За четенето

Тъй като днес, оказа се, е Международният ден на книгата и авторското право, ми се иска да ти обърна внимание, че:

Литературата е една от най-старите форми на културна изява (отстъпваща може би само на изобразителното изкуство) с образци като Епоса за Гилгамеш, създаден преди повече от четири хилядолетия.

Най-общо казано тя се разделя на художествена и нехудожествена, както и на поетична и прозаична. Голяма част от художествената и вероятно цялата нехудожествена литература е написана в проза, което ще рече, без някакъв строг модел за оформление на текста.

За разлика от значително по-мащабния си европейски еквивалент, българското Възраждане започва с една книга – История славянобългарска – написана някъде в периода между 1760 и 1762 г.

Около век по-късно (т.е. преди, по време и след Освобождението) тя е последвана от истински бум в творческото търсене и създаването на литературни произведения, които активно изучаваме до ден днешен.

Това не е случайно – просто, колкото и тъжно да звучи, нищо особено смислено не се е появило в тази сфера вече много много време. В това, че Вазов е бил голяма работа през 1900 г. няма лошо. Фактът, че продължава да бъде най-великият български писател в 2010 е ужасяващ.

Въпреки че и аз, и ти можем да посочим не една причина за липсата на качествена съвременна българска литература, основният проблем си остава, че българинът (за разлика например от, о изненада, „тъпия” американец) по принцип не обича да чете. Но умело замаскира тази си ненавист, прехвърляйки проблема от поколение на поколение и идеализирайки страстта към писаното слово на предишното.

Поради което лично аз ще бъда щастлив, ако Международният ден на книгата допринесе по някакъв начин за промяната на статуквото. Не, не смятам, че е възможно – обаче се надявам да греша.

П.П. Преди да се разделим, не мога да пропусна да ти се извиня за огромното закъснение на два обещани отдавна материала: „Манипулацията ГМО III: Законът и ние” и „Маркетинг vs. Браузинг”, да те уверя, че то е по независещи от автора причини и да ти обещая, че с малко късмет ще ги видиш съвсем скоро. Освен това в следващите дни ще се върна към хората с увреждания, ще ти разкажа за някои от най-добрите български филми в последните години (тема, естествено, вдъхновена от премиерата на „Мисия Лондон”) и отново ще те позанимая с партизанския маркетинг. Е, никога не е изключено да има и изненади.