Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

След интервюто

Интервюто на Слави Трифонов с премиера Бойко Борисов от тази сряда вече беше обект на множество медийни анализи, коментари във виртуалното пространство, спорове и спекулации, на които няма да се спирам подробно. Прочетох някои от тях, преди да ми остане време да изгледам видеото от този – привидно! – толкова важен за всички ни разговор, и, честно казано, бях подготвен за далеч по-слаба продукция от онази, на която станах свидетел (като с последното съвсем не искам да намеквам, че водещият или гостът му са били на нивото, което ми се ще да виждам и в родната журналистика, и в родната политика).

Изглежда, всеки си има мнение по темата. Моето е, че спокойно можех да пропусна тези 40 минути, тъй като от тях не научих нищо по същество. Преди да затвориш статията, силно разочарован, че нито ще „нахраня“ министър-председателя, нито разбира се ще тръгна да го възхвалявам, ще ти кажа защо това е проблем.

На първо място, Бойко Борисов е изключително слабо подготвен фактологично, но това едва ли е изненада за някого. Десетилетната му кариера във върховете на властта се корени във факта, че той е политик до мозъка на костите си и като такъв успява умело да внушава увереност, която изобщо не кореспондира с реалното ниво на познанията му. Няма съмнение, че Борисов е харизматичен в степен, до която никой от днешните му опоненти не се доближава. Това му позволи с лекота да „обезоръжи“ Слави Трифонов, дори когато водещият на шоуто се опитваше да му опонира. Позволява му и да печели масова подкрепа, и аз мога да видя защо.

В резултат от горното, интервюто само затвърди убеждението ми, че няма да видим адекватна опозиция на ГЕРБ, без изключително много упорита работа. Преди време написах, че е важно тази партия да бъде делегитимирана като „дясна“. Дори това да стане обаче, без личности, които са способни да надиграят Борисов в собствената му игра (каквито, както споменах, не виждам никъде), появата на силна алтернатива е под въпрос.

В подобна ситуация, човек поне може да се надява нещо да се случи в управлението, което да задвижи политическия ни живот в една или друга посока. Вторият ми извод от интервюто на Слави с министър-председателя е, че ако зависи от господин Борисов, това няма да стане. Него статуквото го устройва, а безвремието, което коалиционното му управление си подсигурява, купувайки спокойствие с парите на данъкоплатците, отдавна се е превърнало в майсторски отстоявана политическа линия.

По един или друг начин, електронното гласуване можеше да счупи това безвремие, но няма, тъй като ГЕРБ и Обединените патриоти съвсем очаквано го саботираха. Намаляването на партийните субсидии имаше потенциала да промени правилата на играта, обаче Бойко Борисов е готов с поредица от клишета защо то не би се случило, напук на волята на избирателите. Без значение дали става въпрос за горива или медийна свобода, той има готово обяснение (което, сигурен съм, се е сторило убедително на много от избирателите му) и план за (без)действие, който вероятно някъде е описан като „не прави нищо и обвинявай Костов и социалистите“.

В този смисъл, за мен важността на интервюто съвсем не е свързана с един или друг конкретен отговор, а още по-малко със слабата позиция, в която се постави водещият. Най-интересният урок от него е, че ни управлява политик, който може да говори убедено 40 и повече минути, без да каже абсолютно нищо, обаче всички останали играчи на политическата сцена не владеят дори това умение.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.