Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Невъзпятият герой

Един чест литературен и филмов сюжет включва като злодей алчния бизнесмен, чиито злобни стремежи са спрени от героя държавен служител или с намесата на държавата. Няма съмнение, че подобни истории наистина се случват в реалния свят и би била пълна глупост да се твърди противното. Проблемът, обаче, е, че те стават рядко, а в повечето случаи, в които разни активисти се мъчат да припишат злоумисъл на предприемачите, именно те – активистите – имат скрити стремежи, които сериозно биха ни прецакали.

Държавните служители в действителност често помагат за възстановяването на справедливостта (дори в България), но още по-често се оказват слепи за нея, а дори в повече случаи техните добри намерения водят до кофти резултати – ако искаш пример за нещо подобно, виж предната статия.

Както и да го въртим, всеки, който се интересува от история, знае – даже да не е готов да признае това – че истинският герой на съвременната епоха е именно предприемачът. Само благодарение на неговите усилия всички останали хора по света живеят във времето на безпрецедентен просперитет (въпреки кризата) и голяма лична свобода (при все че тя е на път да се изплъзне изпод ръцете ни).

Предприемачът е герой, не защото задължително е благороден по природа, точно както изобщо не е задължително един политик или държавен служител да е корумпиран, за да причини много вреди. Той превръща света в едно по-хубаво място, комбинирайки естествения за всеки човек стремеж да живее по-добре с присъщата само на него находчивост. Така например Бил Гейтс очевидно се радва на охолство, но и е допринесъл за огромната положителна промяна в живота на толкова хора по света (всъщност на далеч повече, отколкото всички политици, взети заедно), че това е нищожна награда за приноса му.

За активистите вляво стремежът към благосъстояние е признак за „алчност”, когато идва от предприемача, и е напълно естествен, ако субектът му е работник или – да речем – държавен служител. Това разделение, разбира се, е пълна глупост. Всеки иска да живее по-добре – предприемачът се различава от останалите по факта, че се справя по-успешно от тях. В крайна сметка, без него светът бързо ще се върне към нищетата и варварството отпреди появата на капитализма.

Тъпо е, но все по-малко оценяваме хората, благодарение на които е изградена цивилизацията ни. Ако това продължи, не ни чака нищо добро.

П.С: Илюстрацията е оттук.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

2 коментара

  1. Жилов каза:

    Наскоро гледах Lorax и там предприемачът пак е злодей, който прецаква природата.
    Замислих се, че всъщност е доста по-трудно да измислиш история, която да покаже доста по-неочевидния факт, че обикновено е обратното. Това, което ми хрумва на прима виста е пост-апокалиптичен свят, в който частната инициатива и (нелицензираната от държавата) дейност и технология са забранени, а природата и религиозно-догматичният режим брутално прецакват обикновените хора – може би в един такъв сценарий би могло да се демонстрира предприемачът като положителен герой.

  2. Аз се сещам за Батман и Iron Man, между другото. Не че и историите и за двамата се фокусират точно върху предприемаческия дух, обаче поне показват много богати бизнесмени в положителна светлина.

    Но все пак те са герои… Предприемачите са просто обикновени хора, които постигат много с труда си – една такава история всъщност е разказана в “Социалната мрежа”. Няма го моментът, в който спираш океаните с голи ръце или спасяваш света от поредното чудовище. Както се казваше в една книга на Тери Пратчет (“Шовинист”), “ако беше избил петстотин от собствените си войници поради небрежност, вероятно вече щяхме да леем бронза” 🙂 .