Бърза поща в Анкх-Морпорк

Кой би могъл да си представи, че изоставената от десетилетия пощенска служба в най-големия град в света има шанс за възраждане в ерата на модерните технологии? Що за безумец ще се захване да се конкурира с една съвременна информационна система, работеща почти мигновено? Не е ли това просто измама, която цели да измъкне парите на лековерните?

Отговор на тези въпроси дава издадената през 2004 година книга на Тери Пратчет „Going Postal” (преведена на български под доста сполучливото заглавие „Пощоряване”)… с уговорката, че тя не разказва за планетата, която познаваме. Освен ако не си прекарал в отшелничество десетилетието – че и петилетката преди него – навярно знаеш, че сър Тери използва за сетинг на повечето от историите си разположения върху четири слона, стъпили на корубата на гигантска костенурка Свят на диска, който в много отношения наподобява Европа от късното Средновековие и началото на Ренесанса. Е, с изключение на джуджетата… и на троловете… магьосниците… вампирите… върколаците… големите… и, разбира се, зомбитата… духчетата… летящите метли…

Да не се отклонявам. „Пощоряване” е не лоша книга, която нашумя у нас покрай отвратителния си – дори спрямо копаещите дъното родни стандарти – официален превод и с доста приятния неофициален такъв, който можеш да откриеш в интернет и на който лично аз заложих без колебание. Но не тя е тема на тази статия, а излязлата преди около седмица по телевизия Sky 1 нейна екранизация – трета поред след Terry Pratchett’s Hogfather („Дядо Прас”) и Terry Pratchett’s Colour of Magic (по „Цветът на магията” и нейното продължение „Фантастична светлина”).

В духа на традицията Terry Pratchett’s Going Postal е английски телевизионен филм в две серии с обща продължителност от 3 часа. Като всяка адаптация той в общи линии следва сюжета на книгата, позволявайки си волен прочит на подробностите, за да ги приспособи към новия медиум. На тях ще се върна по-надолу, но преди това:

Историята в няколко реда

се върти около неочаквания подарък от съдбата (в лицето на лорд Ветинари), който получава осъденият на смърт и публично „екзекутиран” мошеник Мойст фон Липвиг – Олян фон Ментелик в българския превод. Патрицият предлага на Олян избор между това да възстанови пощенската служба на Анкх-Морпорк [1] или мнимата му екзекуция да се превърне в реалност. Това, което нашият герой не знае, е, че смъртта може да е за предпочитане пред държавния пост в една прокълната сграда, който на всичкото отгоре е трън в петата на най-безскрупулния бизнесмен в града Ричър Гилт (преведен като Гепи Мангизов) – президент на семафорната компания [2].

Оттам нататък Олян ще трябва да използва безспорния си талант, за да задвижи двамата си подчинени, да достави писмата, които са се залежали с години, да се влюби, да се справи с пожар и наемен убиец, да измоли значителна парична сума от боговете, да спечели най-обреченото състезание в историята… А, и междувременно да измисли първите пощенски марки в Света на диска.

Плюсовете на филма

са немалко – като се започне от това, че, тъй като е екранизация по книга на Пратчет, хуморът е на отлично ниво, и се стигне до добре подбрания каст (е, аз не бих си представил лорд Ветинари точно по този начин, но Ангуа, например, е страхотна).

Проблемите,

обаче, също са доста и заслужават да им се обърне внимание. Лично за мен, основните от тях бяха свързани със споменатите по-горе променени подробности, някои от които ми се сториха напълно безсмислени, а други влизащи в противоречие с установени в творчеството на сър Тери канони. Така че, ако не си фен на последното едва ли ще ти направи неприятно впечатление, че Ангуа се превръща във вълк пред свидетели или че Гепи Мангизов си позволява да обсъжда престъпната си дейност в двореца на Патриция.

За сметка на това не можеш да не забележиш, че разговорливостта на господин Грайл пред Олян е взета направо от долнопробните кримки и няма място в такъв филм. Или че полицейските служители в спомените на нашия герой носят костюми от XIX век, докато в реално време са облечени в брони.

По мое мнение, атмосферата също не е на необходимото ниво. Статистите са прекалено малко, а декорите – с няколко изключения – подчертано скромни, така че от показаното по никакъв начин не можах да си представя, че Анкх-Морпорк е огромен космополитен град с милионно население.

Но това са по-скоро бели кахъри. Предвид факта, че екранизация по Пратчет се появява сравнително рядко, бих препоръчал Going Postal на всеки фен на Света на диска. Нямам информация да се очаква излъчването му в България, но едва ли ще издам голяма тайна, ако ти споделя, че можеш да го откриеш в интернет – за сега без субтитри, въпреки че – струва ми се – някъде прочетох, че се подготвят такива.

***

[1] Най-големият град в Света на диска (с над милион жители), понастоящем управляван именно от лорд Ветинари.

[2] В книгата въпросната е известна под името Голямата магистрална линия АД. Тя управлява сложна система от „щракалки” – семафорни кули, които, използвайки цветни и светлинни сигнали, пренасят информация с огромна скорост на цял един континент. Във вселената на Тери Пратчет те са местният вариант на интернет.