Речта на вожда Сиатъл
Как можете да купите небето или топлината на земята? Тази мисъл не ни е ясна. Ако не ние се разпореждаме със свежестта на въздуха и плясъка на водата, как бихте могли да ги купите от нас?
От години насам една реч се разпространява по блогове, форуми, онлайн медии и – разбира се – във Facebook, и вълнува сърцата не само на младите еко активисти, но и на обикновените хора с красноречивата си защита на околната среда и също така красноречиво изразеното критично отношение към капитализма, частната собственост и империализма на белия човек. Тази реч – твърди се – показва колко по-близо до природата от нас са живели северноамериканските индианци и колко по-мъдри от нас са били още преди повече от 150 години в отрицанието си на собствеността, парите и декадентския ни прогрес.
Речта се приписва на вожда Сиатъл (да, на него е кръстен градът) и – както се говори – е била изнесена още през 1854 г. Не се съмнявам, че тя е въздействаща за всеки, който не изпитва желание да поразмишлява върху казаното в нея, и в този смисъл напълно изпълнява целта, за която е била създадена. А именно
Да отразява основната идея в един филм, посветен на екологията, от 1972 г.
Какво имам предвид ли? Речта на вожда Сиатъл в този си вид е измислица. Тя е написана през 1971 г. от сценариста Тед Пери за филма Дом (Home). Казвам в този си вид, защото вождът наистина произнася реч през 1854, която достига до нас, благодарение на преразказа на човек на име Хенри Смит, публикуван през 1887 или 33 години по-късно (отново с леко съмнителна стойност). Няма съмнение, че авторът на текста е бил наистина мъдър човек – в оригинала се говори за възхищението му към силата на американския президент, ясно е показано, че племето му прекрасно разбира идеята за частната собственост, отделя се внимание на религията и – о, ужас – няма нищичко за екологията. Нещо впрочем напълно нормално за средата на XIX век, когато енвайрънментализмът е на повече от столетие разстояние.
Истинският, но непризнат автор на по-популярната версия на речта Тед Пери също изглежда интелигентна и загрижена личност, при все факта, че в текста му има сериозни проблеми, дължащи се на недостатъчно проучване.
(Така например, неговата версия на Сиатъл казва: „Видях хиляди мъртви бизони в прерията – оставил ги е там бледоликият, стрелящ от преминаващия влак”. Истинският вожд в живял на над 600 мили от най-близките бизони и при това доста преди построяването на железопътните линии, от които впоследствие тези животни са били отстрелвани заради спорта.)
Тъжен факт е, че Пери прекарва години разяснявайки, че речта е написана от него и е плод на художествена измислица, но всички извън една малка шепа историци просто отказват да му повярват и да му признаят авторството. За това доста допринася Ал Гор, който още в началото на 90-те установява традицията да не проверява източниците си и описва текста като чиста монета в книгата Earth in the Balance.
Що се отнася до северноамериканските индианци, те са били хора като нас – едни добри, други лоши. Освен това е имало огромни разлики между отделните племена. Някои наистина не са признавали частната собственост и са се чудели как така белите искат да купуват общата им земя. Както историците знаят, малкото племена от този вид са били истински рушители на околната среда и се смятат за пряко отговорни за изчезването на няколко животински и растителни видове.
Други племена са демонстрирали мъдрост, макар и не по начина, по който ни се иска да вярваме. Те са познавали собствеността, били са наясно с това колко силна е връзката между нея и отговорността и в действителност са опазвали природата. Съвременните еколози – естествено – не са и чували за тях.
Що се отнася до бизоните, някак все забравяме, че Белият човек™, който е бил такъв бич по времето, когато те са се смятали за общо притежание, и почти ги е довел до унищожение, се е превърнал в грижовен стопанин в момента, в който е поел лична отговорност за тях. Така днес този животински вид е около сто пъти по-многоброен, отколкото в края на XIX век и отдавна вече не е застрашен от изчезване.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Здравейте, драги ми господине… Речта „автентична“, „доработвана“ или „не“ съдържа послание, което докосва сърцата на всеки Човек, независимо от раса, религия, цвят на кожата и дава повот за размисъл… Това е по-важно от „Авторството“, мили ми господине… не мислите ли?!?!
Усмихнат и РазУмен ден от мен!