Авторитаризъм в действие
Преди няколко дни уважаваният от мен Григор Гачев (позовавайки се на друг блогър) описа в блога си противозаконното искане от страна на служител на МВР на трафични данни от сайта FrogNews. От коментарите по темата стана ясно, че то не е изключение, а напротив – практика. Според статия в сайта на вестник „Сега” българската полиция изпитва нездрав интерес към IP адресите на интернет потребители, правещи „глупави” или недобронамерени изказвания за министри и политици.
В същото време в e-comedia се появи материал, посветен на Иван Димитров Панов – български публицист и правозащитник, който допреди седмица работеше в предаването на БНТ „Полет над нощта”. По собствените му думи той е уволнен оттам, защото отказва да се подчини на нареждането да спре да изразява личното си мнение в личния си профил във Facebook и да изтрие всичко, което е казал по политически и обществени въпроси.
На този фон въобще не ме учудва днешната редакционна статия в „Дневник”, в която се споменава провала на т.нар. дискусия, посветена на създаването на специализиран наказателен съд (който за сега не е ясно по какво ще се различава от извънредния съд, изрично забранен в Конституцията). При провеждането й, напълно в духа на отечественофронтовското изразително майсторство, известният с волностите си на магистрала Тракия и в самолет на „Луфтханза” и със скорошния си опит да нареди на една независима българска медия какво да пише Волен Сидеров обвини изказалите съмнения в аргументите му в съпричастност с организираната престъпност. Освен това той съвсем естествено се усъмни в правото им изобщо да изразяват мнение. Вътрешният министър Цветан Цветанов от своя страна впечатли с „остра реч в стил който не е с мен е с мафията”.
Също толкова впечатляващ е последният доклад на неправителствената организация Freedom House, според който пресата в страната ни е все по-малко свободна (България заема 76-о място за 2009 г., редом до такава утвърдена демокрация като Индия) и отбелязва стремителен регрес спрямо началото на десетилетието.
Единственият въпрос, който искам да ти задам, е, колко време още ще гледаме безучастно как свободата ни се изплъзва – бавно, но сигурно. Никой не подкрепи Иван Димитров Панов – нито във Facebook, нито другаде. И защо не – той не е куче, за което да изпиташ съжаление, или пък шарлатанин, който да повдига самочувствието ти. Той е същият като теб.
Никой не знае колко от исканията на МВР за трафични данни са минали пред наплашените или незапознати със закона провайдъри. Нито какво точно се случва с авторите на „глупавите” или недобронамерени изказвания за управляващите. Изглежда на малцина им пука с какво точно ще се занимава народният… извинявай, специализираният наказателен съд, подготвян от новото управление.
Така че би било добре да си притеснен. Тенденцията е, когато властта стигне до теб, никой да не ти обърне внимание.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Определено е силно притеснително. И силно съчувствам на Панов, който далеч не е единствен. Виж блога на Иво Инджев – неговата история, историята на Мерим Тенев, и много други. За съжаление в България хората, които ги интересува свободата на изразяване, са малко и трябва да компенсират с ентусиазъм.
Много си прав за съжаление.
Мисля, че съвсем скоро пак ще си припомним как полицията привиква блогъри заради изразено мнение.
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/07/blog-post_15.html
Или още по-лошо, полицията ще манипулира общественото мнение в интернет.
http://e-vestnik.bg/5930
A за гаврата с БАН някой, освен комунистите, обади ли се? Сега закриват Института по Кирило-Методиевистика – сигурно, за да могат руснаци, сърби или македонци да открият такива и да ни откраднат единственото нещо, което сме „дали на света“. А за пребиването на тютюнопроизводителите да се чу глас? И за още много други неща сме гроб.
За мен най-притеснителната част на частите е, че поради голямото преселение на народа към столицата, всичко извън нея, с малки изключения, прилича на притихнала поляна райграс.
Отидете в кое да е село и се опитайте да завържете с местните разговор за нещо друго освен за времето или телевизора. Дотам ще си останете. Ако ли пък, въпреки това, настоявате упорито по тема от областта на полицейщината, почват да ви гледат много подозрително. Ако след това проявите още по-голяма политическа некоректност като заговорите по теми като да речем компостиране, устойчиво земеделие – вече трябва просто да си тръгнете, защото сте прекрачили една тънка граница, която автоматично ви превръща във враг.
Навързвам темите за полицейщината в съвременния и вид и грижите за земята и храната нарочно в една линия, защото общото в момента между тях е дивия страх на всички нива. В Африка хората нямат течаща вода и това забавя тяхното цивилизационно израстване. Ние тук имаме всички предпоставки да сме на далеч по-високо ниво на умственото състояние, но Страхът се оказва далеч по-сериозна пречка отколкото може да се очаква.
Но какво друго да очаквам, когато виждам как бюрократичната лавина мачка сина ми още от първи клас. Вместо да карат децата да мислят, ги карат да рецитират Любов към родината и подчинението. Нещата са далеч по-страшни от соцучилищата. По простата причина, че тогава имаше една надежда за нещо различно, каквато сега няма.
