Коронавирус: отново за ваксинирането

Макар и да е общоизвестна максимата, че смъртта на един човек е трагедия, а тази на мнозина – просто статистика, статистистическите данни, с които разполагаме, вече ни подсказват, че 2021 ще бъде най-трагичната година в цялата история на модерната българска държава. По (непълни) данни на НСИ за първите 43 седмици от нея в страната са починали 115 393 души или повече, отколко през 28 от последните 31 години. Единствените изключения са 1997, 1998 и 2020, но не съществува математическа вероятност те да продължат да са такива в края на този месец.

Единственият отворен въпрос е ще успеем ли да подобрим трагичния антирекорд на 1918, когато загубите по бойните полета, войнишките въстания и испанският грип причинават смъртта на около 152 хиляди български граждани. Фактът, че подобна възможност стои пред обществото ни в мирно време би трябвало най-малкото да предизвиква смущение, ако не и потрес. Фактът, че днес България е на второ място на планетата по официално регистрирани смъртни случаи от коронавирус на глава от населението и на първо място по свръхсмъртност от началото на пандемията, би трябвало да е повод за срам у всеки, който активно допринесе за тази трагедия – започвайки от политици и общественици, преминавайки през антиваксърски настроени „инфлуенсъри“ и завършвайки с журналистите, предоставили трибуна на последните.

Статистиката не просто е безжалостна по отношение на недостойната ни водеща позиция по смъртност, тя показва и, че хиляди човешки животи можеха да бъдат спасени, ако не беше изкусно подхранваното недоверие към ваксините. Да се сравнява България с която и да е държава с високо ваксинационно покритие е изключително неприятно, но аз пак ще го направя. Както можеш да видиш от илюстрацията към този текст, смъртността от коронавирус през последните две седмици у нас е 9.08 пъти по-висока от тази във Великобритания, 16.05 пъти по-висока от тази в Германия, 42.53 пъти по-висока от тази в Израел (държава, която по необяснима причина антиваксърите обичат да дават за пример за провал) и 57.75 пъти по-висока от тази в Норвегия.

(Ако си мислиш, че това е нормално или може да се обясни с отдавна превърналите се в клише проблеми със здравето на българина, помисли за следната аналогия. Националният ни отбор по футбол от години се представя изключително слабо и никой от нас не очаква от него чудеса. Ако обаче Израел го бие с 43 на 0, а Норвегия с 58 на 0, това в най-добрия случай ще предизвика масов потрес.)

Миналото за съжаление не може да се върне назад. Поредното ни първо място в брутална класация е цената, която плащаме като общество за триумфа на дезинформацията, провала на институциите и възхода на агресивната глупост. За мнозинството от нас индивидуалната цена, разбира се, е далеч по-тежка – ще се изненадам, ако са останали много хора в България днес, които да не са изгубили близък през последната година и половина.

Бъдещето обаче все още е неопределено. Знам, че не е особено вероятно, но аз продължавам да се надявам, че ще излезем от тази катастрофална ситуация с възможно най-малко жертви, ще си вземем поука и ще престанем да се водим по измамниците, които вечно намират оправдания, но никога не ни предлагат работещи решения.