Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Проваленият мултикултурализъм

От много време се каня да напиша материал за мултикултурализма, който – нека те предупредя от рано – смятам за най-гнусното проявление на социализма на европейска почва. Така се случи, че последният път, когато седнах пред клавиатурата с тази идея, един психопат изби 77 души на другия край на континента. Норвежецът Андерш Брайвик също като мен (и хиляди други интелигентни хора с разнообразни политически възгледи) не харесва концепцията за мултикултурното общество. Затова действията му моментално поставиха нелепа стигма върху онези, които споделят тази позиция – имената на Дейвид Камерън, Никола Саркози и Ангела Меркел са най-популярните сред тях – но не и неговия тероризъм.

Доколко инсинуативно е това твърдение, показват опитите да се използва Брайвик, за да бъдат дискредитирани други групи, с които той се асоциира. Например, норвежецът се обявява за вярваш християнин, следователно всички християни са потенциални убийци. (Същото го има във варианта „виждате ли докъде води четенето на Библията”!)

Така Брайвик, противно на всичките си намерения, направи огромна услуга на левите в Европа – да, същите онези, за които рядко е проблем да оправдаят крайния ислямизъм и да заклеймят като „себични”, „империалистически” или „неоколониални” действията на НАТО по обуздаване на зверствата на поредното самозабравило се чудовище. Опонентите на политиката на мултикултурализма се оказаха в тъпата ситуация да си губят времето да обясняват защо не са като лудия норвежец, колко остро не подкрепят действията му (нещо, което би трябвало да е очевидно за всеки разумен човек) и как си посипват главата с пепел, ако – не дай си Боже – той се е вдъхновил от тях (очевидно безсмислено действие като се има предвид, че, ако потърсиш, ще откриеш вдъхновение във всичко – започвайки от произволна серия на „Рамбо” и спирайки на някой пътеводител на норвежките острови).

(А аз отложих подготвяната статия… за което още по-сериозно допринесе продължителният престой по черноморските плажове.)

Обаче! Нищо в действията на Брайвик не направи мултикултурализма по-добър, нито враговете му по-лоши – същото, както подсказаха събитията в Лондон, всъщност се отнася за цялата архитектура на социалната държава, с която така неоснователно се гордеят социалистите.

В основата си мултикултурната идея се крепи на една ужасяваща лъжа – лъжата, че всички човешки култури са еднакви и заслужават уважение. Защо използвам думата лъжа, би станало ясно, ако си припомним, че основополагащ елемент в някои африкано-мюсюлмански култури е прелюбодеянието да се наказва с убийство с камъни (като за прелюбодеяние често се приемат казуси, в които жената е била изнасилена). Съжалявам, но това варварство: 1. няма право дори да участва в същата класация със западната традиция на свободата; и 2. заслужава единствено да бъде изкоренено и забравено възможно най-бързо.

Пак основополагащо за онези култури, чиято чест социалистите така упорито защитават, е подчиненото място на представителките на нежния пол, които дори нямат правото да излязат до пазара, без да са придружени от мъже от семейството си. Важна индийска традиция, която, ако почнеш да им се връзваш, със сигурност е добре да запазим и зачитаме в Европа, е да се давят новородените момиченца (ако родителите им не са се сдобили с достатъчно момчета).

ЕС води отчаяна война с педофилията. Но не бива да забравяме, че това, което за белия мъж е педофилска проява, всъщност си е традиция, заслужаваща зачитане, в доста от традиционните общества.

Така че мултикултурализмът не е нищо повече от доведен до крайност характерен за някои политически течения колективизъм. Гледайки колко са важни културите, отвръщаме погледите си от единствените, които са от значение – хората. Няма никакъв начин да примирим тези две противоположни позиции. Или вярваме в индивидуалните права и отхвърляме убийството с камъни като зловещо и варварско престъпление, или уважаваме културните идентичности и си затваряме очите за човешкото страдание.

Социалистите в Европа нямат проблем с този избор. Все пак не бива да забравяме, че съвсем доскоро много от техните партии оправдаваха зверствата в СССР, Камбоджа и Китай (защото те били за общото благо). За нормалните хора, обаче – онези, които обичат ближния, уважават естествените права или просто биха искали да живеят в общество без разделения и капсулирания, едно такова, в което примерно всички да сме равни пред закона, е по-логично да отхвърлят мултикултурализма в името на индивидуализма.

А Брайвик… Историята подсказва, че, ако я нямаше тази кауза, щеше да има друга – и той да е все толкова смъртоносен в името на правите краставици, левия волан, свободното пушене на марихуана или безплатната телевизия. Нито един човек не бива да изпитва вина за действията на някой психопат, защото психопатът винаги ще си намери оправдание – дори, ако изгорим всички книги, натрошим всички дискове с филми и изпочупим всички музикални инструменти.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

1 коментар

  1. Юлия каза:

    „В основата си мултикултурната идея се крепи на една ужасяваща лъжа – лъжата, че всички човешки култури са еднакви и заслужават уважение.“

    А нима има различни човешки култури? Досега си мислех, че има една общочовешка култура, която у различните общества (като цяло) е в различно времево измерение. Например, популярната теза е, че ако днес САЩ са в края на 21-ви век, Русия е още в 20-ти век, а някоя африканска държава може да е в 15-ти век. Вижте съседна Турция – там едни искат да живеят модерно, а други средновековно.