ACTA – правна защита
Тази статия е посветена на най-нелепия момент в истерията ACTA: а той е твърдението, че споразумението е подписано тайно и това поставя българското общество пред свършен факт, заробвайки го веднъж и завинаги, без право на глас или обжалване. За целите на спора съм готов да приема, че ACTA е мракобесното споразумение, за каквото се смята масово, а не само спорен международен договор, който съвсем малко изменя режима на ТРИПС, каквото е моето мнение към момента. Нека да приемем и че споразумението наистина е подписано тайно. Пита се: и какво следва от това?
Отговорът е: нищо
Разбираш ли, за да предизвика правни последици един международен договор, не е достатъчно просто да бъде подписан. Той трябва и да бъде ратифициран, след което документът за тази ратификация да се предаде на депозитаря и накрая да премине определен период от време, предвиден в договора. Ратифицирането на ACTA ще се извърши в Народното събрание, както ясно е отбелязано в чл. 85, ал. 1 от Конституцията на България (нещо повече, парламентът може да денонсира договора по всяко време по силата на същия член).
Законът за ратификацията се приема на две гласувания при присъстващи поне половината депутати и гласували „за” поне половината от тях. Дебатите по правило са явни. Така че на кого му пука как точно е подписан договорът, след като той така или иначе ще бъде обсъден пред цялото общество? И втори въпрос с повишена трудност: какъв е смисълът да подписваш тайно договор, който след това ще се наложи да разкриеш, ако искаш въобще да влезе в сила?
След като помислиш над това, можем да поговорим за другите средства за защита на правата ни, които са предвидени в Конституцията. Първото от тях е възможността Конституционният съд да се произнесе за съответствието на ACTA с основния закон преди ратификацията, ако бъде сезиран (чл. 149 и чл. 150). Ако КС реши, че договорът е в противоречие с Конституцията, той няма как да влезе в сила, без 1. да се формулират резерви или направо да бъде предоговорен; или 2. да се промени самата Конституция.
Като стана дума за резерви, международното право позволява на всяка държава да обяви такива преди да ратифицира дадено споразумение.
Но нека предложим, че България не го направи, приеме „мракобесната” ACTA и тя стане част от вътрешното право на страната по силата на чл. 5, ал. 4 от основния закон (който е обект на постоянно цитиране в последно време). Ще отнеме ли ACTA някои от гражданските ни свободи. Не, естествено! Защо? Ами много просто: в същия чл. 5 има още алинеи, които истериците някак все забравят. Например в ал. 1 се казва, че Конституцията е основен закон, на който никакъв друг нормативен акт не може да противоречи, а ал. 2 допълва, че нейните разпоредби имат непосредствено действие.
С други думи: записано ли е дадено наше право в Конституцията, ACTA няма начин да го пипне.
С това защитата ни, обаче, не се изчерпва. В България има и съдебна власт, представлявана в частност от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които имат правото да спрат всяко дело при установено несъответствие между закон и Конституция. А – както се казваше в една реклама – дори това не е всичко: съществува, разбира се, и Европейският съд за правата на човека, който живее, за да ни пази от разни мракобесници.
Но най-важната причина аз ни най-малко да не се страхувам от ACTA е, че на практика почти всичко в този договор повтаря вече съществуващи документи. Ако те бяха толкова опасни, досега отдавна щяхме да сме го разбрали, нали?
(4 глас/а, средно: 4,00 от 5)
Принципно си прав, но мисля, че ако и на практика беше така, ЗЕС щеше да е отменен, но явно няма кой да сезира КС.
Не съм навътре в юридическия език и ред и може би затова имам въпрос:
След като не мога да знам дали и колко ме следят/подслушват, освен ако не направя нещо, заради което да ида на съд, как и на кого да се оплача от това, че МВР и ДАНС могат да подслушват всеки?
Впрочем, управляващата партия вече обяви, че ще ратифицира ACTA, но с резерви.
Мда, днес ББ е дал джентълменска дума, че при ратификацията на АКТА по-специално по чл. 27 текстът, че ще се следи интернета на хората, няма да доведе до изменение на съществуващото българско законодателство. Освен ако решение на ЕП не наложи друго.
Та разлайва ли някой кучетата или е време за втора порция „Обама е страхотен“, след като СОПА и ПИПА останаха в съндъка на Пандора броени месеци преди изборите :)?
