Включи се, изключи светлината
Ако не си чувал за „Часа на Земята”, по всяка вероятност летящата чиния те е оставила на грешната планета. Тази до голяма степен учудваща известност на едно мероприятие, което започна не чак толкова отдавна – през 2007 г. – и реално беше популяризирано в България едва преди 12 месеца, ме кара да вярвам, че все повече хора обръщат внимание на такива доскоро екзотични понятия, като „опазване на околната среда” и „устойчиво развитие”.
В случай че ти си от тях, този параграф няма да ти каже нищо ново, но все пак – за нашите приятели пришълците: „Часът на Земята” не особено учудващо е плод на държава, в която екологичното мислене не е табу. В основата му е австралийският град Сидни, където на 31 март 2007 г. в седем и половина местно време над 2.2 милиона домакинства и фирми (по данни на WWF) угасят осветлението си за час. През следващата година инициативата се разраства и в нея вземат участие около 100 милиона души от 35 държави по света. През 2009 г. хората вече са 10 пъти повече, а държавите 88.
С малко късмет, идната събота ще постави нов рекорд.
Както вече си се досетил (или вероятно знаеш), същността на мероприятието в основата си е изключително проста. Всичко, което е нужно да направиш, за да се включиш в него, е да изгасиш осветлението у дома или в офиса си за един час – между осем и половина и девет и половина – на 27 март.
Не е нужно да ти казвам, че така няма да спасиш планетата. Няма дори да направиш голяма крачка в тази посока. Това, което се стреми да бъде „Часът на Земята”, е (по думите на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун) „най-голямата проява на обществена загриженост за промяната в климата, която някога е била предприемана”. Тоест, подобно на много други благотворителни инициативи, той цели да те накара да се замислиш.
В книгата си „Hot, Flat & Crowded” (която навярно ще бъде преведена като „Горещ, плосък и пренаселен”) талантливият журналист и публицист Томас Фрийдман предупреждава, че с вливането на още един милиард човешки същества в средната класа през следващите 15 години светът ще бъде изправен на прага на енергийна криза. Дори простото им удоволствие да включат по една крушка (в случай че не знаеш, все още поне една четвърт от жителите на Земята нямат редовен достъп до електричество) ще доведе до разход на енергия, сравним с този, който има Африка в момента.
Така че времето да се замислим за устойчивото развитие и особено за един от компонентите му, определян с термина „енергийна ефективност”, отдавна е настъпило. Именно това иска да ти каже „Часът на Земята”. Поради тази причина, макар участието в самото мероприятие да е нещо хубаво, то далеч не е единственото, което можеш да направиш.
Няма да ти давам съвети как да промениш дома си, каква крушка да си купиш за банята и в какъв протест да се включиш. След като четеш тази статия, най-вероятно такива вече си чувал (или поне си наясно къде би могъл да ги получиш). Но, ако се върна към Томас Фрийдман, той в прав текст заявява, че всички мерки за подобряване на енергийната ефективност на лично ниво са предварително обречени на неуспех. Всеки киловатчас, който ще успееш да спестиш през следващата година, дори да си много вдъхновен от „Часа на Земята”, ще бъде изяден от друг амбициозен млад човек някъде в Индия или Китай за закуска.
За мое съжаление (тъй като не обичам да признавам, че правителството е важно), лайтмотивът на тазгодишното мероприятие трябва да бъде промяна в държавната политика по отношение на електроенергията. Вероятно ще изненадам всеки млад активист, но участието в поредния протест в полза на субсидираното електричество в крайна сметка е недалновидно. България – както всяка друга страна по света – има нуждата да премине през болезнения процес на замяна на относителното евтината (заради държавната намеса) енергия от невъзобновяеми източници към за момента по-скъпата от възобновяеми такива. При това по-добре сега, отколкото след едно десетилетие [1].
Както вече си се досетил (или може би знаеш) същността на подобна промяна е изключително сложна. Много по-лесно би било просто да изключиш осветлението си за час. Но, ако това е единственото, което ще направиш, „Часът на Земята” ще се провали.
Истинските проблеми се решават трудно. Готов ли си да понесеш отговорността?
***
[1] Внимание! Фактологията в този параграф – оказа се – отчасти не отговаря на истината. За повече информация виж тук.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Вашата публикация е добавена…
Вашата публикация е добавена в Намери нещо от нищо.нет! Това е линк от където може да гласувате за нея и да я промотирате: http://www.nishto.net/node/8850…
И как точно държавната намеса прави енергията от невъзобновяеми източници евтина?
Никак! Логиката ми е, че държавната субсидия изкривява пазара, защото създава илюзията, че енергията е евтина (в Западна Европа и в САЩ, прочее, в по-голяма степен отколкото в България – тук приемам на доверие казаното от Фрийдман). Това, разбира се, е илюзия, защото ние плащаме същата цена, само че индиректно – чрез данъци.
Обаче, докато страдаме от нея, никога не бихме се преориентирали към (видимо) скъпата попупка на слънчева батерия, например. Затова Фрийдман предлага нещо, което на мен поне ми изглежда логично – държавата да престане да изкривява цената на енергията, добивана от изкопаеми горива, и в допълнение да наложи някакъв вид „екологичен данък“, така че икономическият стимул да премине на страната на възобновяемите източници.
Обърни внимание! Аз смятам, че това е правилната посока, без значение дали вярваш в глобалното затопляне или не, просто защото ще даде възможност на всеки да бъде по-независим. Отделен е въпросът, че иска първоначална жертва, която е по-лесно да бъде направена, ако си американец или швейцарец примерно. Но по-добре рано, отколкото късно.
Фрийдмън говори за САЩ.
В Европа положението е точно обратното – държавите не само не субсидират изкопаемите горива, а тъкмо напротив – налагат акциз върху тях, правейки ги по-скъпи.
Точно затова литър бензин в САЩ е два пъти по-евтин отколкото у нас.
Нямам книгата пред мен, за да споря, но това ми звучи малко общо.
А и аз не говоря точно за горивата насочвани към автомобилната индустрия, а за тези предвидени за производство на електричество (т.е. най-вече за въглища). Със сигурност знам, че Германия субсидира въглищната си индустрия (или поне доскоро го правеше), като същото се отнася за Испания… и доколкото си спомням съвсем наскоро имаше скандал във Великобритания във връзка с това, че правителството харчи 10 пъти повече в нея, отколкото за производството на електроенергия от възобновяеми източници – може цифрата ми да не е правилна, сега не мога да проверя.
В този смисъл, не се водя пряко по Фрийдман.
Освен това у нас има Комисия за енергийно и водно регулирано, която от години поддържа цената на електроенергията под пазарната. Не виждам как може да стане без субсидиране.
Но признавам, че горното споменаване на Западна Европа беше доста наизуст. 🙂
Дааа, можеш да забравиш за последния коментар. Прав си!
На мен ми остава срама от пред-предпоследния параграф в статията! 😀