Оставям си тук имейла за душещите другари от министерството, за да не си правят труда да търсят IP-та tkrster@gmail.com.
Убеден съм, че в МВР ще го оценят :).
Няма свободно слово в широк мащаб. То е скрито като златно зрънце сред тонове баластра. Подкрепих г-н Панов веднага във Свежо, но дали това решава неговия и на свободнота слово проблем? Мислех, че единсвено парите /като първоизвор на всичко/ са в основата на медиите да се самохаресват и самонаграждават. Те не са граждански. Ако човек ги приеме на сериозно ще оглупее. Дадената във вашата статия гледна точка е много убедителна – АУ.
Подозирам, че съм глупав и затова не знам, но какво е АУ?
Осмелявам се да допусна, че това са инициалите на личното име и фамилията на човека, който стои зад псевдонима poohy :).
В статията се казва: „Единственият въпрос, който искам да ти задам, е, колко време още ще гледаме безучастно как свободата ни се изплъзва – бавно, но сигурно. Никой НЕ подкрепи Иван Димитров Панов – нито във Facebook, нито другаде“. Обръщам ВНИМАНИЕ на автора, че към 6 МАЙ във Фейсбук не само има създадена група в подкрепа на Иван Димитров, но каузата е подкрепана към момента от 1 202 участници!!! Тук. Вярно, че статията Ви е от 4 май, но ми се струва, че именно заради заглавието „Авторитаризъм в действие“ би било добре и повече от уместно да отразите този ФАКТ в материала си!
Съжалявам, че коментарът ти се появява чак сега. По някаква причина (може би заради линка) той се оказа задържан в спама. Вече знам за групата, но се радвам, че ми обърна внимание на нея.
Благодаря Ви за отговора, г-н Юри Иванов! Вкл. се радвам, че вече знаете за групата, която продължава да се разраства, към момента – 1 312 участници. Надявам се, че ще намерите формата как да отразите това в статията си. Освен това, ако влезете на Страницата на групата в подкрепа на Иван Димитров и прочетете коментарите под вашата статия, сложена там от г-н Teodor Voinikov към дата 6 май (обяснявам по този начин, за да избегна линк по понятни причини) ще видите до какъв спор/обострен разговор доведе цитираното от мен по-горе изречение от статията ви. Освен това, интернет е глобално пространство и всеки може да прочете материала ви във времето напред, което още повече предполага уточняването на променилата се фактология. Благодаря Ви!
Таня, не обичам формалностите и затова пиша на „ти“, което ще се радвам също да направиш, ако не ти пречи (няма проблем да ми говориш на „вие“, де – в случая обяснявам, за да не се тълкува обръщението ми като знак за пренебрежение, което вече се е случвало).
Нямам абсолютно никакво намерение да изпълня молбата ти по две причини: 1. към момента на написването на настоящата статия думите ми са самата истина и това е лесно проверимо. По това време хората, присъединили се към групата в подкрепа на Иван Димитров, се броят на пръстите на едната ръка. Дори днес те не са нищо особено като бройка (моля, обърни внимание на контекста на изказването ми – не е трудно да се разбере, че в случая се прави сравнение с други каузи, които събират десетки хиляди поддръжници буквално за ден). В този смисъл не дължа на никого опровержение. Що се отнася до това, че обстоятелствата са променени – същото е положението при почти всяка статия по почти всяка тема в почти всяка медия. Трябва ли непрекъснато да пренаписваме материалите си поради тази причина?
(Ще ти дам пример. В статията „Включи се, изключи светлината“ се казва, че „Часът на Земята“ ще се проведе идната събота. Е, очевидно оттогава обстоятелствата са променени, така че по твоята логика ще ми се наложи да я актуализирам всеки ден.)
2. няма как да го докажа, но голяма част от хората, влезли в групата, го направиха след тази статия или статията в e-comedia (впрочем видяна над 1400 пъти). Те реагираха на този призив. Така че той ще остане.
Да не пропусна темата във Facebook, гарнирана с обвинения в „лъжа“ и „мърлявщина“ от страна на автора. Тя за пореден път ми припомни защо не понасям българския активизъм. Жалко е!
Полицията проявява нездрав интерес към IP адресите. А когато частно лице публикува даден i.p. адрес и го разпространява в интернет, това какво се нарича?
Нямам представа какъв е казусът, така че не мога да си съставя мнение! 😉
Много е елементарно: попаднах на форум в който явно е имало спор между собственика на блога и някакво момиче та той решава да ѝ отмъсти като публикува нейния IP адрес във форума. С google го открих в още няколко български блога. Въпросът е това противоречи ли на закона за личните данни и носи ли се отговорност за такова деяние.
Честно казано, не знам. Законът е публично достъпен, можеш просто да провериш в него! 🙂