Петя, нямам никаква представа какво пише в ЗЕС. Ти като гражданин можеш да сезираш омбудсмана, а той КС, за да се направи проверка за конституционност на закона.
Тук ми се струва, че не виждаш огромния розов слон.
Поставени пред свършен факт, евентуалната реакция, реагиране, лобиране и пр. биха били значително забавени и намалени.
Второто, това, че един закон МОЖЕ да се промени, не означава, че би бил променен.
Третото, безумната идея, че тепърва ще редактират Конситуцията, за да променят колко ни влияе договора е доста оптимистична.
Четвърто, КАК точно ще се прилагат две трети от идеите на АСТА без да се послушва и къде ще се тегли чертата?
Пето, пред кого отговаря АСТА и нейната Комисия?
Шесто, как седят нещата по точки на АСТА, с конкретни предложения за наказания, при положение, че България просто няма закони за тези неща? В смисъл, юридически не ми става ясно, тепърва бързо ще приемаме закони, които после ще се обсъждат, ако противоречат с АСТА (ако приемем, че би имало някой, който да се занимава) или се приемат на АСТА идеите? Което и да е отговорът, трябва да се знае.
Седмо, ти изобщо виждал ли си стенограмата от когато се е обсъждало подписването, че демонстрираш тази невероятна вяра, че ще се направят нещата както трябва.
Разбираш ли, в случая основата е, че ние трябва да разчитаме, че СЛЕД като се приеме, съответните органи ще си свършат работата, ако има проблеми, злоупотреби, дупки, разминавания и пр…
Извинявам се, не подслушва, но следи трафик, информация и пр.
Да изясня, как ще се знае дали аз споделям информация с други хора? Как ще се знае дали аз съм зад прокси или не? Как ще се преценява в какво количество някой разпространява информация и кога минава критичната маса?
Чисто технически, на база моят опит и познание за технологии, интернет, компютри, освен да се събира тази информация през провайдърите (т.е. подслушване), другата версия е да хвърлят боб. Трета опция логически няма.
Енея, не разбирам какво точно казваш, но по-лошото е, че ти не ме разбираш. Къде видя да предлагам промяна в Конституцията? Казвам само какви са опциите, ако КС реши, че ACTA е противоконституционна. На практика Конституцията се е променяла само веднъж, заради нещо подобно: в частта си за собствеността за земята, покрай приемането ни в ЕС (ако не се лъжа, ако се лъжа нека някой ме поправи).
Един договор не може да отговаря пред никого. Комисията, в която влизат представители на всички страни по договора, отговаря пред всички страни по договора. Тя не е нищо ново под слънцето. Моля те, прочети няколко международни договора, виж в колко от тях са предвидени подобни комитети и с какви функции разполагат!
Най-накрая, аз се опитвам да илюстрирам как стои въпросът от юридическа гледна точка. Това, че ще има злоупотреби – такива се случват и при най-съвършените закони, за борба с тях си имаме прокуратура и съд. (Да, ти сега ще кажеш, че не работят добре, и ще си напълно права – просто не разбирам хипотезата, че точно в случая с ACTA тя ще се спазва перфектно в случаите, когато нарушава нечии права, и ще бъде игнорирана в случаите, когато те трябва да се защитават).
Да оставим това. Ти със сигурност знаеш, че разпространението чрез торенти на произведения със зашитени авторски права е забранено и по сега действащото законодателство примерно. Е и? Някакъв ефект да има от това? Да предположим, че ACTA е изключително мракобесна и ще развърже ръцете на Явор Колев да спре де що сайтове не му изнасят. Знаеш ли какво ще стане? След три дни всички те ще бъдат преместени на сървъри в Русия или в Македония, които не са подписали ACTA, и положението ще се върне по старому.
За следенето не мога да ти отговоря на прима виста, трябва да почета, а си имам и друга работа! Но съм сигурен, че не можеш да ограничиш свободата в интернет толкова лесно. Дори Китай си има огромни проблеми с блогъри дисиденти и промъкваща се непрекъснато информация. А тяхната стена е най-доброто, което може да се измисли.
Не че е лошо да протестираш срещу неща, които не ти харесват. Но хайде малко по-трезво. ACTA няма как да ни доведе страшния съд, не гледай толкова песимистично на света ;).
@наге, за съжаление Борисов е прав, че няма нужда от промяна на нашето законодателство за да се въведе тотално следене на интернет потребителите, именно защото то вече е въведено от ЗЕС (Закона за електронните съобщения). Единственото нещо което ще се промени е кой друг ще има достъп до тези данни.
