Няма такъв народ

През изминалата година много от приятелите ми и хората в моя социален балон са се чудили на положителното отношение, което имах към Има такъв народ (ИТН). Неколкократно съм споменавал три причини за него: на първо място, че идеите, които доведоха до създаването на тази формация (онези от прословутия, но днес позабравен референдум), генерираха огромна обществена енергия и бяха подкрепени изцяло или частично от стотици хиляди български граждани. Второ, програмата на ИТН до голяма степен се припокрива(ше) с тези на Продължаваме промяната и Демократична България, и при все че не (б)е идеална, (беш)е съвсем прилична на фона на всички останали. Не на последно място, аз имах и продължавам да имам приятели в партията на Слави Трифонов, в чиито качества и идеализъм съм напълно убеден.

Не знам дали всички те са разочаровани от лидера си, но ще се изненадам, ако не е така. От моя гледна точка, ИТН започна недвусмислено да проявява поведение, което снизходително би могло да бъде определено като „политическа наивност“, още миналото лято, когато първо тихомълком се отказа от идеята си за мажоритарно гласуване, а впоследствие се опита да изнуди потенциалните си коалиционни партньори да приемат да подкрепят правителство на малцинството, в което да нямат никакво участие. В коалицията, управляваща България в последните шест месеца обаче, тази наивност много бързо се трансформира в публична борба за постове, пари и власт, и непрекъснати деструктивни прояви, които достигнаха логичния си завършек с излизането на ИТН от кабинета миналата седмица.

Резултатът в видим. Парламентарната група на партията се раздели с една пета от членовете си и почти със сигурност ще изгуби още, най-малкото защото там продължава да има хора, които не са съгласни решенията да се взимат еднолично и на тъмно (все огромни проблеми с доскорошните управляващи, които много от членовете и привържениците на ИТН намират за недопустими). В същото време формацията на Слави Трифонов за отрицателно време премина границата, която не очаквах никога да премине, и се присъедини към коалицията ГЕРБ-ДПС-Възраждане в опитите ѝ да замени председателя на парламента, да саботира дневния ред на управляващите, който беше приет с подкрепата на Има такъв народ, а по всяка вероятност да свали и кабинета, и да задълбочи политическата криза в България през следващата седмица.

Този завой на 180 градуса е изненадващ за мен, но прекрасно се вписва в контекста на публичното поведение в последните дни от страна на ИТН, чиито лидери не се посвениха да засипят с обиди недоволните членове на собствената си партия още от момента на напускането им. (Интересен е въпросът как оттук-нататък Слави и Тошко ще убедят някого в способността си да издигат качествени хора, след като собствените им министри и депутати се оказаха „мафия“ и „отпадък“. Как ще привлекат нови лица със способности и визия, когато публично демонстрират, че не изпитват никакво уважение към съпартийците и съмишлениците си? С кого смятат, че ще съумеят да се коалират, при положение, че е повече от ясно, че поведението им е изключително нестабилно и оцеляването на всяка коалиция ще зависи от това дали господин Трифонов е станал накриво съответната сутрин?)

Мога само да предполагам, че в настоящата ситуация надеждата на ръководството на ИТН е партията да влезе в новото мнозинство, начело с ГЕРБ, и да циментира позициите си в различни държавни институции. Причината: на всеки е ясно, че след като предаде избирателите си и се прегърна с бившите управляващи, формацията на Трифонов никога повече няма да спечели достатъчна подкрепа, за да влезе в парламента. Жалко, но ИТН съвсем не е първата и по всяка вероятност няма да се окаже последната политическа партия в България, която е започвала обещаващо, само за да се озове на бунището на историята съвсем скоро след това.