Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Уаканда през погледа на икономиста

Преди около месец ти разказах за случващото се в последно време в държавата с най-големи доказани резерви на суров петрол на планетата – Венецуела. Независимо от факта, че тази изстрадала в последно време латиноамериканска страна буквално седи върху несметно богатство, положението ѝ днес е толкова катастрофално, че тя често е поставяна в една категория с места, разкъсвани от военни конфликти (като Афганистан, Йемен и Сирия) или такива, управлявани от брутални диктаторски режими (като Северна Корея).

На пръв поглед парадоксалният факт, че астрономическите количества от невероятно ценни минерали не са никаква гаранция за икономически просперитет, се потвърждава от много други примери по света. Държава като Русия, която разполага с минерални богатства, далеч надхвърлящи потенциалните ѝ нужди, не успява да осигури на гражданите си стандарт на живот, доближаващ се до този в бившите ѝ колонии Литва, Латвия и Естония – които пък нямат кой знае какви природни ресурси. Нигер комбинира едни от най-големите доказани резерви на уран на Земята с ужасяваща бедност, а при все че петролните залежи на Саудитска Арабия я правят важен геополитически играч, тя е на дъното що се отнася до защитата на правата и просперитета на своите граждани.

Това, че в същото време лишени от ценни минерали парчета скала като Хонконг и Сингапур просперират, независимо от факта, че са били пословично бедни само допреди няколко десетилетия, единствено потвърждава отдавнашното наблюдение, че не природните ресурси правят едно общество богато, а свободните (или ако предпочиташ пазарни) институции, които то е съградило.

Какво е Уаканда?

Може би най-коментираният филм през изминалите няколко седмици беше „Черната пантера“ на Марвъл. Възхваляван (предимно отляво) като уникално културно събитие и критикуван (най-вече отдясно) като пример за всичко, което не е наред с водещия днес етос на борците за социална справедливост, на мен лично той ми се стори по-скоро посредствен сам по себе си – като вероятно относително високите ми очаквания към него са изиграли роля за това. Целта на тази статия не е да правя ревю на филма, така че ще се задоволя да споделя с по няколко думи какво ми хареса – актьорската игра, визията и страхотната музика – и какво не – генеричната история, изключително слабо развитите персонажи и не на последно място начина, по който беше описана утопичната африканска държава Уаканда и който изцяло ми попречи да се потопя в историята.

Именно Уаканда обаче ме накара да напиша днешния текст по най-малко две причини. От една страна на много места се появиха коментари, че тази напълно измислена държава би могла да съществува, ако европейските колониални империи не си бяха поделили Африка. От друга, буквално всичко, което научаваме за нея от филма, е изградено върху широко разпространени заблуди по въпроса какво прави нациите богати – заблуди, с които икономистите неуспешно се борят от десетилетия.

Накратко: Уаканда, каквато е представена в „Черната пантера“, е изолационистки настроена африканска държава, която разполага с практически неизчерпаеми залежи от един магически метал, управлява се от абсолютен монарх и, при все че политическата ѝ мисъл не изглежда да е помръднала от късната бронзова епоха, е най-технологично развитата страна на планетата.

Как се създава богатството?

Както стана дума в началото на статията, напук на популярната заблуда, че минералните ресурси сами по себе си могат да направят дадена нация богата, стига да не бъдат „ограбени“ от „колониалистите“, огромно количество съвременни и исторически примери говорят другояче – дори, както можем да научим от печалните примери на първите модерни европейски задокеански империи Испания и Португалия, когато става дума за самите колониалисти.

Без да е задължително полезните изкопаеми да са пречка пред забогатяването, разбира се, те не са нито необходимо, нито достатъчно условие за него. Въпреки че хипотетично е възможно вибраниумът, върху който е изградена икономиката на Уаканда, да има такива магически свойства, че да превръща гражданите на страната в изключително гениални и морални личности, нищо в „Черната пантера“ не подсказва това (да не говорим, че идеята, че тази държава съществува единствено благодарение на магия силно се бие с водещото послание за black empowerment).

Алтернативата е Уаканда да е развила онези институции, за които знаем, че стоят в основата на технологичното развитие и вървящия ръка за ръка с него просперитет. Без да навлизам в подробности, те включват силна законова защита на правата на собственост, независима съдебна система, децентрализирана власт, плурализъм в мненията и свобода на словото, и не на последно място интеграция в системата на международен обмен на стоки и знания.

Дали е така?