ЗЕС, разбира се, е практическото доказателство, че тезата на Юри Иванов е грешна. И ако случайно е забравил, гражданското общество даде доста силен отпор на този закон във всичките му превъплъщения, като се почне от Наредба 40.
Хайде де – коя моя теза е грешна? Защо е грешна? Не оставяй твърденията си да висят така ;).
Става дума за тезата, че няма нищо страшно ако ACTA ограничава правата ни, защото това ще наруши конституцията и ще направи ACTA невалидна, което може да бъде установено от съответните институции.
Тази теза се гради на презумпцията, че конституцията ефективно защитава правата ни.
За съжаление ЗЕС доказа на практика, че нашите свободи могат да бъдат ограничени, без това да наруши конституцията.
КРБ
„Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“
[…]
„Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.“
Така. Член32 има вратичка и позволява следене и записване ако това е разрешено от закона. Член34 също има вратичка, но тя е с ключ.
Дефиницията дадена за тежко престъпление в чл. 93, НК: „Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.“
Съвсем не случайно, ACTA не само криминализира „почти“ всичко (директно и индиректно) свързано с нарушение-на-авторското-право, но и изисква мерките да се сериозни, за назидание/превенция (Член 24).
Необходимо е само максимална присъда за пиратство да е по-голяма от 5 години, след което ACTA може да може да върши всичките си зли дела, без да нарушава нашата конституцията.
Промяната може да се направи след ратифицирането на ACTA, когато парламентът започне да съгласува нашите закони с него.
Разбира се, може да се спори, че ако някое право не е записано в конституцията, то ние никога не сме го имали. Или пък, че всичко е наред ако ограничаването на правата се прави по демократичен път.
Но аз нямам намерение да доказвам, че бялото е бяло, а черното е черно.
Можеш сам да потърсиш какви други права би могла да наруши ACTA и какви прецеденти има в нашето законодателство за тяхното нарушаване. Пробвай с „отнемане на имущество придобито по незаконен начин“…
Не знам за теб, но аз много се изнервям, когато някой ми приписва думи, които не съм казал. Много разочароващо!
От мненията ти досега не мога да разбера юрист ли си или просто си достатъчно надъхан да се ровиш в нормативните актове – второто е похвално впрочем. Нека предположим, че си юрист. Какво ти говори текстът по-долу?
Members shall provide for criminal procedures and penalties to be applied at least in cases of wilful trademark counterfeiting or copyright piracy on a commercial scale. Remedies available shall include imprisonment and/or monetary fines sufficient to provide a deterrent, consistently with the level of penalties applied for crimes of a corresponding gravity. In appropriate cases, remedies available shall also include the seizure, forfeiture and destruction of the infringing goods and of any materials and implements the predominant use of which has been in the commission of the offence. Members may provide for criminal procedures and penalties to be applied in other cases of infringement of intellectual property rights, in particular where they are committed wilfully and on a commercial scale.
Това е текстът по чл. 23 от ACTA? Грешка! Това е чл. 62 от ТРИПС, който дава на държавата много по-голяма свобода да налага криминални наказания (criminal procedures and penalties to be applied in other cases of infringement of intellectual property rights може да означава каквото си искаш). Пак питам: след като криминалните норми са толкова страшни, защо никой не протестира срещу ТРИПС? И защо им е на държавите изобщо да си губят времето с ACTA, когато всичко, което трябва да направят (според разни не особено смислени тълкувания) е да приемат рестриктивно законодателство на база нормите в ТРИПС?
„Но нека предложим, че България не го направи, приеме „мракобесната” ACTA и тя стане част от вътрешното право на страната по силата на чл. 5, ал. 4 от основния закон (който е обект на постоянно цитиране в последно време). Ще отнеме ли ACTA някои от гражданските ни свободи. Не естествено! Защо?“
Това са твои думи нали? Извинявай ако съм ги разбрал погрешно.
Иначе, не мисля че някой спори, че TRIPS е лошо международно споразумение. Но вече е твърде късно да се борим с него. Засега целта е да не позволим ситуацията допълнително да се влоши. Това включва както избягване на нови тълкувания на стари текстове, така и приемане на нови споразумения налагащи нови тълкувания, нови законови рамки, нови ограничения и наказания.
