420

Канада, Уругвай, Грузия, Южна Африка, Аржентина, Чехия, Естония и Португалия са само няколко от държавите по света, където употребата на марихуана или е напълно легализирана, или е декриминализирана (до определени количества). Към този списък могат да се добавят 10 американски щата, две отвъдокеански територии и Окръг Колумбия – в които канабисът е изцяло легален – и още 14 щата и една територия, където той не подлежи на криминално преследване. С медицинска цел марихуана може да се ползва в дори повече места на планетата, включително Германия, Гърция, Хърватска, Италия, Финландия, Норвегия и даже Македония.

Ще забележиш, че името на България не присъства в никой от горните списъци. През последните години много от развитите държави по света осъзнаха, че като изпращат в затвора иначе законопослушни граждани, чието единствено провинение е, че разпускат с вещество, което по всяка вероятност е чувствително по-безопасно и от твърдия алкохол, и от тютюна, не само че не спомагат за разрешаването на проблема, но и го задълбочават. Това остави страната ни в нездравата компания на места като Конго, Етиопия, Индонезия, Ирак, Казахстан, Либия и Саудитска Арабия, където прогресът и в тази, и в повечето други сфери идва с десетилетия закъснение, а потърпевши са обикновените граждани.

Глобалната тенденция към легализиране или най-малкото декриминализиране на марихуаната скоро няма да спре, тъй като е водена от нарастващия консенсус, че:

1.) превръщането на любителите на тревата в престъпници е толкова неефективен подход за ограничаване на употребата ѝ, колкото и неморална политика;

2.) големите печеливши в тази ситуация са организираните престъпни групи, контролиращи търговията с наркотици;

3.) когато не хаби огромна част от времето и ресурсите си в преследване на младежи по паркове и градинки, полицията се справя по-добре с разкриването на убийци, изнасилвачи, крадци и насилници; и

4.) когато едно вещество е легално, то подлежи на по-строг качествен контрол, а това намалява риска за потребителите му.

В този смисъл ние сме изправени пред съвсем ясен избор. Ако искаме България да прилича повече на Естония, Норвегия, Чехия, че даже и Македония, да третира гражданите си с уважение и да търси реални решения на проблемите с наркотиците, единственият път преминава през промяна на настоящата политика. Ако от друга страна идеалът ни е място като Либия или Саудитска Арабия, можем да запазим статуквото.