По странна поне за мен ирония, в реалния свят има една държава, която силно прилича на Уаканда в институционално отношение, и тя е Саудитска Арабия. Подобно на кралството на Т‘Чала, това на рода на Сауд е абсолютна монархия, която гради икономическата си мощ върху минерално богатство. И Уаканда, и Саудитска Арабия никога не са били част от някоя западна колониална империя. И двете страни са изключително трибалистки по начин, който влиза в явно противоречие с видимото им ниво на технологично развитие, и изпълнени с недоверие към външния свят.

Доколкото има разлики, те никак не са в полза на марвълската нация. Саудитската съдебна система е ужасяваща в контекста на модерността, но поне съществува привидността, че съдът следва принципите на правото (било то и изостанало с векове), а не прищевките на управляващия монарх. Както разбираме още в началото на „Черната пантера“, когато крал Т‘Чака казва на брат си, че ще отговаря за своите престъпления не пред съд, а пред управляващия племенен съвет, в Уаканда дори тази привидност я няма. (Последното, впрочем, става съвсем очевидно, когато семейството на победения от Килмонгър Т‘Чала моментално потъва в нелегалност, за да спаси живота си. В колко високоразвити и служещи за пример съвременни държави роднините на неуспял кандидат за висок държавен пост са заплашени със сигурна смърт?)

В допълнение, докато Саудитска Арабия е отворена най-малкото към арабския свят, Уаканда буквално имплементира всички принципи, които съвременните алтрайтъри искат на наложат на запад – етническа хомогенност, силен национализъм, култ към лидера и не на последно място краен изолационизъм, илюстриран от наличието на реална преграда пред външния свят.

В Саудитска Арабия, разбира се, има и някаква опозиция, поне сред властовия елит, докато отношението към властта в Уаканда – поне според онова, което виждаме в „Черната пантера“ – сякаш е директно почерпено от нацистка Германия и СССР. Тук „партията е права, дори когато греши“, е заменено с „държавният ни глава е прав, дори когато по собственото му признание е кървав убиец, който моментално потъпква хилядолетната ни традиция, а с възшествието си на трона започва завоевателна война срещу цялата планета в противоречие с нашите убеждения и вековна политика“.

(В реалния свят подобен култ към лидера няма еквивалент. Още по-важно: всяко цивилизовано общество е изградено върху много силен и добре култивиран скептицизъм към властта, който върви редом с разбирането, че не просто няма връзка между това да си патриот и това да следващ сляпо нарежданията на Бойко Борисов или Доналд Тръмп например, но в твърде много случаи е патриотично да се изправиш срещу властимащите. Затова, на Хитлер му трябват няколко години, изключителен насилствен апарат и огромна пропагандна машина, за да започне войната, която Килмонгър стартира след половин час на трона.)

Не на последно място, Саудитска Арабия – и това е важно! – е силно интегрирана в световната икономика, което ѝ позволява да внася ноу-хауто, което няма как да разработи сама. Уаканда на свой ред е автаркия. Дори оставяйки настрана дългата тема за изключителната полза от международната търговия, „Черната пантера“ не ни дава отговор на въпроса как доброволно изолиралата се от света африканска държава е придобила знанията, позволили ѝ да бъде толкова развита в технологично отношение.

Чудесно е, че вибраниумът има качества, на които всеки друг метал може да завижда, но те не обясняват кой обучава архитектите, използващи го в строителството на небостъргани, или пък инженерите, създаващи футуристични летателни апарати, лекарите, които се възползват от свойствата му, за да лекуват рак, и даже военните.

И все пак: би ли могла Уаканда да съществува?

Най-интересният за мен елемент от хайпа по „Черната пантера“ е свързан с идеята, че държавата на Т‘Чала е своеобразна мечта, утопичен поглед към свят, който можеше да съществува, ако не бяха чуждестранните завоеватели, „нова реалност“ и „велик модел“ за това как една свободна „черна“ нация може да бъде устроена. Тази идея донякъде е разбираема на фона на техно-идиличната картина, която виждаме на екран (при все че дори тук невероятната лекота, с която Килмонгър успява да подчини страната, би трябвало моментално да ни подскаже, че има много гнило в нея).

В реалния свят обаче е пълно с исторически и модерни примери за общества, които до голяма степен са устроени по начина, по който ни е показана Уаканда, и те до едно са се провалили. В най-добрия случай, държавата, поела по този път, може да се превърне в нещо като Саудитска Арабия – привидно богата клептокрация с наследствена върхушка, живееща в разкош върху страданието на потиснатите. По-вероятният сценарий обаче е Северна Корея – крайно бедна клептокрация, в която наследствената върхушка живее в разкош на фона на неописуемата трагедия на потиснатите.

За да успее едно общество, то наистина трябва много внимателно да анализира примера на Уаканда. След което да направи точно обратното.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.