Всъщност, много от текстовете които ACTA въвежда, не са радикално нови. За много от нещата в него вече има примери и прецеденти (някъде по света), позоваващи се на съответните тълкувания на съществуващите закони и спогодби. Това което ACTA прави е да ги систематизира и да ги наложи унифицирано на страните които го приемат (това е разковничето). Разбира се, в ACTA има текстовете специално насочени за да премахнат „нежелани“ закони и тълкувания, неща като „fair use“ или „safe harbor“ от DMCA например.
Може да се каже поетично, че ACTA е дестилат на злото.
(При това крайният вариант е силно разреден, за по-лесно приемане.)
Мисля, че е очевидна разликата между цитираното ми мнение (в което видимо твърдя, че не смятам ACTA за способна да отнеме свободите ни) и начина, по който ти си го прочел: „няма нищо страшно ако ACTA ограничава правата ни“. Смятам и за тъпо внушението, че не ми пука за правата – има десетки материали на този сайт, които доказват противното – нека припомня само, че тук беше написана първата хронологически статия в защита на Читанка (поне аз така и не открих по-ранна) и много от хилядата човека, които я прочетоха в самото начало, в рамките на следващите няколко дни написаха свои.
По отношение на TRIPS, просто отбягваш въпроса ми – защо при наличието на правни норми, които в известна степен са по-крайни от тези в ACTA, досега не са ни се случили последиците, предсказани да последват от ACTA?
Тук отново правиш интересно и невярно внушение: „за много от нещата в него вече има примери и прецеденти (някъде по света)“. TRIPS не е валиден някъде по света, а за всяка членка на СТО, което значи почти целия свят. (Впрочем в него също не фигурира тълкувание за „fair use“ или „safe harbor“, доколкото помня). Не знам какво систематизира ACTA при положение, че цялата уредба вътре извън чл. 27 е взета от TRIPS.
Не че няма да е добре, ако споразумението не бъде ратифицирано. Доводите, които се прилагат за това, за съжаление, все така са нелепи.
Не виждам смислова разлика в двете твърдения (поне когато не отрязваш изречението ми по средата).
За мен е логично, че ако ACTA не може да отнеме свободите ни, тя не е страшна.
Ти твърдиш че ACTA не е способна да отнеме свободите ни. Защо? Защото, записано ли е наше право в Конституцията, ACTA няма начин да го пипне. Само дето начин има. За което съм дал пример.
Иначе, ако мислиш че ACTA е страшна, аз бих желал да чуя защо. 😛
Относно TRIPS, да той е валиден навсякъде по света.
Въпросът обаче е, как мерките отнасящи се за физически стоки, да се прилагат в интернет. Според една от твоите тези, те не се прилагат за интернет. Но определено властите на отделните държави въвеждат закони и преследват интернет нарушители, тоест опитват се да приложат мерките от TRIPS в интернет, използвайки местното виждане и тълкуване.
ACTA има цял раздел, който се занимава точно с цифровата среда интернет, но са съжаление още в началото този раздел заявява, че два от предходните раздела (според теб, едва ли не копирани 1:1 от TRIPS и отнасящи се за физически стоки) трябва да се прилагат в цифровата среда (интернет). Тоест, да се приложи неприложимото.
Това от своя страна вместо да разясни нещата, създава още по-голямо объркване. А когато има объркване и неяснота всеки може да тълкува текстовете както сметне за удобно.
Затова и опонентите приемат най-лошото тълкуване, а защитниците приемат най-доброто. Съответно никой не може да докаже убедително тезата си на другия, защото всичко се свежда до лично виждане.
Проблемът обаче е, че ACTA но някакъв начин трябва да наложи единна рамка за хармонизация. Как ще стане това… ми е бедна фантазията.
Ще те помоля да направиш следния мислен експеримент.
Започни да четеш отново ACTA (в оригинал). Вземи тезата за максимално изпълняване на всички възможни предложения (тези с „may“), които са в полза на праводържателите. Приеми че goods включва и информацията (както е една от дефинициите тук).
Може би тогава ще успееш да видиш нещата от друга гледна точка. Може би просто отказваш да повярваш, че тези текстове наистина могат да бъдат толкова абсурдни. May-be.
Чудех се как да приключа този разговор възпитано, но не мога да не споделя, че говориш глупости. Няма как да повярвам в интерпретативните възможности на човек, който не може да разбере какво казвам в едно съвсем просто изречение и дори след като съм му обяснил подробно къде бърка ми излиза с думите „не виждам смислова разлика между двете твърдения“.
