И все пак тя се върти!

Осъзнавам, че за много хора е трудно да останат оптимисти в светлината на поредната новина за тежък терористичен акт, друго зловещо престъпление, мъчителна екологична катастрофа или природно бедствие. Ако единственият ти източник на информация са медиите – и особено по-жълтите сред тях – е изключително вероятно да живееш с илюзията, че светът отива по дяволите, ЕС е на път да разпадне, а пък ИД аха аха да започне да се разхожда по улиците на повечето български градове.

(Без Перник. Нито един ценящ живота и здравето си терорист дори не би помислил да нападне Перник.)

В действителност обаче основната причина поредната новина за едно или друго бедствие да попадне в медиите е, че актовете на насилие и останалите катаклизми са все по-голяма рядкост на фона на многобройните прояви на множество положителни тенденции в света ни, които пък или се случват толкова често, че изобщо не ни правят впечатление, или са резултат от продължителни процеси, за чието отразяване стандартната журналистика чисто и просто не е пригодена.

Ако вместо да се концентрира върху вестникарските заглавия, човек реши да потърси информация за тенденциите, Земята започва да изглежда като едно все по-хубаво място за живеене. Броят на мащабните войни между държави например, който е между 1 и 3 в 36 от 47-те години между 1946 и 1993 г., е 0 в 17 от следващите 20 години. Броят на големите военни конфликти с по повече от 1000 жертви годишно също намалява рязко от началото на 90-те насам и е под 10 през всяка година от новия век без 1 – развитие, което няма прецедент в шестте предишни десетилетия.

Трудно е да си го представим на фона на ставащото в Сирия, но жертвите сред комбатантите във военни конфликти по света през 2014 г. са 1.4 на 100 000 души в сравнение с почти 300 на 100 000 (или 214 пъти повече) по време на Втората световна война. 350 на всеки 100 000 цивилни губят живота си през всяка година от същия конфликт; този брой е 14.5 на 100 000 по време на геноцида в Руанда през 1994 г., и 0.1 на 100 000 (което ще рече 3 500 пъти по-малко) днес.

Ако оставим глобалните военни конфликти настрана, войните по правило са отговорни за далеч по-малко смъртни случаи в сравнение с кумулативния ефект от умишлените убийства по света – и от гледна точка на този показател планетата ни се развива в правилната посока. В САЩ например, която с право се смята за най-опасната за живеене развита държава в наши дни, броят на умишените убийства спада от 10 на 100 000 души през 1991 г., през 5.5 през 2000 г., до 4 през 2014 г. Във Великобритания спадът е почти наполовина между 2003 и 2014 г. Дори на места, печално известни с невероятно високото си ниво на престъпност като Мексико и Русия, броят на умишлените убийства върви надолу – в Мексико тази тенденция започна през 2011 година след кратък период на нарко-насилие, стартирал през 2006, а в Русия – още по-рано.

При все че пълни данни за планетата като цяло не са налични, оценката на ООН е, че броят на умишлените убийства в световен мащаб е спаднал от 7 на 100 000 души годишно през 2003 г. до 6 през 2012 г., а според експерти в криминологията, цитирани от Стивън Пинкър, е изцяло обозримо намаляването им на 3 през следващите тридесет години.

Добрите новини продължават, и когато темата е смъртното наказание. Напълно премахната в рамките на ЕС, тази форма на институционализирано насилие все още се прилага само в 37 държави на планетата и, ако тенденцията за ограничаването ѝ се запази, очакванията са смъртното наказание да изчезне напълно в средата на следващото десетилетие.

Много подобно е и развитието на институционализираното насилие срещу хомосексуалните. Докато хомосексуализмът е декриминализиран само в 25 държави по света през 1960 г., през 2015 техният брой е 90 и, макар и бавно, продължава да нараства.

Възходът на ИД и други форми на радикалния ислям е лоша новина за жените и децата в онези региони на планетата, обхванати от него, но в същото време в развития свят намаляването на насилието срещу жени и деца е дългосрочна тенденция, а подкрепата за равноправието на жените изглежда е висока почти навсякъде.

Друга положителна, поне за мен, новина е свързана с възраждането на атеизма в Близкия изток – дори на места, където хората, деклариращи неверието си, са постоянно застрашени от насилие от страна на властите или на войнстващи религиозни групировки. Така например, според изследване на Галъп от 2012 г., цитирано в New Republic, приблизително пет процента от гражданите на Саудитска Арабия се самоопределят като „убедени атеисти“, а 19 процента твърдят, че „не са религиозни“ (само за сравнение, в Италия този процент е 15).

Настоящият текст може да стане чудовищно дълъг, ако обърне внимание и на другите причинители на смърт или страдание на планетата, различни от умишленото насилие – като самолетни и автомобилни катастрофи (в Инфограф можеш да научиш повече за тенденциите у нас при последните), тежки заболявания или природни катаклизми. Още по-сложно би станало, ако се спра на множество допълнителни тенденции, подобряващи света наоколо ни в последните години – от разрастването на обхвата на глобалната мрежа, през набиращата все по-голяма скорост декриминализация на марихуаната, та чак до растящата употреба на възобновяеми енергийни източници, възхода на електромобилите и предстоящото навлизане на пазара на автономните автомобили.

Ние обаче ще приключим тук. Няма как да съм сигурен какво бъдеще ни очаква, нито дали повечето или дори само част от положителните тенденции, за които поговорихме в днешния материал, ще се запазят. Това зависи от всички нас. Убеден съм обаче, че не трябва да се поддаваме на медийни истерии, да се отказваме от свободата си заради заплахи, които макар и зловещи, са по-скоро маргинални за частта от планетата, към която претендираме, че принадлежим, или да се оставяме на страха да ни води.