Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Star Trek: Discovery

Първото, което трябва да знаеш за Star Trek: Discovery, е, че главната героиня се казва Майкъл Бърнам и създателите на сериала много искат да я смяташ за абсолютно безпогрешна. Майкъл Бърнам всъщност запълва квота, тъй като актрисата, превъплътила се в образа ѝ, е представител на две групи, които модерното ляво възприема като опресирани – жените и чернокожите, и като такава просто няма как да греши. За разлика от многобройните герои и героини в по-ранните инкарнации на Star Trek, тя няма истински характер. Присъствието ѝ се изчерпва с това да намира решения на невъзможни проблеми, да се намесва в решителния момент, за да спаси по-смотаните си колеги-мъже (често с подкрепата на други не чак толкова великолепни женски образи), да раздава морал и да служи като символ на една политическа философия, която за мнозинството хора е най-малкото тъпа, а често пъти и откровено тоталитарна.

Освен Майкъл Бърнам, в Star Trek: Discovery има още две категории персонажи. От една страна са представителите на различни опресирани групи – като главния инженер Пол Стамец (който е гей), кадет Силвия Тили (жена) и капитан/император Филипа Джорджиу (жена от азиатски произход) – и те задължително са яки. Всъщност сериалът полага изключително малко усилия да ни покаже защо това е така и да превърне тези персонажи в пълнокръвни характери, тъй като презумпцията е, че са яки по подразбиране и, ако случайно имаш нуждата от още нещо, видимо си долен расист, долен расист такъв.

От другата страна са хетеросексуалните бели мъже, които се разделят на три категории: 1.) злодеи; 2.) самоуверени боклуци, които са твърдо убедени, че са прави, само защото са мъже, до момента, в който крещящата им самоувереност им попречи да послушат разумните съвети на Майкъл Бърнам (която, нека си припомним, никога не греши) и в резултат например ги сгази астероид; и 3.) пълни мухльовци, които за разлика от Майкъл Бърнам изпадат в панически атаки всеки път, когато се случи нещо неочаквано, и сравнително често си взимат (нищо, че точно като нея би трябвало да са част от Междузвездния флот, защото са измежду най-добрите от най-добрите).

Освен това, в първия сезон на Star Trek: Discovery имаше още една група, която пък според самите създатели на сериала трябваше да олицетворява избирателите на Тръмп – клингоните. Та, клингоните са лоши, и за да ти е напълно ясно това, без да се налага сценаристите да си играят със сложнотии като интересен сценарий и изграждане на комплексни персонажи, дизайнът на тази извънземна раса беше променен до неузнаваемост, така че нейните представители да станат възможно най-грозни – практика, която струва ми се в миналото е популяризирана от един-два режима, с които нито един нормален човек не би искал да се асоциира.

Star Trek има дълга и, смея да твърдя, горда традиция в представянето на едно бъдеще, в което не полът, расата, цветът на кожата или сексуалността са важни, а добродетели като силата на характера, стремежа към (само)усъвършенстване, толерантността и отзивчивостта. Основната причина Star Trek: Discovery да е толкова очевидна подигравка с това десетилетно наследство, е, че тук не просто принадлежността към една или друга опресирана група е основополагаща, но и авторите са толкова убедени, че това трябва да ти е достатъчно, че дори не са си направили труда да развият истински личности зад картонените си образи.

Слава Богу, дори в епохата на агресивна политическа коректност, на малкия екран все още има един научнофантастичен сериал, запазил духа на Star Trek.

Неговото име е Орвил.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.