По примера на БСП
Ако си прочел поне няколко статии в E-lect, знаеш, че винаги съм бил изключително критичен към БСП – било защото лявата партия почти винаги припознава икономически идеи, които ще влошат живота на всички ни, било понеже често пъти представителите ѝ изглеждат като да се интересуват преди всичко от облагите на властта. Понякога обаче дори Корнелия Нинова и компания са способни да ме изненадат приятно, така че в този текст ще си призная, че поне веднъж сме от една и съща страна на барикадата.
Внимателният читател вероятно ще се досети, че от другата страна е популярният генератор на помия, който може да мине за „медия“, единствено в средите на лоботомираните – ПИК. Едва ли е нужно да преразказвам нашироко каква е последната причина да обърна внимание на тази „информационна агенция“, но в случай че четеш днешната статия следващия път, когато ПИК произведе скандал, нарушавайки всички журналистически стандарти и елементарни правила на нормалното човешко поведение – например утре! – историята накратко: в опит да злепостави кандидата за кмет на София от Демократична България, „медията“ публикува нелегално разпространявани онлайн интимни снимки от далечното минало на приятелката му. По изключение, това за първи път предизвика гневни реакции от всички страни, както и кампанията Днес е денят, с която малкото останали истински журналисти в страната се разграничиха от грозната атака.
Това е хубава, макар и ужасно закъсняла първа крачка. Лично аз ще се радвам да видя нови и нови имена в списъка с издания и личности, които са ядосани, че в средите им са се настанили примери за такава пошлост, която и PornHub би отказал да публикува. Но медийната реакция няма да постигне кой знае какво, докато ПИК и себеподобните му продължават да се радват на подкрепата на властимащите, да се хвалят с многобройните си приятели политици, да бъдат трибуна за определени партии и да се финансират с парите на данъкоплатците.
Което ме връща към БСП. Доколкото ми е известно, лявата формация е първата и за момента единствена парламентарно представена партия, която не допуска ПИК на пресконференциите си, заклеймява „пошлостта, лъжата и задкулисието“, идващи от тази „информационна агенция“ и е завела дело срещу нея. Не се наемам да гадая дали мотивите на Корнелия Нинова и колегите ѝ са искрена загриженост за правовия ред и качествената журналистика; в конкретния случай няма и значение.
Това, което е от значение, е дали останалите „възмутени“ политици – на първо място в средите на управляващите и най-вече ГЕРБ – ще последват този пример. Ако Бойко Борисов е искрен в осъждането си на действията на ПИК, а Йорданка Фандъкова наистина ги намира за недостойни, за партията, поставила „европейско развитие на България“ в името си, има една-единствена посока за действие.
Струва ми се обаче, че е твърде нереалистично да очакваме господин Борисов наистина да се разграничи от „медията“, която го обслужва по толкова приятен за него начин. Поне докато не слезе от власт и не си припомни усещането да бъде заливан с кал от онези, които до вчера са възпявали името му.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.