заяждането на дребно настрана, малко ми е втръснало някой с претенцията да е повече от всички останали, колкото и да му е покрито самочувствието (а оттам и претенциозността), да мрънка за „действителността на прехода“ и за „родния манталитет“ в „90% от случаите“. Та ето ти и малко дърти и лъскави от търкане клишенца за цвят.
Тъжната истина е, че хората са си хора навсякъде. В България просто сме по-малко на брой и е по-плитко, та по-лесно изплуват разни… Но да не задълбаваме.
Не ме разбирай погрешно. Статията ти далеч не е лоша или неграмотна, напротив. Харесва ми, че взимаш неща като правопис почти толкова насериозно, колкото и аз. Наистина просто исках да те натроля с първия пост :P.
Всичко това щеше да е много хубаво, ако се беше научил да четеш внимателно! 🙂