Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Светът в 140 знака

Когато преди малко по-малко от една година започнах да пиша статии, посветени на Twitter, в e-comedia.com, няколко души набързо пресякоха ентусиазма ми, задавайки логичния, но напълно неочакван за мен въпрос: „За какво по дяволите говориш, бе човек?”. Оказа се, че, макар и все по-популярна в световен мащаб, тази социална мрежа бе непозната на мнозинството от хората в България.

Сигурен съм, че днес ситуацията е различна. От доста време насам никой не ме е питал какво е Twitter. Всеки е чувал за него. И въпреки това, за повечето хора, които познавам, той е поредната екзотична уеб-базирана платформа, в която няма особен смисъл.

Тази статия не цели да ги обори. Смисълът е нещо, което всеки открива за себе си. Тук просто ще ти разкажа повече за Twitter, за да можеш – ако ми позволиш клишето, за което благодаря на еко активистите – да си съставиш информирано мнение.

Както често се случва, историята ми ще започне от това, което е Twitter и поетапно ще потъва в неговите функции, странности и забавни страни. Казано накратко темата на статията ми е нещо средно между социална мрежа и сайт за микроблогване. Микро-то в случая идва от факта, че всеки потребител на Twitter има възможността да публикува кратки съобщения (с дължина до 140 знака), познати с малко тромавото наименование туийтове (от англ. tweets).

В зависимост от предпочитанията си можеш да решиш въпросните туийтове да бъдат достъпни за всички хора в мрежата, само за онези, които те следват, или дори за един конкретен човек (като в случая се възползваш от услугата за изпращане на direct messages – преки съобщения до онзи когото те интересува).

Споменавайки „следването”, трябва да уточня какво представлява то. Хората, които те следват в Twitter, и онези, на които ти си последовател, в известна степен са еквивалент на приятелите ти във Facebook. Приликите започват от това, че можеш да влизаш свободно в профилите им, а туийтовете на потребителите, които следваш, се появяват в началната ти страница, и завършват с факта, че – когато следването е двустранно – имаш възможността да им изпращаш или получаваш от тях лични съобщения.

Разликите, обаче, не са малки. По дефиниция приятелството във Facebook е двустранно (макар че, разбира се, можеш да ограничиш съдържанието, което да вижда всеки от приятелите ти, ако случайно ти се занимава). Следването в Twitter не е! Може би ще си помислиш, че то прилича на това да станеш почитател на определена страница в по-големия брат. Само че там процесът е едностранен. А следването в Twitter… познай!

Дали ще станеш последовател на някого тук или не зависи от собствения ти избор и по никакъв начин не е обвързано с това дали той ще реши да те следва.

А сега да се върнем към дължината на съобщенията. На пръв поглед със 140 знака не можеш да кажеш нищо съществено. Но това се отнася и за хайку (или за sms-ите, които изпращаш ежедневно). Twitter превръща в сила нещо, което на много други места би било слабост – както впрочем може да ти каже всеки, заинтересувал се от събитията в Иран от миналото лято, информацията за които щеше да е непълна и изопачена без хилядите туийтове на местни опозиционери и защитници на гражданските права.

На първо място, кратката форма прави тази социална мрежа напълно функционална през мобилния ти телефон. На второ, тя ограничава възможността за създаване на всевъзможни безсмислени приложения като тези, които рано или късно започват да играят по нервите на всеки във Facebook. В Twitter няма да откриеш java игри, нито ще садиш царевица в интервала между поредните мафиотски мисии. Тук няма тестове и звездите едва ли ще бъдат склонни да ти кажат какво ще ти се случи в следващите 24 часа.

Но това не значи, че не е забавно! Например, благодарение на т.нар. hashtags (термин, за който не ми известен български еквивалент) – местната разновидност на обикновените тагове – човек може да провери от какво се вълнуват потребителите на сайта в световен мащаб или на определено място във всеки един момент и да се включи в разговора.

(Впрочем, както подсказва името, тези ключови думи се образуват като поставиш знака # пред тях.)

Докато пиша тези редове, някои от по-интересните теми по света са: #PlacesIWannaHaveSex и Alice in Wonderland (филмът).

Използването на няколко други знака също допринася за фокусирането и функционалността на Twitter. Традиционно @, следвана от име, означава, че туийтовете ти, макар и видими от всеки, са насочени към един определен човек – например в отговор на някакви негови съобщения (за което служи опцията Reply). А буквата d се използва… но всъщност защо да ти казвам чак всичко?

Тук му е мястото да спомена, че броят на приложенията разработени за Twitter, е наистина зашеметяващ. В нюзлетъра, който получих преди няколко дни, се твърди, че те са над 70 000, и аз наистина не мога да си представя какво можеш да правиш с всички тях.

Преди да приключим, не мога да не кажа, че Twitter се намира на 12-о място в класацията на най-популярните сайтове на Alexa. При все това, един от проблемите при него (който обаче може да се окаже предимство, ако го използваш за бизнес) е, че аудиторията му е относително по-възрастна от тази на Facebook – като 12-17 годишните например са само около 11 процента от нея.

Нека обаче ти напомня! И Twitter, и Facebook са полезни места за поддържане на връзка с приятели, с които те дели океанът или поне няколко граници, както и за получаване на много и разнообразна информация, но нищо не може да се сравни с истинския живот (офлайн, както вече започнахме да го наричаме).

1 коментар

  1. Вашата публикация е добавена…

    Вашата публикация е добавена в Намери нещо от нищо.нет! Това е линк от където може да гласувате за нея и да я промотирате: http://www.nishto.net/node/5577