Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Терор в името на Бога

В продължение на повече от десет години всички ние живяхме в сянката на страха от ислямисткия тероризъм. През това време нямаше значение дали ще пътуваш със самолет от Великобритания за САЩ, ще се возиш в мадридското метро или ще почиваш в някой египетски курорт, маловажно беше и дали си обикновен човек, пацифист или военен – заплахата от Ал Каида бе нещо, което трябваше да имаш на ум. Злият гений на Осама бен Ладен предизвика две войни и десетки хиляди жертви, а върху американския идеализъм и глупост легна стигмата на империализма (хвърлена не без активната подкрепа на идиотите от европейското ляво, които и до днес обвиняват американците за избитите от атентатори самоубийци иракчани).

Едно десетилетие след 11 септември, обаче, Осама вече е мъртъв. Мюсюлманските народи доста ясно показаха, че им е писнало от гнусната му идеология и къде с помощта на НАТО (отново заклеймена от левите в Европа), къде без нея (тук същите са недоволни, че Западът не се намесва) започнаха собствената си либерална революция.

Събитията от последните месеци сигурно доста са стъписали Ал Каида, но това съвсем не значи, че организацията е победена и на тероризма е сложен край. За да се стигне до там, трябва да бъде изминат дълъг път и книгата на Джесика Стърн „Терор в името на Бога” ни подсказва какъв точно ще е той.

Тази книга, впрочем е от 2004 г., но аз попаднах на нея миналата седмица, след като случайно се спрях пред една маса на улицата. Не мога да кажа със сигурност дали тя е позагубила актуалност, обаче в оценките си е без грешка. Книгата е базирана на поредица от интервюта, проведени от авторката с екстремисти християни, евреи и мюсюлмани, така че не се отнася само за ислямисткия тероризъм, а за всички форми на религиозно насилие (към които можем да причислим и акциите на комунисти, анархисти, нацисти, самозвани „зелени” и всякаква друга лявомислеща паплач).

Злото, разказва Джесика Стърн, е резултат от някаква реална или измислена травма. Сред недоволствата, подпалващи терора са отчуждението (Брайвик, anyone?), унижението и сблъсъкът на култури, породен от съвременната миграция, както и – за придържащите се към фалшиви ценности – историята и географията. Религията сама по себе си не ражда насилие, тя бива изкривена до неузнаваемост, за да отключи латентни психични проблеми. Така привържениците на вяра, проповядваща да обърнеш другата буза, нямат морален проблем да убиват лекари, извършващи аборти, а последователите на религия, забраняваща едновременно самоубийството и нараняването на жени и деца, се взривяват сред многолюдна тълпа невинни.

(Тук му е мястото да вметна, че природата на даровете, които се полагат на праведните мюсюлмани в Рая е спорна. Там е работата, че думата за девица е много подобна на тази за „бяла стафида” и някои изследователи смятат, че става въпрос за грешно предаване на старинните текстове.)

Докато масовите терористи са младежи с проблеми, обаче, ситуацията е напълно различна при техните шефове. Без значение дали говорим за джихад или за християнска комуна, все ще се намерят хора, за които цялото начинание да е повече или по-малко бизнес. Те се возят в скъпи автомобили, живеят в луксозни къщи и пращат синовете си в престижни университети. А съвременните терористични организации по структура и стремеж към максимизиране на печалбите (морални или материални), малко се различават от иначе презираните от тях бизнес корпорации.

Религиозният тероризъм днес, твърди Джесика Стърн, „е привлекателна идея, а не военна машина”. Той се разпространява, подобно на вирус, започвайки най-често от провалени квартали и провалени общества и гребейки с пълни шепи от личното и културно унижение и невежеството. Най-силни са организациите, имащи възможността да предоставят услуги, от които държавата е абдикирала. Обратно, светското образование, в комбинация с перспективи за развитие и широка мрежа от нерелигиозни неправителствени благотворителни организации са далеч по-ефективни от армиите, шпионите, арестите и убийствата.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.