За толкова пари, този сайт

Сто и петдесет хиляди лева без ДДС. Това е цената, която българските и европейските данъкоплатци са похарчили за редизайн и обновяване на сайта на Народното събрание – проект, който според информацията в медиите цели обновяване и модернизиране на работата на парламента, както и подобряване на разпространението на публична информация.

Първото, което ми направи впечатление, разглеждайки новата уеб страница, беше изключително ниското ниво на потребителското преживяване. Търсачката, около която при фокусиране се появява един много грозен син border (покриващ отчасти бутона и показващ, че изобщо не е помислено за хоризонталното подравняване на input полето с него), не работи при натискане на Enter – а това не просто е неинтуитивно, но и елементарно за разработване.

Самото търсене не работеше, но аз нямаше как да разбера това, ако не отворя Network tab-а си и не проверя дали заявката е изпълнена, тъй като виждах само един вечно въртящ за лоудър. В момента търсенето поне изглежда, че връща резултати, макар че ситуацията продължава да под всякаква критика. Ако напишеш дума или фраза, за която няма съответствия, сайтът няма да ти отговори, че например няма намерени резултати или са открити 0 резултати, а ще ти върне написаното на някакво подобие на български съобщение: Намерени резултат(а) за „{ думата или фразата, която търсиш }“ и нищо друго.

(Предполагам, излишно е да влизам в граматически спорове на фона на всичко останало, но ако за търсенето ти има един резултат, ще получиш отговора: Намерени 1 резултат(а) за „{ думата или фразата, която търсиш }“, който щеше да е тежък пример за зле свършена работа, дори ако сайтът струваше 1500 лева.)

В горния десен ъгъл на страницата има опция да си избереш езика, на който искаш да се запознаеш с работата на българския парламент. До всяко от двете предложения (български или английски) е сложена малка иконка с национално знаменце, но за разработчиците е било прекалено трудно първо да я подравнят хоризонтално с текста, и второ да оставят малко разстояние между двата елемента, така че да изглеждат приятни за окото – наистина непосилна задача, която отнема минута-две на начинаещ front-end developer.

Ако увеличиш размера на шрифта или намалиш ширината на сайта, менюто първо напуска границите си и нахлува в бялото пространство отляво и отдясно, а впоследствие частично изчезва от екрана. Разбира се, ако продължиш да намаляваш ширината, слава Богу, ще стигнеш до момент, в който менюто става вертикално и се активира с hamburger бутон, но това няма да направи задачата ти по-лесна. Оставям настрана вече очакваното тежко хоризонтално разминаване между бутона и текста Меню. Направиш ли грешката да кликнеш на бутона, ако си на настолен компютър или лаптоп обаче, ще се насладиш на изключителното дизайнерско постижение линковете от навигацията ти да се реят почти невидими на прозрачен background и далеч встрани от бутона. Продължи да намаляваш ширината и без никаква изненада ще установиш, че ситуацията се влошава още повече от заглавието на сайта, което удобно се разполага под менюто и под първата статия.

Да скролираме надолу в началната страница. В секцията Пленарни заседания има видео от някое пленарно заседание, а вдясно от него „Програма за работата на народното събрание“. Дори на цял екран на моя лаптоп тази програма малко застъпва видеото. Стесняваме съвсем леко и текстът вече е върху видео плейъра, така че е почти невъзможно да прочетеш каквото и да било, но пък за сметка на това е също толкова невъзможно да изглеждаш заседанието. (Функционалност, която подозирам е влязла по критерия „подобряване на разпространението на публична информация“.) Намаляваме ширината на екрана още малко и откриваме, че ширината на плейъра е фиксирана, така че той започва да излиза надясно от екрана. Програмата вече е разположена под него и върху следващата секция в сайта, така че пак не можеш да я прочетеш, но кой ти има време за такива глупости, докато се чуди как да си нагласи екрана, така че част от видеото да не бъде изрязана. (Отговорът е никак. Може би това е причината в мобилната версия тази секция изцяло да е премахната.)

Това, разбира се, далеч не е всичко. На началната страница има секция Новини. Съвсем дребно намаляване на ширината на екрана е достатъчно за новините тук да прелеят извън кутийките си и да започнат лека-полека да нахлуват в секция Актуално.

Футърът на дъното на страницата съдържа удобен линк към страницата за контакти. Там виждаме карта, която е продукт на Google, така че вероятно е едно от малкото неща на този сайт, държащи се относително прилично. Под картата има таблица с контактната информация на народни представители, парламентарни групи, комисии и прочие. Свиваш екрана мъничко и ще си припомниш (или ще разбереш) защо деветдесетарският интернет изглеждаше толкова зле (макар и може и да не е чак на нивото на платформата на българския парламент от 2021 г.).

Ако продължа да се ровя, вместо статия, бих могъл да напиша книга, посветена на проблемите с потребителското преживяване в продукт за 180 хиляди лева (с ДДС). Онлайн вече се появиха буквално стотици примери. Други отбеляха неработещите функционалности и огромната крачка назад по отношение на отворените данни.

На този фон в една нормална държава биха възникнали два въпроса. Първият е какво е мотивирало огромната цена при положение, че в частния сектор за подобен сайт никой не би похарчил и стотинка, а за такъв, който би работил и изглеждал добре, нормалната цена е в пъти по-ниска. Вторият: наистина ли българските институции и българските данъкоплатци ще се примирят с този сайт за толкова пари. От отговора му зависи в каква България искаме да живеем: онази на ГЕРБ или тази, в която подобни безобразия са недопустими.