Но ти си вярвай, де – никой не те спира ;).
Изопачаваш думите ми, за да започнеш ad hominem атака, последвана от откровени обиди. Това е доста мизерен начин да загубиш спор.
Иван, не ме разсмивай, моля те!
Ти пишеш: „Става дума за тезата, че няма нищо страшно ако ACTA ограничава правата ни, защото това ще наруши конституцията и ще направи ACTA невалидна…“
Аз пиша: „Ще отнеме ли ACTA някои от гражданските ни свободи. Не естествено!“
Моята теза е, че ACTA не може да ограничи правата ни, обаче ти ми излизаш с твърдението, че съм казал, че нямало да бъде страшно, ако ги ограничи. Аз казвам, че небето е синьо, а не черно, но според теб твърдя, че е черно, но това не ме притеснява.
Кой изопачава чуждите думи, за да започне ad hominem атака? Я пак? Съжалява, но няма начин да водя сериозен разговор с някой, който – съзнателно или не – не прави разлика между двете твърдения по-горе.
Според теб, ACTA страшна ли е? (Да/Не)
Сериозно, пич, демонстрирай малко разум!
Досега спори с мен, точно защото обяснявам, че ACTA не е страшна… и въобще не разбирам толкова ли ти е акъла или просто се забавляваш да говориш глупости! 🙂
В момента се чувствам като човека който трябва да обяснява, къде в рисунката има ваза и две лица, докато ти твърдиш че там има само една пеперуда и нищо друго.
Никога не съм ти вменявал тезата че „няма да е страшно ако ACTA ограничи свободите ни“. Това е напълно твоя погрешна интерпретация на думите ми, извадени от контекста. Което съм посочвал нееднократно.
Ще пробвам да го направя нагледно. Тези изречения имат ли различен смисъл за теб?
1: „Става дума за тезата, че ако ACTA ограничава правата ни, това ще наруши конституцията и ще направи ACTA невалидна, което може да бъде установено от съответните институции, следователно няма нищо страшно.“
2: „Става дума за тезата, че няма нищо страшно ако ACTA ограничава правата ни, защото това ще наруши конституцията и ще направи ACTA невалидна, което може да бъде установено от съответните институции.“
Какъв смисъл имат за теб следните изречения (вероятно бъркам, но мисля, че те са от категорията „сложно съставно с подчинено обстоятелствено“):
„Няма нищо страшно, ако разбият магазина, защото сме застраховани“.
„Няма нищо страшно, ако корабът започне да потъва, защото има спасителни лодки за всички“.
„Няма нищо страшно, ако метеорът се насочи към Земята, защото той ще се разпадне и ще изгори в атмосферата“
„Няма нищо страшно, ако приемат закон нарушаващ свободите, защото такъв закон ще бъде отменен като противоконституционен“.
Наистина ли смяташ че в горните изречения се казва буквално, че разбиването на магазин, потъването на кораб или удар от метеорит не са страшни? Те разбира се са страшни сами по себе си, но най-лошите им страни – загуба на бизнеса, загуба на живот, разрушения – са контрирани или елиминирани в точно тези конкретни обстоятелства, описани след „защото“.
Или с други думи, ако приемеш изреченията за „сложни съчинени“, разбиеш ги на прости изречения и интерпретираш тези прости изречения едно по едно, тогава няма да получиш същия смисъл както на сложното изречение.
Същото е като да сметнеш 2*(3+4) опростявайки го до 2*3+4.
На всеки се случва да разбере погрешно дадено изречение. Затова очаквах, че след първото ми обяснение (на 10/02/2012) нещата ще се изяснят. Но ти продължаваш да игнорираш абсолютно всичко и да повтаряш настойчиво грешката си. Предположих че нарочно се правиш на ударен, че преднамерено извърташ нещата, но ти продължи да се поставяш във все по-абсурдно положение. Допуснах дори, че нещо не те разбирам правилно и е възможно оплакването ти да е свързано с фразата „ACTA не е страшна“, единствената фраза която ти не беше употребил досега. Но не беше и това.
Остават два варианта: Езикът който ти е основен, няма сложни съставни изречения, затова имаш проблем с разбирането на български. Но в твоята специалност това щеше да си проличи. Вторият вариант е да имаш когнитивно разстройство.
