Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

The Pink Project

Ако може да се вярва на Facebook, група d.vine е основана през горещото лято на 2009 г. Тя свири поп, фюжън и рок. Състои се от постоянни и гост музиканти – все дами, изпитващи страстна любов към музиката, която изпълняват, и изпълнени с енергия и хъс да го правят добре.

Това, което Facebook няма да ти каже, е че момичетата от d.vine – Ирина Нинова, Деси Петкова, Ана Кънева, Поли Петрова, Албена Арсова и Тина Коилова – се справят отлично със задачата да ни забавляват, когато са на сцена, и затова ние много ги харесваме (все пак, ако мога да цитирам един приятел, хубава музика и мацки, какво повече ти трябва?).

За да научим повече за d.vine, разговаряме с вокалистката им Ирина. Декорът е приятно столично заведение, на заден план се чуват приглушените гласове на статистите от съседните маси, а музиката е точно толкова силна, че да не ни пречат. Готова ли си? Камера! Започваме!

Здрасти! Представи за читателите група d.vine. Кои сте вие?

Здрасти! Група d.vine се състои от вокалистка – аз, барабанистка (Sun Dessi), китаристка (Ани), пианистка (Албена), басистка (Поли) и един гост музикант – саксофонистка (Яна), която свири и на флейта едновременно с това. В момента Поли е басистка в групата по заместване, тъй като основната ни басистка – Тина, която е и създател на d.vine – е в майчинство, има момченце и си го гледа вкъщи.

Какво означава името на групата?

D.vine олицетворява както женското начало, така и съвременната дигитална епоха. Името идва от английското божествено. Избрано е основно заради много доброто си звучене и модернистичното си изписване. Много фактори са взети предвид. Нормално е групите като се съберат да започнат да музицират и се стигне до моментa, в който ще има представяне, да си кажат: „дайте сега да си изберем име”. В нашия случай, обаче, името е избирано на продуцентски принцип още в самото начало. Кръстник на проекта е Владимир Димитров, дизайнер на логото – Теди Петрова.

От колко време съществува групата и колко човека са минали през нея?

Въпросът за създаването на групата е много сложен. Той има две страни – от кога съществува идеята за групата и от кога ни има като формация, която свири на сцена. Горе-долу преди 4-4 и половина години някъде Тина ми се обади и ме покани за вокалистка в тогавашната женска група – Lady Marmalade, която тя беше сформирала. Тази първа формация имаше една-единствена изява на сцена и се разпадна за определено време. Аз получих покана за един пиано бар, където работих в рамките на година и половина. Впоследствие, може би преди около 2 години Тина отново ми се обади и каза „Пак искам да събера групата”. Общо взето почти всички бяха нови в нея, но идеята за изцяло женска група се запази.. Отново имаше някакви рокади, това е неизбежно в музикантските среди – първо китаристката си тръгна, взехме ново момиче, после клавиристката напусна и взехме нова, след това новата клавиристка също замина за чужбина…

Да се работи в екип не винаги е просто. Как функционира групата? Имате ли си лидер?

Аз знам каква е идеята на повечето хора, като се каже женска група и всеки ми казва: „Вие сигурно се избивате там”. Това въобще не е вярно при нас. Съществува абсолютна хармония, приятелство и разбирателство. Така че групата функционира много добре и е страшно забавно на репетиции. Решенията се взимат общо, а, ако не можем да ги вземем, обикновено говорим с Тина, която е поела много неприятната за нея задача да го прави.

Кои групи и изпълнители са ви оказали най-голямо влияние?

Много е сложно това. Въпросът „кой ти е любимият изпълнител” е най-трудният за мен, защото няма еднозначен отговор – аз слушам всякаква качествена музика, която си струва, всяка хубава музика. Ако трябва да изброявам, ще кажа Марая Кери, Бионсе, Уитни Хюстън и много много други. Като цяло в групата всеки е повлиян по някакъв начин… имаме си и метълки, включително, за което аз не знаех доскоро. Доколкото знам, няма почитателка на поп-фолка, но като цяло всички останали жанрове са представени.

Ако имате възможност с кой известен изпълнител или група бихте свирили?

Аз лично със сигурност бих искала да съм на една сцена с Любо от група „Те”. Страшна фенка съм му, толкова го харесвам от години насам и това ми е мечтата. Иначе със сигурност бихме искали да излезем и с Бионсе и с нейната женска банда.

На какъв концерт бихте участвали с удоволствие и на какъв не?

Не знам, досега не съм се замисляла на какви концерти не бихме свирили… Със сигурност бихме участвали с удоволствие на благотворителен концерт, това е ясно, на коледно-новогодишен концерт и на всякакви такива приятни изяви.

Знаем, че е трудно да си музикант в България. През какви трудности минавате като група?

Подготовката на една група до етап, в който тя да е готова да излезе на сцена, включва много и продължителни репетиции, които – предвид това, че всички ние работим – се правят между 8 и 10 вечерта, което означава, че трябва да се отделят средства за път, за репетиции отделно. Самата подготовка на един репертоар отнеме от 2 до 4 месеца нон-стоп работа и разходи. За да се надява да напълни клуб, една нова банда трябва да има страшно голяма подкрепа от всички свои приятели и познати. Има един буферен период, преди тя да бъде разпозната и от други хора. Като цяло наистина няма възможности за кой знае какво развитие в България. Вярно е, че музикант къща не храни. Приемаш музиката като хоби, което те разтоварва, но което отнема нерви и средства. Остава ти единствено удоволетворението след примерно изявата в някой от клубовете.

