Невидимите

Както навярно знаеш, в момента са намираш в сайт, посветен на информацията, манипулирането и рекламата. Поради тази причина, до настоящия момент се занимавахме предимно с това, за което се говори в общественото пространство. То, обаче, е само едната страна на монетата. Мнението на хората може да се формира, както пряко (информирайки ги за случващото се около тях и поставяйки определен акцент върху него), така и чрез силата на мълчанието.

В България за хората с увреждания не се говори. За повечето граждани на тази държава, въпросните не представляват тема за размисъл… освен в редките случаи, когато видят някои от тях да просят, да молят за помощ или просто да вървят по улицата, и когато стандартната реакция е някаква особена комбинация между отвращение и съчувствие.

Мисля си, че знам поне част от причините за това. Хората с увреждания са невидими по силата на отдавна вкоренен навик, създаден, за да не се разваля красивата социалистическа действителност (а може би дори отпреди нея). Този навик се подкрепя от институциите, скрити в най-забутаните села, които би могъл да си представиш. Той се подсилва допълнително от разпространената в страната ни представа, че нашите съграждани с увреждания са болни… А от болните човек трябва да стои настрана. И в крайна сметка навикът се олицетворява от нежеланието на мнозина да видят тези, които не се вписват в представата им за света (което впрочем не е българско изобретение и е описано с много хумор в книгите на Тери Пратчет – благодаря, Тери).

Резултатът: всички имаме проблем с дупките по пътищата, етническите малцинства, сменящите се управления, климатичните промени и какво ли още не, но една голяма група хора – много от които прекрасни – за нас просто не съществува. Как съдя за това ли? По броя статии във вестниците, посветени на нея. По разговори с познати и непознати. По собствената си склонност да забравям за съгражданите си с увреждания.

Като редактор и автор на e-comedia.com, аз се гордея, че през изминалата година този сайт бе едно от местата, на които се обръщаше внимание на проблема [1]. Като редактор и автор в E-lect, ми се иска да ти обещая, че темата ще бъде продължена тук.

Така че през следващите дни ще си поговорим за хората с увреждания, социалните дейности и начина, по който биват възприемани в обществото. За да не бъде периодът съвсем тематичен, ще добавя материал, посветен на (вероятно) фалшивата надежда, предлагана от създателя на „лекарството за всеки вид рак“ антималигноцит доктор Продан Христов. Ще приключим и с поредицата за ГМО. А на първи април, ще ти представя равносметката за един месец съществуване на E-lect.

Последните теми, обаче, ще останат второстепенни. Добре дошъл на мястото, където невидимите ще излязат на светло (макар и за малко)!

***

[1] Става дума най-вече за статията „Фронтлайн“ и интервюто към нея, както и за материала „За хората с увреждания – лично“.