Напълно възможно е да не се съгласиш с обяснението ми и този път. В такъв случай ти препоръчвам да потърсиш специалист.
–
И в случай, че не си разбрал каква е тезата ми, последен опит.
–
Твоята теза, с твои думи е: ACTA не може да ограничи правата ни, защото, записано ли е наше право в Конституцията, ACTA няма начин да го пипне.
Моята теза е, че Конституцията не защитава ефективно правата ни, защото:
1. Не всички наши права са записани в конституцията. Например правото ни да се размножаваме.
2. В правата които са записани в конституцията има нарочно поставени „вратички“ , като „освен в посочените от закона случаи“. Тези вратички вече са използвани за намаляване на правата ни.
След като Конституцията не защитава ефективно правата ни, то тогава ACTA може да ги ограничи. (И не само ACTA.) Това ще стане, като парламентът приеме закони, които хармонизират ACTA и ограничават правата ни.
Иван, да си глупав не е грях, но това, че искаш да продължаваш да се излагаш е смешно. За последен път ще ти посоча какво съм написал във ВТОРОТО ИЗРЕЧЕНИЕ на тази статия: „За целите на спора съм готов да приема, че ACTA е мракобесното споразумение, за каквото се смята масово, а не само спорен международен договор, който съвсем малко изменя режима на ТРИПС, каквото е моето мнение към момента“.
Ти упорито твърдиш, че тезата ми е, че няма проблем, ако ACTA отнеме свободите ни (защото Конституцията ги гарантира), аз от не знам колко време вече съм принуден да ти повтарям, че това не е вярно – тезата ми е, че ACTA НЕ Е ПО-ОПАСНА ОТ СЕГА СЪЩЕСТВУВАЩАТА НОРМАТИВНА БАЗА (не знам да ти я нарисувам ли, с пиктограми ли да я изпиша, как ще ме чуеш).
При това, говорим за твърдение, изказано в общо четири статии в две от които си коментирал – което предполага И прочел. На този фон да ми задаваш нелепи въпроси като смятам ли ACTA за страшна и в същото време да се мъчиш да вменяваш на мен когнитивно разтройство… Ами смешно е!
За последен път. Това твърдение: „Става дума за тезата, че ако ACTA ограничава правата ни, това ще наруши конституцията и ще направи ACTA невалидна, което може да бъде установено от съответните институции, следователно няма нищо страшно“ е изцяло избирателен прочит на една статия, която първо описва каква е реалността, после установява фикция, различна от описаното и накрая обяснява чрез кои предвидени в Конституцията мерки бихме могли да се защитим, ако тази фикция беше реалност.
При това аз, разбира се, споменавам записаните в конституцията права на едно-единствено място в целия текст, между другото (всичко останало е посветен на мерките за защита), но ти някак си го извеждаш до водеща теза. Duh!
Впрочем тема за много дълъг отделен коментар е свободната ти употреба на съчетанието „нищо страшно“ (което също няма да откриеш при мен), но наистина не виждам смисъл да се обяснявам на стената. Все пак, ти наистина ли не правиш разлика между твърденията:
„Няма нищо страшно, ако разбият магазина, защото…“
и
„Магазинът не може да бъде разбит, защото…“
Що се отнася до правата, напълно си прав, че не всички фигурират в Конституцията, прав си и да смяташ, че тя не е достатъчно ефективна защита за тях в определени случаи.
Но хайде да поставим изречението: „записано ли е дадено наше право в Конституцията, ACTA няма начин да го пипне“ в контекст и да се помъчим да се сетим какво има предвид авторът.
Какъв е контекстът в случая? Оплакванията на истерясалите от ACTA. Какви са тези оплаквания? На първо място, че ACTA преобръща презумпцията за невиновност.
Съществува ли вратичка за това в Конституцията? Не, текстът е категоричен: „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“.
Останалите си ги намери сам, на мен темата отдавна не ми е интересна! 😉
Радвам се че ни пишете в блога и се надявам и през идващата нова година да продължите да го правите.Това, което пишете, че на кого му пука как точно е подписан договорът, след като той така или иначе ще бъде обсъден пред цялото общество? И втори въпрос с повишена трудност: какъв е смисълът да подписваш тайно договор, който след това ще се наложи да разкриеш, ако искаш въобще да влезе в сила?… Много точно ги задавате и аз бих попитала същото, но, уви, няма кой да ни чуе.