Борисовиада

Когато преди около две седмици в медиите се появиха скандалните записи, показващи пълното пренебрежение към закона на бившия български премиер Бойко Борисов и хора от близкото му обкръжение, всички очаквахме те да повлияят отрицателно на изборните резултати на ГЕРБ. На пръв поглед това не се случи, потвърждавайки твърденията на членове на управляващата партия, че на народа ни въобще не му пука за такива маловажни подробности като законността, правото и справедливостта, стига да си има своя строящ магистрали и ловящ лошите (естествено само по телевизора) Батман.

На мен ми се струва обаче, че подобно първосигнално заключение не отразява реалността, в която при избирателна активност от около 50 процента ГЕРБ получи подкрепата на малко над 15% от имащите право на глас, БСП – на малко над 13%, ДПС – на няма и 6, а Атака – на нещо като 3 и половина. Така взети заедно всички партии в следващия български парламент ще представляват малко над 1/3 от населението на страната.

Това, мисля си, е показателно за липсата им на легитимност. Но много по-показателен е фактът, че – както предрекох – близо половината избиратели в България не успяват да припознаят себе си в нито една от преписаните помежду си партийни програми (никоя от които не предлага истински дясна политика например), нито пък в поизчерпаните герои, на които arguably вечно разчитаме да ни „оправят”. Напук на твърденията, че тези хора демонстрират някаква глупава политическа неангажираност, моят опит е, че поне онези от тях, които познавам, са силно ангажирани и принципни български граждани, разполагащи с достатъчно разум, за да знаят, че не решаваме съдбата си веднъж на 4 години, а го правим всеки ден.

За сметка на това неангажираните масово участваха в Борисовиадата. Онези, които ще откажат да вземат живота си в ръце с аргумента, че са го направили на изборите, дадоха гласа си. Тези, които могат да бъдат купени или заплашени се присъединиха към тях, както и хората, които са толкова лесни за манипулиране, че са способни да повярват във вълшебни приказки като излезлите изпод перото на Волен Сидеров. Времето ще покаже дали греша, но на мен ми изглежда, че вчера видяхме границите на подкупния, страхлив и манипулиран вот и те не са толкова далечни, колкото някои от нас се страхуваха (особено на фона на безпрецедентните усилия, видимо положени от ГЕРБ за спечелване на изборите).

Да, неприятно е, че по-нормални или идеалистични формации като ДСБ, България на гражданите и Зелените не получиха необходимата подкрепа – а това, надявам се, ще ги накара да опитат да открият грешките в идеите си и начина, по който ги комуникират на обществото. Но по-неприятно би било, ако статуквото получеше легитимността, която днес му липсва.

В крайна сметка не изборите са важни – от значение е как живеем живота си всеки един ден. По този критерий краят на Борисовиадата се задава. Виждам го по огромния брой сайтове, посветени на либерални/либертариански идеи, които се появиха в последните две-три години, по големия брой хора, които прегърнаха идеите на свободата за отрицателно време, по далеч повечето, които са наясно, че нещо в системата ни е наред, макар и още да не знаят точно какво, по онези, които искат наистина да разберат как работи икономиката, а не да повтарят остарели мантри, по другите, на които им е писнало държавата да се бърка в живота им, по предприемчивите, по социално ангажираните, по още и още.

Всички те взети заедно са по-силни от кликите на Борисов, Станишев, Местан и Сидеров. Остава им само да осъзнаят, че съдбата им наистина зависи от изборите – но не от тези през 4 години, а от ония, които взимат ежедневно – и да кажат „не” на опитите на политиците да решават вместо тях и шоуто на Борисов и компания най-накрая ще спусне завеси.