Кои са момичетата от d.vine извън музиката? С какво се занимавате, когато не свирите?

Аз работя вече от 3-4 години в една оръжейна фирма. Там се занимавам с всякакъв род дейности – лицензи, маркетинг, износ, внос, поръчки, какво ли не. Знаеш как е – колкото повече неща можеш да правиш, толкова по-добре. Доволна съм като цяло. Завършила съм английска гимназия в Пловдив – аз съм от там между другото – изключителен град – и след това международни отношения в Софийския университет. По отношение на останалите момичета… едва ли ще мога да ги изброя всичките, но си имаме тонрежисьор, дизайнер, имаме си преподавателка по френски език – барабанистката, свързани сме професионално и с арт-средите.

Разкажи ни повече за музиката, която правите!

Музиката, която правим, е общо-взето разнородна в рамките на поп и поп-рок звученето. Гледаме да обединим както някои по-модерни парчета, които сега излизат и ни харесват, така и песни, които са по-познати – от по-новите свирим Cee Lo Green; Rolling in the Deep на Адел е другата песен, която направихме. Иначе Duffy с Mercy… Give Me One Reason на Трейси Чапман никога няма да излезе от нашия репертоар. Просто хората толкова обичат тази песен… Какво друго? Имаме и някои по-мъжки парчета, които също се получават добре.

Как протича един типичен ден в репетиционната?

Отиваме, сядаме първо, имаме една любима репетиционна – правят кафенца, чайчета, такива неща. Там почваме да се събираме. Събирането ни е в рамките на 15-20 минути горе-долу може би. Забавно е в началото, пийваме си, говорим си (смее се). Влизаме и предпочитаме да започнем с парчета, с които сме по-сигурни. Просвирваме няколко парчета, а тонрежисьорът на студиото оправя звука. Оттам започваме да работим по новите песни. Ако имаме някое изключително ново парче, което се работи за първи път, то се просвирва два-три пъти грубо и след това започва работа по детайлите – проблемни места или уточняване на края. И най-накрая се уточняват вокалите, тъй като освен мен пеят и басистката и клавиристката – Поли и Албена – те ми помагат и всичко става много приятно.

По принцип репетираме по два пъти на седмица, когато се готвим за участие стават 4, като включваме и събота, и неделя – много държим всичко в концертите ни да е максимално изпипано.

Какво според теб прави една песен добра?

Една песен е добра, първо когато на първото изсвирване тя прозвучи. От друга гледна точка добра песен е тази, която може да вдигне хората – при която някак си получаваш обратната връзка с тези, които я слушат. Очевидно е, виждаш как настроението се вдига, хората се забавляват. Тогава може да се каже, че това парче наистина е изработено много добре, звучи добре, като цяло е добро. Целта ни е всичките ни песни да бъдат такива.

Авторска музика или кавъри? Какъв е пътят на една млада група?

Пътят на една млада група започва от кавърите, то е ясно. Кавърите не са лоши, защото с тях ти започваш да се учиш. Придобиваш опит, виждаш в кой стил се чувстваш най-добре. Естествено идва момент, в който вече кавърите не са достатъчни. В групата започва да се усеща, че всичко става много еднакво. И в един момент групата вече е готова да работи за авторска песен. Много е странно, защото… винаги става така. Някой казва: „Чуйте нещо”, изсвирва няколко акорда и всички се включват.  Ние сме още на етапа на развитие на кавъри, като от време на време започваме да мислим – някой вкарва по някоя и друга идея. Но сме в процес на разработка за сега.

Как избирате парчета за сетовете си?

В началото, когато започнахме да работим, направихме списък, в който всеки даде своите предложения за парчета, които са му най-сигурни. Започнахме да обединяваме тези, които се повтаряха, и така се сформираха първите може би десетина песни, които бяха ясни за групата. В повечето случаи, когато се предлага парче, е хубаво, че останалите се съобразяват с мен, защото все пак е важно дали ще мога да се справя с него, дали не ми е много ниско и така нататък. Както казах преди малко, след това парчето трябва да се пробва – просто има песни, които – колкото и да работим – не звучат. А има и други, които стават от първия път.

Няма как да подминем и най-клиширания въпрос. Какви са бъдещите ви творчески планове?

Бъдещите ни планове включват много работа, на първо място по репертоара, много изяви. Желанието ни е да влезем в почти всички софийски клубове, да съберем много фенове във Facebook (това е изключително важно). Естествено, по-нататък авторска музика. Някоя и друга награда няма да откажа (смее се). Човек трябва да се цели високо.

Естествено. Грами има.

Ами, Грами – супер. Добре звучи.

Благодаря ти за този разговор. Пожелаваме ви успех!

И аз благодаря. Страшно ми беше приятно.

П.С: Това интервю беше взето за новия брой на Мика.

2 коментара

  1. vania каза:

    Много е готино да осъществиш мечтите си. Не се отказвайте!

  2. Последният път, когато проверих, в българския език все още се използваха кирилски символи, не такива на латиница :).