Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Речта на вожда Сиатъл

Как можете да купите небето или топлината на земята? Тази мисъл не ни е ясна. Ако не ние се разпореждаме със свежестта на въздуха и плясъка на водата, как бихте могли да ги купите от нас?

От години насам една реч се разпространява по блогове, форуми, онлайн медии и – разбира се – във Facebook, и вълнува сърцата не само на младите еко активисти, но и на обикновените хора с красноречивата си защита на околната среда и също така красноречиво изразеното критично отношение към капитализма, частната собственост и империализма на белия човек. Тази реч – твърди се – показва колко по-близо до природата от нас са живели северноамериканските индианци и колко по-мъдри от нас са били още преди повече от 150 години в отрицанието си на собствеността, парите и декадентския ни прогрес.

Речта се приписва на вожда Сиатъл (да, на него е кръстен градът) и – както се говори – е била изнесена още през 1854 г. Не се съмнявам, че тя е въздействаща за всеки, който не изпитва желание да поразмишлява върху казаното в нея, и в този смисъл напълно изпълнява целта, за която е била създадена. А именно

Да отразява основната идея в един филм, посветен на екологията, от 1972 г.

Какво имам предвид ли? Речта на вожда Сиатъл в този си вид е измислица. Тя е написана през 1971 г. от сценариста Тед Пери за филма Дом (Home). Казвам в този си вид, защото вождът наистина произнася реч през 1854, която достига до нас, благодарение на преразказа на човек на име Хенри Смит, публикуван през 1887 или 33 години по-късно (отново с леко съмнителна стойност). Няма съмнение, че авторът на текста е бил наистина мъдър човек – в оригинала се говори за възхищението му към силата на американския президент, ясно е показано, че племето му прекрасно разбира идеята за частната собственост, отделя се внимание на религията и – о, ужас – няма нищичко за екологията. Нещо впрочем напълно нормално за средата на XIX век, когато енвайрънментализмът е на повече от столетие разстояние.

Истинският, но непризнат автор на по-популярната версия на речта Тед Пери също изглежда интелигентна и загрижена личност, при все факта, че в текста му има сериозни проблеми, дължащи се на недостатъчно проучване.

(Така например, неговата версия на Сиатъл казва: „Видях хиляди мъртви бизони в прерията – оставил ги е там бледоликият, стрелящ от преминаващия влак”. Истинският вожд в живял на над 600 мили от най-близките бизони и при това доста преди построяването на железопътните линии, от които впоследствие тези животни са били отстрелвани заради спорта.)

Тъжен факт е, че Пери прекарва години разяснявайки, че речта е написана от него и е плод на художествена измислица, но всички извън една малка шепа историци просто отказват да му повярват и да му признаят авторството. За това доста допринася Ал Гор, който още в началото на 90-те установява традицията да не проверява източниците си и описва текста като чиста монета в книгата Earth in the Balance.

Що се отнася до северноамериканските индианци, те са били хора като нас – едни добри, други лоши. Освен това е имало огромни разлики между отделните племена. Някои наистина не са признавали частната собственост и са се чудели как така белите искат да купуват общата им земя. Както историците знаят, малкото племена от този вид са били истински рушители на околната среда и се смятат за пряко отговорни за изчезването на няколко животински и растителни видове.

Други племена са демонстрирали мъдрост, макар и не по начина, по който ни се иска да вярваме. Те са познавали собствеността, били са наясно с това колко силна е връзката между нея и отговорността и в действителност са опазвали природата. Съвременните еколози – естествено – не са и чували за тях.

Що се отнася до бизоните, някак все забравяме, че Белият човек™, който е бил такъв бич по времето, когато те са се смятали за общо притежание, и почти ги е довел до унищожение, се е превърнал в грижовен стопанин в момента, в който е поел лична отговорност за тях. Така днес този животински вид е около сто пъти по-многоброен, отколкото в края на XIX век и отдавна вече не е застрашен от изчезване.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

1 коментар

  1. Юлиян Кирилов каза:

    Здравейте, драги ми господине… Речта „автентична“, „доработвана“ или „не“ съдържа послание, което докосва сърцата на всеки Човек, независимо от раса, религия, цвят на кожата и дава повот за размисъл… Това е по-важно от „Авторството“, мили ми господине… не мислите ли?!?!
    Усмихнат и РазУмен ден от мен!